Близо 100 000 чужденци са посетили музеите във Варна през 2023-та

Към 31 декември 2023 г. в област Варна функционират 7 самостоятелни музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток. През 2023 г. движимите културни ценности, които са част от Националния музеен фонд и са включени в експозициите на музеите в област Варна, са 188 000 фондови единици и в сравнение с 2022 г. техният брой се увеличава с 2.3%.

Цифровизирани са едва 5 882 фондови единици.

Посещенията в музеите през 2023 г. са 205 000 и съпоставени с 2022 г. се увеличават с 22.2%. В дните със свободен вход са осъществени 17.6% от посещенията (36 хиляди).

Посещенията на чужденци се увеличават с 59.9% в сравнение с предходната година и достигат 94 000.

Общият персонал на музеите през 2023 г. е 434 души и се увеличава с 28.0% в сравнение с 2022 година.

През 2023 г. в действащите три театъра в област Варна са организирани 598 представления, посетени от 111 000 зрители, като спрямо 2022 г. представленията намаляват с 4.3%, докато посещенията се увеличават с 4.3%. Средният брой посетители на едно представление е 185 при 170 през 2022 година.

През 2023 г. в област Варна развиват дейност 5 музикални колектива. В сравнение с 2022 г. броят на представленията на тези колективи се увеличава със 166.7%, а на посещенията - с 50.2%.

През 2023 г. библиотеките с фонд над 200 000 библиотечни единици в област Варна са две, като броят им остава непроменен в сравнение с предходната година. Общият им фонд се състои от 1 183 хил. библиотечни документа - книги, продължаващи издания - вестници, списания, бюлетини и др., като в структурата му с най-висок дял са книгите - 74.6% (882 хиляди).

Регистрираните читатели са 24 000, което е с 35.6% повече в сравнение с предходната година. Посещенията се увеличават с 22.2% и достигат 160 хиляди. Заетият библиотечен фонд е 209 хил. библиотечни единици.

В края на 2023 г. кината в област Варна са 5, а киноекраните - 31. В сравнение с 2022 г, броят на кината и киноекраните остава непроменен. Мултиплексите са два и в тях са осъществени 77.7% от всички прожекции и 87.8% от посещенията.

През 2023 г. в сравнение с предходната година прожекциите в кината се увеличават с 2.2%, а посещенията - с 16.1%. Прожектирани са 818 филма, които според националността им се разпределят, както следва: 139 български, 328 европейски, 231 от САЩ и 120 от други страни.

През 2023 г. в област Варна функционират две регистрирани и лицензирани български телевизионни оператора, които са излъчили програми с обща продължителност 3.9 хил. часа.

Деветото издание на фестивала „Марцианопол – животът в древния град“ за поредна година поднесе много вълнуващи емоции на всички свои гости. Всяка година организаторите от Община Девня се стремят да добавят и нещо ново към празника между лятото и есента, възкресяващ римските игри Лу́ди Рома́ни в прослава на бог Юпитер.

Публиката в Античния амфитеатър в Града на мозайките се потопи в атмосферата на автентичния римски пазар, включително с наказанията за нелоялните търговци. Разбра как е работела митницата в Древен Рим и как господарят може да се превърне в роб, ако шикалкави, за да не плаща мито. Видя как занаятчиите без помощта на електричество са изработвали глинени и дървени съдове.

Опита храните и напитките, които са консумирали жителите на империята на подобни тържества – от хляба либум, печен върху дафинови листа, през печеното месо, овкусено със сосове по автентични римски рецепти, десертите с ядки, фурми и мед, до виното с подправки, наречено мулсум, и безалкохолната напитка поска.

„За поредна година, благодарение на всички приятели – участниците от групите за исторически възстановки от цялата страна и съседна Румъния, съвместно пресъздадохме нашата история, историята на Марцианопол.

И преди хиляди години, през II век, тук са се провеждали подобни фестивали, които са демонстрирали мощта и силата на Римската империя.

Най-важното обаче е, че те са давали възможност на населението да се забавлява, както, вярвам, и ние се забавлявахме“, коментира кметът на Девня Свилен Шитов.

„И аз днес се чувствах като римлянин. Бях облечен с тога от девет метра плат и инструктиран, че с тази одежди трябва да вървя бавно с високо вдигната глава и да демонстрирам сила и мощ. Не знам доколко съм успял да се справя, сигурен съм, че има още много да се уча, но затова ще правим фестивали и занапред“, допълни кметът, отправяйки покана към всички да дойдат в Античния амфитеатър и догодина – на десетото юбилейно издание на фестивала „Марцианопол - животът в древния град“.