Близо 3000 домакинства във Варна използват дърва за огрев

200 000 пространствени кубически метра дърва за огрев са предоставили през 2023 г. стопанствата от системата на Североизточното държавно предприятие на населението. Най-много дърва за хората са осигурили от ДЛС-Паламара – 20 908 кубика, следвани от горските стопанства във Варна и Търговище.

Най-много семейства в област Шумен се отопляват с дърва през тази зима – 12 821, като те вече са получили и заплатили 57 293 пространствени кубически метра дърва за огрев. В областния център домакинствата на дърва са 2242, а кубиците са 12 199. В Нови пазар 3131 семейства са избрали да се отопляват 15 467 кубика дърва,а в Смядово те са 1147, като получените от тях дърва за огрев са 5732 кубика. На територията на ДЛС-Паламара осигурените дърва са 20 908 кубика за 3587 домакинства, във Велики Преслав са 11 420 кубика за 1881 желаещи и във Върбица са 7034 за 833 семейства.

За област Варна най-много дърва за населението са добити в ДГС-Варна – 17 706 пространствени кубически метра, като те ще осигурят топлото през тази зима на 2746 домакинства. След областният център се нареждат ДГС-Провадия с 10 906 кубика и 2375 семейства,  ДГС-Цонево с 10 851 кубика и 1911 домакинства, ДЛС-Шерба с 10 571 пространствени кубически метра и 1550 семейства и ДГС-Суворово, където от стопанството са доставени дърва на 1628 семейства, а получените кубици са 6457.

Ловното стопанство в Балчик е доставило най-много дърва за огрев на хората от областта – 14 971 пространствени кубически метра за 1919 домакинства. 1810 семейства от Добрич са получили 9572 кубика, а 1655 са изпълнените заявки от ДГС-Генерал Тошево и те са за 7579 кубика. Близо 5000 пространствени кубически метра дърва за огрев са доставили на 1010 семейства от ДЛС-Тервел. 

Традиционно много са желаещите да се отопляват с дърва и на територията на област Търговище, като горското стопанство в областния център е продало 17 170 кубика на 2496 домакинства. Близо 14 000 пространствени кубически метра дърва за огрев са получили 1956 семейства в ДЛС-Черни Лом. В Омуртаг желаещите да се топлят с дърва от държавния горски фонд са едва 211, като те са заплатили и получили 1863 пространствени кубически метра дърва. 

Всички стопанства на територията на Североизточното държавно предприятие продължават и в момента да осигуряват дърва за огрев за населението, като търсенето се увеличава заради изключително ниските температури през последните дни и очакванията за студен февруари.

Девня се готви за деветото издание на античния фестивал "Марцианопол – животът в древния град", което ще се проведе на 20 септември. 

"На прага на есента, когато преди две хилядолетия римските легиони са се завръщали от поход, започвал главният празник в империята Ludi Romani (Римски игри) – древен фестивал посветен на бог Юпитер, по време на който се организирали пиршества, гладиаторски игри, увеселения и забави за войската и народа. Нашият фестивал вече девет години пресъздава на живо празника на предците ни за жителите и гостите на града", разказа кметът на Девня Свилен Шитов по повод предстоящия празник.

В него ще вземат участие групи за исторически възстановки, които ще пристигнат за фестивала от различни краища на България и чужбина. Сдружението за възстановяване и съхранение на българските традиции "Авитохол" от Варна, Школата за исторически бойни изкуства на кон "Мадарски конник" от Обзор, сдруженията "Вила Аквила" от Свищов и "Виа Претория" от София, както и гостите от Румъния - Asociatia Culturala Tomis от Констанца и Nokors от Букурещ ще възкресят военното дело и древните традиции, съпътствали ежедневието и бита на народите, населявали територията на съвременна Девня.

Официалното откриване на фестивала е в 11 часа на 20 септември, но още от 10 часа участниците ще бъдат в Античния амфитеатър, готови да се срещнат с гостите, да отговарят на въпросите им и да се снимат с тях.

Както винаги, ВХОДЪТ за събитието е СВОБОДЕН!