Мобилно меню

20 години затвор за мъжа, убил приятелката си в Евксиноград

40-годишният извършител е осъден да заплати на майката и бащата на убитата обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието – по 100 хиляди лева и на брата на жертвата – 50 хиляди лева, ведно със законната лихва
20 години затвор за мъжа, убил приятелката си в Евксиноград

Петчленен състав на Варненския окръжен съд призна за виновен и наложи наказание 20 години „лишаване от свобода“ на 40-годишния Ивайло П. Присъдата е за убийството на приятелката му, с която живеел на семейни начала, като деянието е извършено по особено мъчителен за убитата начин, с особена жестокост и при условията на домашно насилие. Ивайло П. ще търпи наказанието при първоначален строг режим

Като частни обвинители и граждански ищци бяха конституирани родители на убитата жена и нейния брат. По искане на подсъдимия, делото беше разгледано по правилата на съкратеното съдебно следствие, като бяха разпитани само част от вещите лица, изготвили експертизи и само някои свидетели, посочени от защитата на близките на жертвата и на адвоката на подсъдимия. 

40-годишният мъж е осъден да заплати на майката и бащата на убитата обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието – по 100 хиляди лева и на брата на жертвата – 50 хиляди лева, ведно със законната лихва, считано от 8 януари тази година, до окончателно изплащане на сумата. 

Престъплението е било извършено на неустановена дата, в периода от 1 януари до 8 януари тази година. Ивайло П. и 32-годишната Валентина В. живеели заедно на семейни начала от около 2 години. Обитавали дома на неговия баща в местността Евксиноград. Двамата употребявали наркотици и често помежду им възниквали конфликти. В много от случаите, словесните спорове прераствали в прояви на насилие спрямо Валентина. На 21 февруари.2022 г., Районният съд във Варна издал заповед за защита, с което мъжът е бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо жената и да я доближава на по-малко от 200 м. за срок от 18 месеца. Заповедта била нарушавана от жената и двамата продължили да поддържат отношения. На 1 януари тази година, жената посетила родителите си, след което се прибрала при подсъдимия. Двамата с Валентина се отбили в къщата на свой съсед, пред който избухнал скандал, който по-късно прераснал в побой. Приятелят им предложил да ги откара до дома им, като при слизането от автомобила, 32-годишната жена помолила съседа по-късно да я провери как е. Двойката се прибрала в къщата си, като след това никой повече не видял Валентина. Според съдебно-медицинската експертиза, жената починала вследствие на нанасянето на многобройни удари със значителна сила, по жизнено важни органи на тялото, при които е изпитвала мъчителни болки и страдания. След убийството, Ивайло изхвърлил тялото на жертвата в стара, неизползваема септична яма, която се намирала в двора на дома, където живеел. Замаскирал мястото с трева и бамбукови клони. След като близо седмица родителите и приятелите на жената не успели да се свържат с нея, я обявили за издирване. 

Пред петчленния съдебен състав, Ивайло П. обясни, че в деня на убийството двамата употребили наркотици. След това, той излязъл да разходи кучето, а Валентина споделила, че  смята да пие диазепам, за да заспи. Когато се прибрал, тя била студена. Опитал да й направи сърдечен масаж, купил и и́ бил адреналин, но не успял да я съживи. Изпаднал в паника и се страхувал, да не бъде обвинен в убийство, тъй като имал ограничителна заповед, затова решил да скрие трупа. Адвокатът му пледира, че смъртта е била причинена по непредпазливост.

Експертите, извършили съдебно-химическа експертиза, обаче бяха категорични, че в кръвта на жертвата не са били открити следи от диазепам, като ако тя е била приела медикамента това е можело да бъде установено при изследванията. Съдебните медици бяха на мнение, че при сърдечен масаж трудно би могло да се стигне до множеството травми на гръдния кош, които са били установени по тялото на жертвата. 

От държавното обвинение също бяха категорични, че не може да става дума за смърт, причинена по непредпазливост, предвид начина, по който е извършено престъплението.

В последната си дума пред съдебният състав, Ивайло П. заяви, че не е искал смъртта на Валентина В. и за него тя е била много близък човек, независимо от странните отношения, които са имали помежду си. 

