59 български филма ще бъдат представени на фестивала "Златна роза"

В програмата на 41-вото издание на фестивала "Златна роза" са включени 59 български филма, които ще бъдат представени в залите на Фестивалния и конгресен център във Варна от 20 до 28 септември. 53 игрални, 2 документални филма и 4 сериала са подбрани от селекционната комисия на Националния филмов център. Произведения, представители на различни жанрове, изразни форми, стилове и тенденции, ще се борят за сърцата на зрителите и за наградите на двете престижни журита.

В конкурса за пълнометражни филми, журито е в състав: Дина Йорданова - професор на университетите Сейнт Ендрюс (Шотландия) и Хонконг, световен авторитет в изследването на транснационалното кино, глобалните киноиндустрии и кинофестивалите; Зорница-София Попганчева - режисьор, сценарист, продуцент, два пъти носител на Златна роза (2004, 2022); Нана Джорджадзе - режисьор, сценарист, актриса, носителка на „Златна камера“ от фестивала в Кан и награда за най-добър сценарист на Европейската филмова академия; Стефан Вълдобрев - актьор, режисьор, композитор, певец, отличен като най-добър актьор на „Златна роза“ 2004 за филма „Изпепеляване“ (реж. Станимир Трифонов); Марин Марчевски - режисьор, сценарист, продуцент; преподавател по режисура и зам.-ректор по учебната част на Германската филмова и телевизионна академия в Берлин (DFFB, 1989-2011), изпълнителен директор на ИА Национален филмов център (2012-2014).

Журито в конкурса за късометражни филми е в състав: Антония Милчева - режисьор, носител на „Златна роза“ 2022 за късометражен филм; Мариана Христова - кинокритик; Христо Христозов - кинопрограматор и културен мениджър.

Фестивалът ще бъде открит по традиция с дефиле и концерт на Джуниър Бенд, както и с българската премиера на най-новия документален филм на Тонислав Христов "Последният гларус".

В основния конкурс ще бъдат представени 12 пълнометражни филма, произведени след последния фестивал през 2022. Това са премиерните: "Уроците на Блага", "Аромат на липа", "Чума", "Пулсът на танца", "Апостол: един нежен рицар в Бруталия", "Диада", "Записки по едно предателство", "Добрият шофьор", както и вече познатите от разпространението си в кината: "Васил", "Ф 1.618", "Игра на доверие", "Чалга".

В късометражния конкурс се състезават 25 филма, разпределени в седем отделни програми.  По-голямата част от техните създатели са дебютанти в киното, като селекцията обещава голямо разнообразие на теми и авторски почерци.

В програмата "Открити хоризонти" изпъкват копродукциите с българско участие "Лука" (с Джералдин Чаплин) и "Чуй ме" (с Йоана Буковска), отличеният със „Златна роза“ за 2011 "№ 1", показан в памет на продуцента Пламен Йорданов, специални прожекции в чест на юбилеите на Меглена Караламбова, Мария Статулова, Петър Слабаков, Апостол Карамитев.

Традиционно на фестивала ще бъдат представени и нови книги на автори, свързани с киното. Сред тях също се разкрива голямо жанрово и тематично разнообразие: "Хора с прякори" - сборник с разкази на проф. Божидар Манов, издателство "Колибри"; "И един ден, когато стана писател" - книга на Филип Трифонов, събрана и подредена от Николай Гундеров и Мартин Филипов, издателство "Рива"; "Биография на моите филми" на Георги Дюлгеров, издателство на НБУ; "Вечните времена на Петър Слабаков" от Румяна Емануилиду, издателство "Знаци"; "Препоръчани филми" – монография на Деян Статулов, издателство "Локус Пъблишинг".

И тази година програмата на фестивала включва дискусии по важни за съвременното българско кино теми, отворени за всички интересуващи се: "Перспективи и предизвикателства пред българските филмови сериали за телевизионно излъчване", "Жените в киното" – представяне на организацията на жените в българското кино, "Българският късометражен игрален филм днес: теми, творчески почерци, публики", "Българско игрално кино на историческа тема: съвременни проекции и уроци на историята".

Визията на фестивала е вдъхновена от 80-годишния юбилей на актрисата Меглена Караламбова. Нейният талант и чар ще красят плаката на фестивала, дело на Николай Тонков. Снимката, използвана за визията е предоставена от партньора на фестивала – Българска Национална Филмотека и е кадър от филма „Татул“ (1972 г. реж. Атанас Трайков)- първата главна роля на актрисата.

Билетите за фестивала вече са в продажба и може за бъдат закупени от касата на Фестивалния и конгресен център във Варна, както и онлайн от fccvarna.bg

Във Варна започва строителството на три нови едноетажни сгради за социални и интегрирани здравно-социални услуги за лица с увреждания. Две от тях са за резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднения, а една – за Център за специализирана подкрепа за лица с увреждания и техните семейства. Финансирането на инициативата е осигурено по Националния план за възстановяване и устойчивост и дава възможност за изграждане на изцяло нова, модерна материална среда, съобразена със стандартите за качество на социалните услуги.

Общата стойност на проекта възлиза на 3 172 995,98 евро, от които 2 918 391,14 евро са финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост, а 254 604,84 евро са собствен принос на общината. 

Ръководителят на проекта Галина Манова уточни, че сградите, предвидени за резидентна грижа ще са с капацитет по 15 места, в които ще се осигури среда, близка до семейната, с малък брой потребители и възможности за максимална самостоятелност и лично пространство. Другата сграда е предвидена за Център за специализирана подкрепа с площ от 570 квадратни метра и със самостоятелен вход и изход, с капацитет 30 места. В нея ще бъдат изградени помещения за дневна грижа, зали за групови и индивидуални занимания, пространства за развитие на трудови умения, рехабилитация и консултации, кухня и мултифункционална трапезария.

За всяка от сградите е предвидена фотоволтаична инсталация на покрива. Обектите ще бъдат климатизирани и газифицирани с оглед енергийна ефективност и устойчивост, а дворните пространства ще бъдат организирани за занимания на открито и отдих. Срокът за изпълнение на проекта е до 30 юни 2026 г.

Целта на проекта е да гарантираме правото на социално включване и по-добро качество на живот на лицата с увреждания, поясни заместник-кметът Снежана Апостолова. Тя подчерта, че към момента общината предоставя общо 60 социални услуги – 42 с държавно финансиране и 18 с местни средства, като 27 са за деца и младежи и 33 – за пълнолетни лица. Въпреки развитата мрежа недостигът на резидентни услуги за пълнолетни хора с увреждания остава голям, като чакащите към момента са около 260 лица.