Мобилно меню

59 български филма ще бъдат представени на фестивала "Златна роза"

41-вото издание на традиционната проява ще е от 20 до 28 септември, във Фестивалния и конгресен център във Варна
59 български филма ще бъдат представени на фестивала "Златна роза"
723

В програмата на 41-вото издание на фестивала "Златна роза" са включени 59 български филма, които ще бъдат представени в залите на Фестивалния и конгресен център във Варна от 20 до 28 септември. 53 игрални, 2 документални филма и 4 сериала са подбрани от селекционната комисия на Националния филмов център. Произведения, представители на различни жанрове, изразни форми, стилове и тенденции, ще се борят за сърцата на зрителите и за наградите на двете престижни журита.

В конкурса за пълнометражни филми, журито е в състав: Дина Йорданова - професор на университетите Сейнт Ендрюс (Шотландия) и Хонконг, световен авторитет в изследването на транснационалното кино, глобалните киноиндустрии и кинофестивалите; Зорница-София Попганчева - режисьор, сценарист, продуцент, два пъти носител на Златна роза (2004, 2022); Нана Джорджадзе - режисьор, сценарист, актриса, носителка на „Златна камера“ от фестивала в Кан и награда за най-добър сценарист на Европейската филмова академия; Стефан Вълдобрев - актьор, режисьор, композитор, певец, отличен като най-добър актьор на „Златна роза“ 2004 за филма „Изпепеляване“ (реж. Станимир Трифонов); Марин Марчевски - режисьор, сценарист, продуцент; преподавател по режисура и зам.-ректор по учебната част на Германската филмова и телевизионна академия в Берлин (DFFB, 1989-2011), изпълнителен директор на ИА Национален филмов център (2012-2014).

Журито в конкурса за късометражни филми е в състав: Антония Милчева - режисьор, носител на „Златна роза“ 2022 за късометражен филм; Мариана Христова - кинокритик; Христо Христозов - кинопрограматор и културен мениджър.

Фестивалът ще бъде открит по традиция с дефиле и концерт на Джуниър Бенд, както и с българската премиера на най-новия документален филм на Тонислав Христов "Последният гларус".

В основния конкурс ще бъдат представени 12 пълнометражни филма, произведени след последния фестивал през 2022. Това са премиерните: "Уроците на Блага", "Аромат на липа", "Чума", "Пулсът на танца", "Апостол: един нежен рицар в Бруталия", "Диада", "Записки по едно предателство", "Добрият шофьор", както и вече познатите от разпространението си в кината: "Васил", "Ф 1.618", "Игра на доверие", "Чалга".

В късометражния конкурс се състезават 25 филма, разпределени в седем отделни програми.  По-голямата част от техните създатели са дебютанти в киното, като селекцията обещава голямо разнообразие на теми и авторски почерци.

В програмата "Открити хоризонти" изпъкват копродукциите с българско участие "Лука" (с Джералдин Чаплин) и "Чуй ме" (с Йоана Буковска), отличеният със „Златна роза“ за 2011 "№ 1", показан в памет на продуцента Пламен Йорданов, специални прожекции в чест на юбилеите на Меглена Караламбова, Мария Статулова, Петър Слабаков, Апостол Карамитев.

Традиционно на фестивала ще бъдат представени и нови книги на автори, свързани с киното. Сред тях също се разкрива голямо жанрово и тематично разнообразие: "Хора с прякори" - сборник с разкази на проф. Божидар Манов, издателство "Колибри"; "И един ден, когато стана писател" - книга на Филип Трифонов, събрана и подредена от Николай Гундеров и Мартин Филипов, издателство "Рива"; "Биография на моите филми" на Георги Дюлгеров, издателство на НБУ; "Вечните времена на Петър Слабаков" от Румяна Емануилиду, издателство "Знаци"; "Препоръчани филми" – монография на Деян Статулов, издателство "Локус Пъблишинг".

И тази година програмата на фестивала включва дискусии по важни за съвременното българско кино теми, отворени за всички интересуващи се: "Перспективи и предизвикателства пред българските филмови сериали за телевизионно излъчване", "Жените в киното" – представяне на организацията на жените в българското кино, "Българският късометражен игрален филм днес: теми, творчески почерци, публики", "Българско игрално кино на историческа тема: съвременни проекции и уроци на историята".

Визията на фестивала е вдъхновена от 80-годишния юбилей на актрисата Меглена Караламбова. Нейният талант и чар ще красят плаката на фестивала, дело на Николай Тонков. Снимката, използвана за визията е предоставена от партньора на фестивала – Българска Национална Филмотека и е кадър от филма „Татул“ (1972 г. реж. Атанас Трайков)- първата главна роля на актрисата.

Билетите за фестивала вече са в продажба и може за бъдат закупени от касата на Фестивалния и конгресен център във Варна, както и онлайн от fccvarna.bg

2023 © Варна е / снимки: Фестивал "Златна роза"

Стартира инициативата "Варна помни: град на култури и преселения"

Тя е посветена на Световния ден на бежанеца
Стартира инициативата "Варна помни: град на култури и преселения"

Инициатива под наслов "Варна помни: град на култури и преселения" се организира от Сдружение "Енерджи", с подкрепата на Община Варна. Тя е посветена на 20 юни – Световния ден на бежанеца, отбелязван по инициатива на UNHCR. 

Стартът на инициативата бе поставен на 15 май. До 15 юни 2026 г. гражданите на Варна имат възможност да изпращат онлайн своите семейни истории, архивни снимки, спомени и детски рисунки, свързани с преселване, търсене на нов дом и живота във Варна. Материалите може да се изпращат чрез онлайн форма ТУК.

"Понякога домът не е място, а история." - с това послание организаторите на инициативата канят жителите на Варна да споделят лични и семейни разкази, останали в старите снимки, семейните албуми и спомените на поколенията. Част от най-вдъхновяващите материали ще бъдат представени по време на публично събитие на 19 юни от 16 часа пред сцена "Раковина" в Морската градина. Всички събрани материали ще бъдат включени в публичен дигитален каталог, който ще съхрани тези истории като част от паметта на града и ще ги направи достъпни за бъдещите поколения. 

Инициативата е отворена за хора от всички възрасти и общности и има за цел да насочи общественото внимание към историческата памет на Варна като град, формиран от различни култури и човешки съдби. Градът ни исторически се развива като морски, търговски и културен център, в който през различни периоди са намирали дом хора от различни общности и националности.

През годините в града се установяват преселници от Тракия и Македония, арменски семейства, бягащи от геноцида през 1915 г., еврейски общности, гърци, бежанци от войни и хора, търсещи ново начало.

"Всеки от нас е слушал историята на дядо, дошъл от Тракия, или на семейство, започнало живота си отначало във Варна. Тези човешки истории изграждат паметта и идентичността на града. Искаме да ги съберем и съхраним, преди да бъдат забравени. С изпращането на своята история всеки става част от общата памет на Варна", отбелязат организаторите.

Тазгодишното отбелязване на Световния ден на бежанеца има и специално значение, тъй като

Варна е първата община в България, която официално включи Деня на бежанеца в своята годишна социална програма.

По този начин градът изпраща важен знак за съпричастност, памет и подкрепа към хората, преминали през пътя на преселването и търсенето на нов дом.

2026 © Варна е