Присъдата на Окръжен съд – Варна може да бъде протестирана или обжалвана пред Апелативен съд – Варна в 15-дневен срок от днес. 

2023 © Варна е

Апелативният съд увеличи наказанието на полицай, взел подкуп

Новото решение предвижда по-голяма глоба и по-дълъг изпитателен срок
Апелативният съд увеличи наказанието на полицай, взел подкуп

Варненският апелативен съд увеличи размерите на изпитателния срок и на глобата, наложени от Окръжния съд във Варна на подсъдим за подкуп. Предмет на въззивна проверка е присъда, с която двама полицейски служители са били признати за виновни и наказани условно. С измененото наказание Христо Г. ще заплати 3 хиляди лв. (вместо присъдените от първата инстанция хиляда лв.), а изпитателният срок на наказанието „лишаване от свобода“ се увеличава на 5 години (вместо 4), съобщават от пресцентъра на съдебната институция. Мъжът е подсъдим за това, че при продължавано престъпление на 30 март 2019 г. в качеството си на полицейски орган чрез изнудване - със злоупотреба със служебно положение, е поискал дар в размер на 440 лв. и е приел дар в левове и евро на обща стойност 415 лв., които не му се следват, за да не извърши действие по служба. Той е лишен от право да упражнява професия или дейност, свързана с МВР за 3 години.

Костадин К. е признат за виновен, че не изпълнил служебните си задължения, за да набави за съпроцесника си материалната облага. Спрямо него първоинстанционната присъда бе потвърдена – 8 месеца лишаване от свобода, отложени с изпитателен срок от 3 години.

Въззивното производство бе образувано по протест на прокуратурата и жалби на подсъдимите.

По време на автопатрулната си дейност старши полицаите забелязали на централен булевард във Варна спрян на аварийни светлини автомобил, в нарушение с правилата за движение. В колата имало наркотични вещества, които трябвало да се доставят. Полицейските служители забелязали притеснението на свидетелите и ги проверили за забранени предмети. У единия открили наркотично вещество. Другият мъж предложил „да се измисли нещо“. Христо Г. обяснил, че сумата, която имали - 220 лева, не е достатъчна и са нужни още толкова. Свидетелят обещал да ги намерят и предадат. Същевременно последвал указанията на полицейския служител да постави наличните пари в полицата за гражданска отговорност и му я даде. Малко по-късно свидетелите се сдобили със 100 евро и ги предали на Христо.

И тази инстанция констатира, че служителите на МВР безспорно са извършили служебни нарушения. Те не докладвали на оперативния дежурен за осъществената проверка и констатираното правонарушение, въпреки данните за престъпление – държане на наркотични вещества. Не съобщили за проверените лични вещи и документи; за намерените пакетчета с наркотични вещества; не съставили протокол за откритите вещи; нито издали заповед за задържане и не отвели проверяваните лица в най-близкото поделение на МВР.

Показанията на свидетели, съпоставени с установеното чрез експертизи, проведените телефонни разговори и данните от прилаганите СРС установяват по категоричен начин осъществените противоправни действия.

Доколкото подкупът е користно престъпление - длъжностното лице не само съзнава, че получава имотна облага, която не му се следва, но и разбира, че прави това, за да извърши или не действия по служба. Престъпленията, свързани с неизпълнение на служебни задължения от страна на полицейските служители, са предпоставка за множество други нарушения и престъпления. Тези прояви изискват по-сериозна държавна реакция за противодействие, е записано в решението на Апелативния съд. Реакцията обаче трябва да е в съзвучие с процесуалните правила за определяне на справедливо наказание – то трябва да е съответно на престъплението.

В този случай са налице критериите за условно осъждане: наказанието "лишаване от свобода" да е до 3 години; подсъдимият да не е осъждан с лишаване от свобода; за поправянето и превъзпитаването му да не e наложително ефективно изтърпяване. С увеличаването на размера на глобата и максималния изпитателен срок по отношение на Христо Г. целите на закона ще бъдат постигнати, смята Апелативен съд - Варна.

Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС.

2024 © Варна е