Мобилно меню

Варненци са сред най-големите любители на бирата

Близо 90% от продажбата на бира у нас се осъществява в магазинната мрежа
Варненци са сред най-големите любители на бирата

Бирата продължава да е сред най-предпочитаните напитки у нас, сочат данни на Съюза на пивоварите в България, публикувани по повод на професионалния празник на бранша. През 2022 г. българските пивовари са произвели 500 млн. литра бира и са продали 523 млн. литра. На ден само в ресторантите, кафенетата и хотелите са се сервирали по 435 000 чаши от пенливата напитка. 13% от продажбите на пиво в страната се реализират през сегмента на заведенията, а останалите 87% - в магазинната мрежа и малки търговски обекти (т.н. „студен“ и „топъл“ пазар).

През летните месеци, от май до август включително, всеки ден се произвеждат 1 732 000 литра пиво, а се продават 1 911 000. 50% от пълнолетните българи консумират бира поне веднъж седмично, а близо 70% поне веднъж месечно. Най-големи любители на пивото продължават да са потребителите от района на Монтана, които пият 11 пъти месечно, следвани от жителите на Русе и Варна –  10 пъти.

По повод на професионалния си празник от СПБ отчитат над 35 милиона лева капиталови инвестиции в бранша за първото полугодие на настоящата година. Традиционно вложенията са за зелени иновации, оборудване и поддържане на най-добри практики в производството на бира. За същия период членовете на СПБ са разширили продуктовата си листа с още 8 нови асортимента. И този сезон хит продължават да бъдат безалкохолните бири, премиалните марки и пивото със силно подчертан хмелов аромат. Само през миналата година в страната са произведени 58 тона висококачествен хмел, който освен за родното производство, се изнася за редица страни, включително за най-големия производител на бира в ЕС – Германия.  

„Пивото е единствената напитка с хмел. През последните години на процеса охмеляване се обръща все по-голямо внимание. Едно ново поколение пива с по-изразен аромат и вкус на хмел, предизвиква засилен интерес сред любителите на пенливата напитка. До голяма степен точно тази суровина определя типичните качества на пивото – горчив вкус, уникален аромат и стабилност на пяната. За охмеляване се използва хмеловата шишарка, богата на алфа- и бета-горчиви киселини, хмелово етерично масло и редица биологично-активни вещества. Нововъведенията са довели днес консумацията на пиво да се превърне в социално изтънчено изживяване.  Това се дължи и на новия профил на потребителите - с повече познания за пивото, готови да платят повече за по-качествени и новаторски продукти“, отбелязва проф. Габриела Маринова – една от най-изтъкнатите представители на пивоварната наука.

Според действащия и днес български държавен стандарт – БДС от 1981 г., пивото е слабоалкохолно питие, произведено чрез ферментация на пивна мъст от малц (заместители на малца), хмел и хмелови продукти и вода, с използване на пивоварни дрожди. „Поради натуралния си състав пивото е богато на редица антиоксиданти и най-вече на полифеноли, витамини от групата В, минерали, влакнини и над 800 органични и неорганични съединения. Всички те произхождат от ечемичeния малц, хмела, дрождите и от сложните химични трансформации, които претърпяват по време на технологичния процес”, допълва проф. Маринова.

За да са потребителите наясно какво съдържат различните бири, пивоварите в страната продължават доброволно да поставят върху етикетите на своите продукти списък  на съставките и енергийната им стойност. „Членовете на СПБ от 2017 г. предоставят данни за калориите за 100 ml пиво. Като цяло произвежданите в страната лагер бири тип "Pils" съдържат между 33 и 48 kcal./100 ml. За безалкохолните бири тези стойности са по-ниски и варират между 15 и 25 kcal./100  ml”, коментира Ивана Радомирова, изпълнителен директор на СПБ. Информацията за съставките и калориите в пивото са на етикетите на 99% от произвежданите у нас асортименти. ,,Този резултат ни отрежда едно от водещите места в изпълнението на общоевропейската инициатива на бирения бранш за представяне на хранителна информация за пивото”, уточнява Радомирова.

През 2022 г. от пивоварните предприятия са пуснати на пазара 20 440 т стъклени бутилки, от които 57% са за многократна употреба. Ето защо е в ход новата инициатива на членовете на  СПБ "Върни ме". 10 000 магазина в страната имат поставен стикер със знака "Върни ме", който има за цел да насърчи връщането на оборотните бутилки от бира в търговската мрежа. При правилна употреба, стъклените бутилки може да се използват много пъти в производствения процес, като по този начин се пестят енергия и природни ресурси.

2023 © Варна е
Още по темата: Бира Варненци Варна
Още по темата: Бира Варненци Варна

Отличиха шест български вина със "Златен ритон" от "Винария 2024"

Най-оспорвана била конкуренцията при отлежалите червени вина
Отличиха шест български вина със "Златен ритон" от "Винария 2024"

Шест български вина спечелиха приза „Златен ритон“ от международната специализирана изложба „Винария 2024“. Два от тях бяха присъдени за еликсири на ВИ „Едоардо Миролио“ – за розе от последна реколта и за отлежало червено вино. Останалите четири винени „Оскар“-и отидоха в колекциите на ВИ „Вила Юстина”, „Стефан Пирев Уайнс”, Винарна „Лозето естейт“ и ВИ „Джемперлиев“. В надпреварата за престижните отличия се състезаваха близо 200 проби на български и чуждестранни изби от България, Италия, Румъния, Гърция, Турция и Молдова.

