Мобилно меню

59 български филма ще бъдат представени на фестивала "Златна роза"

41-вото издание на традиционната проява ще е от 20 до 28 септември, във Фестивалния и конгресен център във Варна
59 български филма ще бъдат представени на фестивала "Златна роза"

В програмата на 41-вото издание на фестивала "Златна роза" са включени 59 български филма, които ще бъдат представени в залите на Фестивалния и конгресен център във Варна от 20 до 28 септември. 53 игрални, 2 документални филма и 4 сериала са подбрани от селекционната комисия на Националния филмов център. Произведения, представители на различни жанрове, изразни форми, стилове и тенденции, ще се борят за сърцата на зрителите и за наградите на двете престижни журита.

В конкурса за пълнометражни филми, журито е в състав: Дина Йорданова - професор на университетите Сейнт Ендрюс (Шотландия) и Хонконг, световен авторитет в изследването на транснационалното кино, глобалните киноиндустрии и кинофестивалите; Зорница-София Попганчева - режисьор, сценарист, продуцент, два пъти носител на Златна роза (2004, 2022); Нана Джорджадзе - режисьор, сценарист, актриса, носителка на „Златна камера“ от фестивала в Кан и награда за най-добър сценарист на Европейската филмова академия; Стефан Вълдобрев - актьор, режисьор, композитор, певец, отличен като най-добър актьор на „Златна роза“ 2004 за филма „Изпепеляване“ (реж. Станимир Трифонов); Марин Марчевски - режисьор, сценарист, продуцент; преподавател по режисура и зам.-ректор по учебната част на Германската филмова и телевизионна академия в Берлин (DFFB, 1989-2011), изпълнителен директор на ИА Национален филмов център (2012-2014).

Журито в конкурса за късометражни филми е в състав: Антония Милчева - режисьор, носител на „Златна роза“ 2022 за късометражен филм; Мариана Христова - кинокритик; Христо Христозов - кинопрограматор и културен мениджър.

Фестивалът ще бъде открит по традиция с дефиле и концерт на Джуниър Бенд, както и с българската премиера на най-новия документален филм на Тонислав Христов "Последният гларус".

В основния конкурс ще бъдат представени 12 пълнометражни филма, произведени след последния фестивал през 2022. Това са премиерните: "Уроците на Блага", "Аромат на липа", "Чума", "Пулсът на танца", "Апостол: един нежен рицар в Бруталия", "Диада", "Записки по едно предателство", "Добрият шофьор", както и вече познатите от разпространението си в кината: "Васил", "Ф 1.618", "Игра на доверие", "Чалга".

В късометражния конкурс се състезават 25 филма, разпределени в седем отделни програми.  По-голямата част от техните създатели са дебютанти в киното, като селекцията обещава голямо разнообразие на теми и авторски почерци.

В програмата "Открити хоризонти" изпъкват копродукциите с българско участие "Лука" (с Джералдин Чаплин) и "Чуй ме" (с Йоана Буковска), отличеният със „Златна роза“ за 2011 "№ 1", показан в памет на продуцента Пламен Йорданов, специални прожекции в чест на юбилеите на Меглена Караламбова, Мария Статулова, Петър Слабаков, Апостол Карамитев.

Традиционно на фестивала ще бъдат представени и нови книги на автори, свързани с киното. Сред тях също се разкрива голямо жанрово и тематично разнообразие: "Хора с прякори" - сборник с разкази на проф. Божидар Манов, издателство "Колибри"; "И един ден, когато стана писател" - книга на Филип Трифонов, събрана и подредена от Николай Гундеров и Мартин Филипов, издателство "Рива"; "Биография на моите филми" на Георги Дюлгеров, издателство на НБУ; "Вечните времена на Петър Слабаков" от Румяна Емануилиду, издателство "Знаци"; "Препоръчани филми" – монография на Деян Статулов, издателство "Локус Пъблишинг".

И тази година програмата на фестивала включва дискусии по важни за съвременното българско кино теми, отворени за всички интересуващи се: "Перспективи и предизвикателства пред българските филмови сериали за телевизионно излъчване", "Жените в киното" – представяне на организацията на жените в българското кино, "Българският късометражен игрален филм днес: теми, творчески почерци, публики", "Българско игрално кино на историческа тема: съвременни проекции и уроци на историята".

