Мобилно меню

59 български филма ще бъдат представени на фестивала "Златна роза"

41-вото издание на традиционната проява ще е от 20 до 28 септември, във Фестивалния и конгресен център във Варна
59 български филма ще бъдат представени на фестивала "Златна роза"
556

В програмата на 41-вото издание на фестивала "Златна роза" са включени 59 български филма, които ще бъдат представени в залите на Фестивалния и конгресен център във Варна от 20 до 28 септември. 53 игрални, 2 документални филма и 4 сериала са подбрани от селекционната комисия на Националния филмов център. Произведения, представители на различни жанрове, изразни форми, стилове и тенденции, ще се борят за сърцата на зрителите и за наградите на двете престижни журита.

В конкурса за пълнометражни филми, журито е в състав: Дина Йорданова - професор на университетите Сейнт Ендрюс (Шотландия) и Хонконг, световен авторитет в изследването на транснационалното кино, глобалните киноиндустрии и кинофестивалите; Зорница-София Попганчева - режисьор, сценарист, продуцент, два пъти носител на Златна роза (2004, 2022); Нана Джорджадзе - режисьор, сценарист, актриса, носителка на „Златна камера“ от фестивала в Кан и награда за най-добър сценарист на Европейската филмова академия; Стефан Вълдобрев - актьор, режисьор, композитор, певец, отличен като най-добър актьор на „Златна роза“ 2004 за филма „Изпепеляване“ (реж. Станимир Трифонов); Марин Марчевски - режисьор, сценарист, продуцент; преподавател по режисура и зам.-ректор по учебната част на Германската филмова и телевизионна академия в Берлин (DFFB, 1989-2011), изпълнителен директор на ИА Национален филмов център (2012-2014).

Журито в конкурса за късометражни филми е в състав: Антония Милчева - режисьор, носител на „Златна роза“ 2022 за късометражен филм; Мариана Христова - кинокритик; Христо Христозов - кинопрограматор и културен мениджър.

Фестивалът ще бъде открит по традиция с дефиле и концерт на Джуниър Бенд, както и с българската премиера на най-новия документален филм на Тонислав Христов "Последният гларус".

В основния конкурс ще бъдат представени 12 пълнометражни филма, произведени след последния фестивал през 2022. Това са премиерните: "Уроците на Блага", "Аромат на липа", "Чума", "Пулсът на танца", "Апостол: един нежен рицар в Бруталия", "Диада", "Записки по едно предателство", "Добрият шофьор", както и вече познатите от разпространението си в кината: "Васил", "Ф 1.618", "Игра на доверие", "Чалга".

В късометражния конкурс се състезават 25 филма, разпределени в седем отделни програми.  По-голямата част от техните създатели са дебютанти в киното, като селекцията обещава голямо разнообразие на теми и авторски почерци.

В програмата "Открити хоризонти" изпъкват копродукциите с българско участие "Лука" (с Джералдин Чаплин) и "Чуй ме" (с Йоана Буковска), отличеният със „Златна роза“ за 2011 "№ 1", показан в памет на продуцента Пламен Йорданов, специални прожекции в чест на юбилеите на Меглена Караламбова, Мария Статулова, Петър Слабаков, Апостол Карамитев.

Традиционно на фестивала ще бъдат представени и нови книги на автори, свързани с киното. Сред тях също се разкрива голямо жанрово и тематично разнообразие: "Хора с прякори" - сборник с разкази на проф. Божидар Манов, издателство "Колибри"; "И един ден, когато стана писател" - книга на Филип Трифонов, събрана и подредена от Николай Гундеров и Мартин Филипов, издателство "Рива"; "Биография на моите филми" на Георги Дюлгеров, издателство на НБУ; "Вечните времена на Петър Слабаков" от Румяна Емануилиду, издателство "Знаци"; "Препоръчани филми" – монография на Деян Статулов, издателство "Локус Пъблишинг".

И тази година програмата на фестивала включва дискусии по важни за съвременното българско кино теми, отворени за всички интересуващи се: "Перспективи и предизвикателства пред българските филмови сериали за телевизионно излъчване", "Жените в киното" – представяне на организацията на жените в българското кино, "Българският късометражен игрален филм днес: теми, творчески почерци, публики", "Българско игрално кино на историческа тема: съвременни проекции и уроци на историята".

Визията на фестивала е вдъхновена от 80-годишния юбилей на актрисата Меглена Караламбова. Нейният талант и чар ще красят плаката на фестивала, дело на Николай Тонков. Снимката, използвана за визията е предоставена от партньора на фестивала – Българска Национална Филмотека и е кадър от филма „Татул“ (1972 г. реж. Атанас Трайков)- първата главна роля на актрисата.

Билетите за фестивала вече са в продажба и може за бъдат закупени от касата на Фестивалния и конгресен център във Варна, както и онлайн от fccvarna.bg

2023 © Варна е / снимки: Фестивал "Златна роза"

МРРБ: Ремонт на Аспаруховия мост ще започне най-рано през 2027–а

Такъв сложен инфраструктурен обект на може да стане за месеци, нужна е отговорна и експедитивна работа на институциите, коментира министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов 
МРРБ: Ремонт на Аспаруховия мост ще започне най-рано през 2027–а

Агенция „Пътна инфраструктура“ ще възложи на Националния център за териториално развитие (НЦТР) да извърши обследване на Аспаруховия мост във Варна. На база резултатите от обследването ще се направи оценка за това, какви ремонтни дейности са необходими на каква стойност и търсене на възможности за финансиране. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов на среща с народни представители от варненски регион и представители на общинското ръководство на града. В  срещата участва и председателят на УС на АПИ инж. Йордан Вълчев.

До пролетта на 2026 г. трябва да станат ясни резултатите от обследването, след което се очаква най-късно през есента на следващата година да се възложи процедура за избор на изпълнител на ремонтните дейности на инженеринг. „Такъв сложен инфраструктурен обект на може да стане за месеци“, заяви министърът и подчерта, че при отговорна и експедитивна работа на институциите, най-рано през пролетта на 2027 година може да започнат и същинските ремонтни дейности по моста. С цел оптимизиране на цялостната работа, министър Иванов разпореди АПИ да излъчи представител, който да участва в заседанията на общинската комисия по транспорт във Варна.

В хода на разговора стана ясно, че бъдещият ремонтът ще се извършва без да се затваря мостът и без спиране на трафика, обясни председателят на УС на АПИ инж. Йордан Вълчев. Ще се търсят и възможности за алтернативни маршрути в града, така че да не се затруднява движението по време на ремонтните работи, подчерта Вълчев.

2025 © Варна е