59 български филма ще бъдат представени на фестивала "Златна роза"

В програмата на 41-вото издание на фестивала "Златна роза" са включени 59 български филма, които ще бъдат представени в залите на Фестивалния и конгресен център във Варна от 20 до 28 септември. 53 игрални, 2 документални филма и 4 сериала са подбрани от селекционната комисия на Националния филмов център. Произведения, представители на различни жанрове, изразни форми, стилове и тенденции, ще се борят за сърцата на зрителите и за наградите на двете престижни журита.

В конкурса за пълнометражни филми, журито е в състав: Дина Йорданова - професор на университетите Сейнт Ендрюс (Шотландия) и Хонконг, световен авторитет в изследването на транснационалното кино, глобалните киноиндустрии и кинофестивалите; Зорница-София Попганчева - режисьор, сценарист, продуцент, два пъти носител на Златна роза (2004, 2022); Нана Джорджадзе - режисьор, сценарист, актриса, носителка на „Златна камера“ от фестивала в Кан и награда за най-добър сценарист на Европейската филмова академия; Стефан Вълдобрев - актьор, режисьор, композитор, певец, отличен като най-добър актьор на „Златна роза“ 2004 за филма „Изпепеляване“ (реж. Станимир Трифонов); Марин Марчевски - режисьор, сценарист, продуцент; преподавател по режисура и зам.-ректор по учебната част на Германската филмова и телевизионна академия в Берлин (DFFB, 1989-2011), изпълнителен директор на ИА Национален филмов център (2012-2014).

Журито в конкурса за късометражни филми е в състав: Антония Милчева - режисьор, носител на „Златна роза“ 2022 за късометражен филм; Мариана Христова - кинокритик; Христо Христозов - кинопрограматор и културен мениджър.

Фестивалът ще бъде открит по традиция с дефиле и концерт на Джуниър Бенд, както и с българската премиера на най-новия документален филм на Тонислав Христов "Последният гларус".

В основния конкурс ще бъдат представени 12 пълнометражни филма, произведени след последния фестивал през 2022. Това са премиерните: "Уроците на Блага", "Аромат на липа", "Чума", "Пулсът на танца", "Апостол: един нежен рицар в Бруталия", "Диада", "Записки по едно предателство", "Добрият шофьор", както и вече познатите от разпространението си в кината: "Васил", "Ф 1.618", "Игра на доверие", "Чалга".

В късометражния конкурс се състезават 25 филма, разпределени в седем отделни програми.  По-голямата част от техните създатели са дебютанти в киното, като селекцията обещава голямо разнообразие на теми и авторски почерци.

В програмата "Открити хоризонти" изпъкват копродукциите с българско участие "Лука" (с Джералдин Чаплин) и "Чуй ме" (с Йоана Буковска), отличеният със „Златна роза“ за 2011 "№ 1", показан в памет на продуцента Пламен Йорданов, специални прожекции в чест на юбилеите на Меглена Караламбова, Мария Статулова, Петър Слабаков, Апостол Карамитев.

Традиционно на фестивала ще бъдат представени и нови книги на автори, свързани с киното. Сред тях също се разкрива голямо жанрово и тематично разнообразие: "Хора с прякори" - сборник с разкази на проф. Божидар Манов, издателство "Колибри"; "И един ден, когато стана писател" - книга на Филип Трифонов, събрана и подредена от Николай Гундеров и Мартин Филипов, издателство "Рива"; "Биография на моите филми" на Георги Дюлгеров, издателство на НБУ; "Вечните времена на Петър Слабаков" от Румяна Емануилиду, издателство "Знаци"; "Препоръчани филми" – монография на Деян Статулов, издателство "Локус Пъблишинг".

И тази година програмата на фестивала включва дискусии по важни за съвременното българско кино теми, отворени за всички интересуващи се: "Перспективи и предизвикателства пред българските филмови сериали за телевизионно излъчване", "Жените в киното" – представяне на организацията на жените в българското кино, "Българският късометражен игрален филм днес: теми, творчески почерци, публики", "Българско игрално кино на историческа тема: съвременни проекции и уроци на историята".

Визията на фестивала е вдъхновена от 80-годишния юбилей на актрисата Меглена Караламбова. Нейният талант и чар ще красят плаката на фестивала, дело на Николай Тонков. Снимката, използвана за визията е предоставена от партньора на фестивала – Българска Национална Филмотека и е кадър от филма „Татул“ (1972 г. реж. Атанас Трайков)- първата главна роля на актрисата.

Билетите за фестивала вече са в продажба и може за бъдат закупени от касата на Фестивалния и конгресен център във Варна, както и онлайн от fccvarna.bg

Община Варна планира да поеме краткосрочен общински дълг в размер на малко над 19 млн. евро за осигуряване на мостово финансиране по 25 проекта, реализирани по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Това стана ясно на заседание на комисията по финанси и бюджет, на което съветниците дадоха зелена светлина за теглене на кредита.

Предложението е свързано с нуждата от финансиране и рефинансиране на допустими възстановими разходи по проектите, чието изпълнение навлиза в заключителна фаза. По-голямата част от проектите приключват в кратък период от време. Затова на Общината ще ѝ е необходим значителен финансов ресурс за извършване на окончателните плащания, които ще бъдат дължими в един и същи период, бе изтъкнато в зала „Пленарна“.

Крайните срокове за изпълнение на проектите са в периода от 31 март до 30 юни 2026 г., като договорите са с различни дати на приключване. В този интервал средствата, които общината ще получава от съответните Структури за наблюдение и докладване (СНД), няма да бъдат достатъчни за покриване на всички възникнали дължими междинни плащания. Поради това се предвижда осигуряване на мостово финансиране в размер до 19 099 605 евро, което ще бъде възстановено на Община Варна след одобряване на окончателните плащания.

Заемът се предлага да бъде поет от „Фонд ФЛАГ“ ЕАД, като максималният срок за погасяване е до една година от подписване на договора. Средствата ще се усвояват поетапно, според нуждите на отделните проекти, като крайният срок за усвояване е до 30 юни 2026 година. 

Според общинската администрация заемът няма да окаже съществено влияние върху бюджета на Варна, тъй като главницата ще бъде погасена със средства от НПВУ. Финансовият ефект се изразява основно в разходите за лихви и такси, които по прогнози възлизат съответно на 739 400 евро и 24 500 евро.6

Значителна част от проектите, за чието изпълнение Община Варна планира да поеме краткосрочен дълг, са насочени към образователната инфраструктура – изграждане на нови сгради за две общински училища, основни ремонти и мерки за енергийна ефективност в училища като ОУ „Добри Чинтулов“, ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, ОУ „Йордан Йовков“, както и в детска градина №17 „Д-р Петър Берон“. В списъка фигурира и проектът за изграждане и функциониране на Черноморски младежки център.

Друга голяма част от проектите е свързана с енергийната ефективност. Те включват обновяване на сградата на НЧ „Христо Ботев 1928“ и на спортен комплекс „Локомотив“, модернизация на уличното осветление в ж.к. „Чайка“, както и енергийно обновяване на множество многофамилни жилищни сгради в различни части на града.

В областта на социалните дейности водещо място заема проектът за ремонт и модернизация на Дома за стари хора „Гергана“, а в културния сектор – проектното предложение за „Ново поколение местни политики за култура в Община Варна“.