При белите вина от последна реколта за най-добър еликсир бе обявен Семийон & Шардоне & Димят (2023) на „Вила Юстина”. Отличието получи главният технолог на избата Васил Стоянов от изпълнителния директор на ИАЛВ инж. Красимир Коев. 

За фаворит при младите розета авторитетното жури определи Пино Ноар & Мелник (2023) на ВИ „Едоардо Миролио“

Златен „Оскар” бе присъден и на червено вино от последна реколта на Каберне фран & Сира (2023) на ВИ „Джемперлиеви“. Наградата получи собственикът на избата от Сакар Димитър Джемперлиев от проф. Пламен Моллов. 

При белите вина от стари реколти фаворит стана еликсирът Шардоне (2021) на известния енолог Стефан Пирев. Отличието му бе връчено от доц. д-р Иван Соколов. „Златен ритон“ получи и „Еленово Резерва” (2020) на ВИ “Едоардо Миролио” в категория „Червени вина от предходни реколти”. Още един „Оскар“ международното жури на „Винария“ присъди в същата категория – на Винарна „Лозето Естейт“ за „Лонгоза УСОЕ“, създадена през 2022 г. от сорта Каберне совиньон.  

„Надпреварата при старите червени вина бе много оспорвана и по изключение тази година бе взето решение да се присъдят два ритона в тази категория, тъй като и при първата, и при финалната дегустация, се оказаха с един и същ резултат“, каза председателят на Съюза на енолозите в България инж. Станимир Стоянов. 

Повече от 30 процента от получените за конкурса проби бяха на отлежали еликсири. Със златен медал бяха отличени 43 вина от стари реколти. Четири от тях бяха присъдени на италиански вина – Primitivo на Torleanzi (2021 и 2022), Frappato (2020) и Nero D'Avola (2020) на Caruso Minini, три на ВИ „Ноя“ за Мерло (2023), Каберне фран (2023) и Карменер (2020), по два златни медала за Винарна „Лозето Естейт“ за Каберне фран (2022) и Варненски мискет (2022), „Беса Валей“ за Мерло Сира Пти вердо Каберне совиньон  (2019), Гранд кюве и Енира Резерва и ВИ „Горун“ за Каберне совиньон Резерва (2020 и 2021).

При пенливите вина за фаворити бяха обявени две напитки, създадени от Шардоне, на ВИ „Едоардо Миролио“ и на Coqueret-Benard.

В новата категория на „Винария“ – плодови вина със сребърни медали бяха отличени малиновите еликсири на ВИ „Кубера“, позиционирана в подножието на Стара планина и на Г.Филипофф уайнс, чиито малинови насаждения са разположени край Асенова крепост и родопското село Манастир.

Съюзът на енолозите в България продължава своята инициатива да подкрепя и развива вината от местни сортове. Със специална награда за сорт Димят бе отличено Тесера (2023) на „ДеВина Лозя и Вино“, за Врачански мискет (2023) на „Врачанска теменуга“, за Гарваново око (2022) на „Агрофитнес“, за Мавруд (2022) на „Конто-Н“, за сорта Гъмза (2021) Барик на ВИ „Ново село“ и за сорта Рубин Rubin Reserve (2020) на Винарна „Ялово”. 

„С 30% повече бяха получените вина и спиртни напитки за конкурса тази година. Радващо е, че имаше и повече вина от чужбина, което говори за престижа на отличията от „Винария“. Амбицията ни е да продължаваме да обогатяваме конкурса през следващите години“, заяви в приветствието си председателят на Съюза на енолозите в България инж. Станимир Стоянов.  

Получените за конкурса пробите бяха оценявани от 13-членно жури, в което участваха топ дегустатори от страната и чужбина, повечето от които международни дегустатори, а трима са носители на приза „Енолог на годината“ – Надежда Дюлгерска, Екатерина Гаргова и Димитър Димов. Сред чуждестранните експерти в комисията бе известният италиански сомелиер Маурицио Феррери, който повече от 20 години е част от конкурса „Винария“. Председатели на двете комисии бяха доц. д-р Христо Спасов и доц. д-р Николай Стоянов от Университета по хранителни технологии.

„Ангажирам се като представител на държавата, следващата година да подкрепим конкурса и да възвърнем блясъка на „Винария“ и „Нощта на Златния ритон“, на които се събираха всички създатели на качествени напитки у нас“, заяви от своя страна изпълнителният директор на ИАЛВ инж. Красимир Коев, който поздрави наградените и всички създатели на вина, чиито продукти радват потребителите у нас и по света. 

По традиция студенти от специалността „Технология на виното и пивото“ положиха Дионисиева клетва за встъпване в лозаро-винарския бранш.

Престижните отличия бяха връчени на тържествена церемония в Конгресния център на Международен панаир Пловдив.

ЗЛАТНИТЕ РИТОНИ ОТ ВИНАРИЯ 2024

  • „Вила Юстина” – „БиБ” – Семийон & Шардоне & Димят (2023) 
  • ВИ „Едоардо Миролио“ – „ЕМ Розе“ – Пино ноар & Мелник (2023)
  • ВИ "Джемперлиеви" – Каберне фран & Сира (2023)
  • Stephan Pirev wines – Шардоне (2021)
  • ВИ „Едоардо Мирлио“ – Еленово Резерва – Каберне фран (2020)
  • Винарна „Лозето Естейт” – Каберне совиньон (2022)
2024 © Варна е