Визията на фестивала е вдъхновена от 80-годишния юбилей на актрисата Меглена Караламбова. Нейният талант и чар ще красят плаката на фестивала, дело на Николай Тонков. Снимката, използвана за визията е предоставена от партньора на фестивала – Българска Национална Филмотека и е кадър от филма „Татул“ (1972 г. реж. Атанас Трайков)- първата главна роля на актрисата.

Билетите за фестивала вече са в продажба и може за бъдат закупени от касата на Фестивалния и конгресен център във Варна, както и онлайн от fccvarna.bg

2023 © Варна е / снимки: Фестивал "Златна роза"

На церемония в Драматичния театър: Връчиха награди Варна

Отличията за постижения в областта на образованието, науката и културата са учредени преди 60 години
На церемония в Драматичния театър: Връчиха награди Варна

По традиция в навечерието на 24 май бяха връчени годишните награди "Варна" за постижения в областта на образованието, науката и културата. Тази година церемонията се проведе в Драматичния театър "Стоян Бъчваров".

Голямата награда "Варна" бе връчена на писателя Коста Радев - автор на новели, повести, разкази, романи, стихотворни книги. Отличието е за цялостно творчество, за заслуги и принос в развитието на съвременната българска литература.

"Научете децата да четат с любов, защото само книгите ще им покажат как да откриват красотата и пътя към истината, към небесата. Всички науки помагат, но книгата отваря други светове", призова от сцената Радев.

Със свое решение от 24 април 2025 г. Общинският съвет определи общо 30 изявени личности и колективи, които да бъдат отличени с награда "Варна" тази година. Освен голямата награда, бяха връчени още 10 отличия за дейци на културата и творчески формации, 12 - в системата на предучилищното и училищно образование и 7 - в сферата на науката и висшето образование.

Носители на награда "Варна" за ярки постижения в областта на културата са:

  • За "Литература" - доц. д-р Добрин Паскалев, за издадената през 2024 г. книга "На думите пред скрития олтар", представяща авторска и преводна поезия.
  • За "Изобразителни изкуства" -  Юлиян Недев, за изложба, посветена на необикновения подводен свят.
  • За "Театър" - Теодор Христов, за талантливо изпълнение на ролята на храбрия оловен войник в спектакъла за деца "Храбрия оловен войник" на Държавен куклен театър – Варна.

  • За "Музика" с индивидуална награда беше удостоена Даниела Белчева – за издадения през 2024 г. трети албум NAIVE.
  • В раздел "Опера" индивидуална награда "Варна" беше присъдена на Линка Стоянова – за превъплъщението ѝ в образа на сестра Анджелика в операта "Сестра Анджелика" от Пучини. 

  • В раздел "Опера" е присъдена и колективна награда "Варна" - на екипа на Варненска детско - юношеска опера при ЦПЛР – ОДК – за успехите им през изминалата 2024 г. и реализацията на мюзикъла "Вдън гори" по музика на Стивън Сондхайм.
  • В раздел "Танц" награда "Варна" бе присъдена на екипа на балетната трупа на ТМПЦ - Държавна опера – Варна – за професионализма, таланта, творческата енергия на балетна постановка "Катарина, или дъщерята на разбойника" от Цезар Пуни, хореография Сергей Бобров.

  • В раздел "Кино" наградата отиде при екипа на Регионален телевизионен център – Варна – за филма "Учителят Атанас Стоев – поетичният магьосник", посветен на 80-годишнината от рождението на Атанас Стоев.
  • В раздел "Архитектура" беше отличена арх. Ирина Ефтимова – за стартиране през 2024 г. дейността на информационен регистър (специализиран дигитален архив) на варненското недвижимото културно наследство - www.varnaheritage.com.
  • Награда "Варна" в раздел "Журналистика" беше присъдена на Христо Русев – за приноса му в културния живот на Варна през 2024 г. с фотодокументалистика – фотоизложбата "Васко Василев – зад сцената", съвместна изложба с артиста Ивелина Русева "Срещи във времето" и участие в обща изложба на тема "Пътят на бежанеца".

Носители на награда "Варна" за постижения в областта на образованието са:

  • "Ученик на годината" в областта на хуманитарните науки - Николай Костадинов, ученик от XII клас в МГ "Д-р Петър Берон". 
  • "Ученик на годината" в областта на природо-математическите науки - Петър Петров, ученик от XII клас в МГ "Д-р Петър Берон". 
  • "Ученик на годината" в областта на професионалната подготовка - Марина Ашихмина, ученичка от XI клас в ПГХ и ХВТ "Д. И. Менделеев". 

