Засилват контрола срещу вандалските прояви във Варна

Посегателства и кражби са основната причина за неработещото осветление на територията на общината, като това е валидно за 95% от случаите, подчертават от дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ към община Варна. По време на работна среща във връзка с ограничаване на вандалските посегателства върху общинско имущество, експертите по енергоснабдяване на общински обекти отчетоха, че от двете страни на бул. „Васил Левски“ от кръговото кръстовище на автогарата до кръговото кръстовище на ул. „Девня“ са разбити разпределителните кутии на всички стълбове, а захранващите кабели са прекъснати. За да бъде възстановено захранването, е необходимо да се изкърти асфалтовата настилка в радиус поне от един метър около стълба и след това да се възстанови, което е сериозна загуба на средства за общината. 

Друг проблем дирекцията среща в два микрорайона на район „Младост“, където до два дни след пускането на осветлението, кабелите отново липсват. Експертите алармираха и за посегателствата върху подлезите, в които през миналата година осветлението е възстановявано на три пъти за сметка на общината и само седмица по-късно отново е прекъсвано заради кражба. 

Участниците в срещата се обединиха около мнението, че видеонаблюдението на критичните места ще намали драстично посегателствата върху общинската инфраструктура. Проблемът е, че заложеното в бюджета инсталиране на 2 000 камери и включването им в единна система може да стане факт най-рано в началото на следващата година. Дотогава да се засили контролът чрез полицейските патрули и служителите на сектор „Общинска полиция“ и да зачестят проверките на пунктовете за изкупуване на цветни метали, решиха участниците в срещата.

Директорът на Регионалния инспекторат по образованието Ирена Радева пое ангажимент до средата на месец април директорите на училищата също да дадат своите предложения как могат да се включат в превантивните дейности чрез външните камери по сградите и предвид на факта, че голям процент от вандалските прояви са дело на ученици.

56 пожара са регистрирани на територията на Североизточното държавно предприятие през 2025 година. Най-много са в Балчик – 12, Варна – 11, а в Суворово са 10. От ДГС-Провадия, ДГС-Смядово, ДГС-Търговище и ДЛС-Черни Лом  отчитат, че нямат нито едно запалване на гори на своя територия.

По един пожар е регистриран в стопанствата във Върбица, Нови пазар, Шумен, Паламара и Преслав, по два в Цонево и Шерба и три в Добрич, Тервел и Омуртаг. Служителите на ДГС-Генерал Тошево е трябвало да се справят с пет пожара, като огънят е засегнал 549 декара гори, треви и мъртва горска постелка. На второ място по опожарени площи се нарежда ДЛС-Балчик, като горелите декари са 526 и от тях 329 са унищожени от върхов пожар, а на трето е ДЛС-Тервел с 422 декара. В Горското стопанство в Суворово огънят е обхванал 244 декара, а във Варна 181 декара. Във всички останали териториални поделения на Североизточното държавно предприятие площите с поражения са под 100 декара. Общо, на територията на СИДП, огънят е засегнал 2186 декара гори, като половината са широколистни. 

Най-честата причина за пожарите в горите е човешка небрежност.

18 са възникнали при изхвърляне на незагасена цигара, 11 при опожаряване на стърнища, 8 от искра или късо съединение, а останалите са при запалване на сметища, стърнища и пасбища. През 2025г. е регистриран и един умишлен палеж, както и два пожара предизвикани от деца. 

В потушаването на огъня са участвали 537 пожарникари, 316 горски, 284 доброволци и 10 военнослужещи, като разходите за техника, транспорт и изгорели фиданки възлизат на 742 396 лева. 

От 2000 година до момента на територията на СИДП са регистрирани 1400 пожара. Най-много са били през 2007 г. – 167, следва 2001г. със 141, 2012г. със 129, а през 2000г. са 116. През всички останали години са под 100, като от 2013г. насам броя им намалява и годишно се отчитат около 50 пожара.

Ръководството на Североизточното държавно предприятие благодари на всички граждани, които подават сигнали на телефон 112 при пожари в горите и бракониерски прояви, за да може нарушенията да се пресекат в зародиш, а пожарите да се потушат преди да са обхванали големи площи. Специални благодарности се отправят и към служителите на пожарната, както и на десетките доброволци и горски участвали в потушаването на огъня и работещите денонощно в полза на едно от най-ценните ни богатства – горите на България.