Близо 3000 домакинства във Варна използват дърва за огрев

200 000 пространствени кубически метра дърва за огрев са предоставили през 2023 г. стопанствата от системата на Североизточното държавно предприятие на населението. Най-много дърва за хората са осигурили от ДЛС-Паламара – 20 908 кубика, следвани от горските стопанства във Варна и Търговище.

Най-много семейства в област Шумен се отопляват с дърва през тази зима – 12 821, като те вече са получили и заплатили 57 293 пространствени кубически метра дърва за огрев. В областния център домакинствата на дърва са 2242, а кубиците са 12 199. В Нови пазар 3131 семейства са избрали да се отопляват 15 467 кубика дърва,а в Смядово те са 1147, като получените от тях дърва за огрев са 5732 кубика. На територията на ДЛС-Паламара осигурените дърва са 20 908 кубика за 3587 домакинства, във Велики Преслав са 11 420 кубика за 1881 желаещи и във Върбица са 7034 за 833 семейства.

За област Варна най-много дърва за населението са добити в ДГС-Варна – 17 706 пространствени кубически метра, като те ще осигурят топлото през тази зима на 2746 домакинства. След областният център се нареждат ДГС-Провадия с 10 906 кубика и 2375 семейства,  ДГС-Цонево с 10 851 кубика и 1911 домакинства, ДЛС-Шерба с 10 571 пространствени кубически метра и 1550 семейства и ДГС-Суворово, където от стопанството са доставени дърва на 1628 семейства, а получените кубици са 6457.

Ловното стопанство в Балчик е доставило най-много дърва за огрев на хората от областта – 14 971 пространствени кубически метра за 1919 домакинства. 1810 семейства от Добрич са получили 9572 кубика, а 1655 са изпълнените заявки от ДГС-Генерал Тошево и те са за 7579 кубика. Близо 5000 пространствени кубически метра дърва за огрев са доставили на 1010 семейства от ДЛС-Тервел. 

Традиционно много са желаещите да се отопляват с дърва и на територията на област Търговище, като горското стопанство в областния център е продало 17 170 кубика на 2496 домакинства. Близо 14 000 пространствени кубически метра дърва за огрев са получили 1956 семейства в ДЛС-Черни Лом. В Омуртаг желаещите да се топлят с дърва от държавния горски фонд са едва 211, като те са заплатили и получили 1863 пространствени кубически метра дърва. 

Всички стопанства на територията на Североизточното държавно предприятие продължават и в момента да осигуряват дърва за огрев за населението, като търсенето се увеличава заради изключително ниските температури през последните дни и очакванията за студен февруари.

Деветото издание на фестивала „Марцианопол – животът в древния град“ за поредна година поднесе много вълнуващи емоции на всички свои гости. Всяка година организаторите от Община Девня се стремят да добавят и нещо ново към празника между лятото и есента, възкресяващ римските игри Лу́ди Рома́ни в прослава на бог Юпитер.

Публиката в Античния амфитеатър в Града на мозайките се потопи в атмосферата на автентичния римски пазар, включително с наказанията за нелоялните търговци. Разбра как е работела митницата в Древен Рим и как господарят може да се превърне в роб, ако шикалкави, за да не плаща мито. Видя как занаятчиите без помощта на електричество са изработвали глинени и дървени съдове.

Опита храните и напитките, които са консумирали жителите на империята на подобни тържества – от хляба либум, печен върху дафинови листа, през печеното месо, овкусено със сосове по автентични римски рецепти, десертите с ядки, фурми и мед, до виното с подправки, наречено мулсум, и безалкохолната напитка поска.

„За поредна година, благодарение на всички приятели – участниците от групите за исторически възстановки от цялата страна и съседна Румъния, съвместно пресъздадохме нашата история, историята на Марцианопол.

И преди хиляди години, през II век, тук са се провеждали подобни фестивали, които са демонстрирали мощта и силата на Римската империя.

Най-важното обаче е, че те са давали възможност на населението да се забавлява, както, вярвам, и ние се забавлявахме“, коментира кметът на Девня Свилен Шитов.

„И аз днес се чувствах като римлянин. Бях облечен с тога от девет метра плат и инструктиран, че с тази одежди трябва да вървя бавно с високо вдигната глава и да демонстрирам сила и мощ. Не знам доколко съм успял да се справя, сигурен съм, че има още много да се уча, но затова ще правим фестивали и занапред“, допълни кметът, отправяйки покана към всички да дойдат в Античния амфитеатър и догодина – на десетото юбилейно издание на фестивала „Марцианопол - животът в древния град“.