  • "Учител на годината" в областта на предучилищното образование - Мариела Кирилова, учител в ДГ № 34 "Лястовичка". 
  • "Учител на годината" в областта на обслужващите звена - Ирена Станева – старши учител и ръководител на Детски фолклорен ансамбъл "Българче" в ЦПЛР – Общински детски комплекс. 
  • "Учител на годината" в областта на основното образование - Добрина Копринкова, старши учител по изобразително изкуство в ОУ "Захари Стоянов". 
  • "Учител на годината" в областта на средното образование - Камелия Савова, учител в IV Езикова гимназия "Фредерик Жолио-Кюри". 
  • "Учител на годината" в областта на професионалната подготовка - Нина Дякова, учител по спортна стрелба в Спортно училище "Георги Бенковски". 

  • "Колектив на годината" в областта на предучилищното образование - ДГ № 31 "Крилатко" с директор Елена Ташева - Маринова. 

  • "Колектив на годината" в областта на основното училищно образование - ОУ "Капитан Петко войвода" с директор Александрина Величкова. 
  • "Колектив на годината" в областта на средното училищно образование - Професионална гимназия по текстил и моден дизайн с директор Людмила Начева. 
  • За първи път беше присъдено отличие за "Колектив на годината" в областта на постигнат най-голям ръст спрямо предходната година по показатели от национално външно оценяване и/или държавните зрелостни изпити при минимум оценени 30 деца. Отличен беше екипът на I Основно училище "Свети княз Борис I" с директор Ирина Георгиева.

Носители на награда "Варна" в сферата на науката и висшето образование са:

  • В областта на хуманитарните науки колективна награда "Варна" се присъжда на научен колектив в състав – проф. д-р Мария Кърджиева, проф. д-р Катя Кайрякова и доц. д-р Ивайло Иванов за цялостен принос и значими постижения в учебната, научноизследователската и художественотворческата дейност на специалност "Хореография" на Варненски свободен университет "Черноризец Храбър".
  • В областта на природните науки индивидуална награда "Варна" се присъжда на проф. д-р Виолета Михова Йотова, д.м.н. за иницииране и активно участие в национални и международни проекти, здравни програми и експертни центрове, насочени към индивидуалната грижа за деца с диабет и редки болести, както и за развитието на научноизследователската дейност на Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна.

  • В областта на природните науки колективна награда "Варна" се присъжда на научноизследователски институт на Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна за изключителен принос в обучението и създаването на научни кадри в областта на здравеопазването и природните науки.
  • В областта на обществените науки с индивидуална награда "Варна" се удостоява доц. д-р Иво Йоцов за постижения в научната и преподавателската дейност, с изследвания в съвременната среда за сигурност и публикуване на резултатите в две книги с непосредствено приложение в преподавателската дейност: "Икономическа сигурност – теоретични аспекти", "Икономическа сигурност – приложни и хуманитарни аспекти".
  • В областта на обществените науки колективна награда "Варна" се присъжда на авторски колектив в състав доц. д-р Генка Рафаилова, гл. ас. Д-р Златка Тодорова – Хамдан и гл. ас. д-р Христина Филипова за значими постижения в сферата на научните изследвания с фокус върху устойчивото и интелигентно развитие на туризма и неговите измерения на територията на община Варна и монографичния им труд на тема "Development of a Smart Toutism Destination".

  • В областта на техническите науки индивидуална награда "Варна" се връчва доц. д-р к.д.п. Иван Цонев за постижения в научната и преподавателската дейност с изследване на съвременните тенденции в сферата на морския транспорт и публикуване на резултатите в книга "Иновативни системи за швартоване на корабите".
  • В областта на техническите науки колективната награда "Варна" се връчва на научен колектив за изпълнение разработката на "Многофункционална дънна станция за подводен мониторинг", с ръководител доц. Димитър Димитров – ръководител на научна секция "Технологии и системи за защита".

Високото отличие Награда "Варна" се връчва от 1965 г., когато градският съвет на Варна взема решение да учреди ежегодни награди за стимулиране на творчеството на варненските автори в различните направления на културата и изкуството. Решението е Награда "Варна" да се присъжда на произведения с високи художествени качества, създадени в рамките на предходната календарна година. 60 години по-късно в морската столица продължава традицията да бъдат връчвана престижната награда на заслужилите варненци, допринасящи за културното и духовно израстване на града.

2025 © Варна е / снимки: Пресцентър Община Варна