Експерт: Внедряването на нови технологии ще помогне за утвърждаването на Варна като целогодишна туристическа дестинация

Пътят за развитие на Европа и превръщането на Варна в дестинация за интелигентен целогодишен туризъм минава през разработване и внедряване на технологии за ефективно и щадящо използване на ресурси, екологичен и цифров преход, и устойчивост, смята председателят на сдружение "ПроВарна" и Български бизнес форуми Димитър Василев.

Василев ще участва в европейска среща "Заедно за туризма в ЕС“ с представители на Консултативния комитет по туризъм към Европейската комисия на 7 февруари 2023 г., по време на която ще застъпи тезата си. Целта на срещата е да се обмени информация за туристическата екосистема, както и за публикуваните обещания и ангажименти на държавите – членки в подкрепа на съвместното изпълнение на документа "Път за преход в туризма". Срещата ще насърчи заинтересованите страни да приложат на практика поетите ангажименти и да се присъединят към общността "Заедно за туризма в ЕС". Събитието се организира в хибриден формат - физически в Брюксел, и чрез онлайн участие. 

„Дигитализацията в туристическия сектор е в ход. Над 60% от покупките на туристически услуги се случват през мобилни устройства, но има още много какво да се направи“, заяви Димитър Василев. По думите му, необходимо е с ускорено темпо да се дигитализират процесите в туристическия бранш – от закупуването на туристическите услуги до наемането на туристически кадри, инвестиции в иновации, технологии и инфраструктура за да не изостава секторът по обем на приходи в структурата на европейската икономика.

Използвайки „Път за преход в туризма“, Варна като туристическа дестинация може да увеличи пазарния си дял в бранша чрез разработването на проекти за устойчив туризъм екологични цели, развитие на културното наследство, уникално преживяване, достъпност и ефективно използване на ресурсите по програми „Хоризонт Европа“, „Творческа Европа“, „Еразъм+“, „Цифрова Европа“, „Европейски социален фонд плюс“, „Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд“, „Фонд за справедлив преход“ и други европейски инструменти, коментира експертът по туризъм Явор Иванов.

Проучване на Евробарометър показва, че 82% от европейците са готови да променят навиците си за пътуване в полза на по-устойчиви практики, включително консумиране на продукти с местен произход, намаляване на отпадъците и потреблението на вода, пътуване извън сезона или до по-малко посещавани дестинации и избор на възможности за транспорт въз основа на тяхното екологично въздействие. Основните интереси на туристите при избора на дестинации са свързани с природата (41%) и културата (42%), а една трета са готови да платят повече, за да подкрепят местната природа и местните общности.

„За да отговори на новите тенденции в бранша, хотелиерството и всички услуги в областта на туризма трябва да въведат кръгови модели и да намалят отпечатъка си върху околната среда в съответствие с Плана за действие относно кръговата икономика и Плана за действие за нулево замърсяване“, смятат експерти.

ЕС чрез свои финансови политики и инструменти подкрепя екологичния преход в туризма, от които може да се възползват отделните туристически региони и дестинации с цел намаляване разхищението на храни, повторното използване или рециклиране на всички пластмасови опаковки до 2030 г., събиране и пречистване на градските отпадъчни води, използване на възобновяеми и нисковъглеродни горива в морския транспорт и др.

Деветото издание на фестивала „Марцианопол – животът в древния град“ за поредна година поднесе много вълнуващи емоции на всички свои гости. Всяка година организаторите от Община Девня се стремят да добавят и нещо ново към празника между лятото и есента, възкресяващ римските игри Лу́ди Рома́ни в прослава на бог Юпитер.

Публиката в Античния амфитеатър в Града на мозайките се потопи в атмосферата на автентичния римски пазар, включително с наказанията за нелоялните търговци. Разбра как е работела митницата в Древен Рим и как господарят може да се превърне в роб, ако шикалкави, за да не плаща мито. Видя как занаятчиите без помощта на електричество са изработвали глинени и дървени съдове.

Опита храните и напитките, които са консумирали жителите на империята на подобни тържества – от хляба либум, печен върху дафинови листа, през печеното месо, овкусено със сосове по автентични римски рецепти, десертите с ядки, фурми и мед, до виното с подправки, наречено мулсум, и безалкохолната напитка поска.

„За поредна година, благодарение на всички приятели – участниците от групите за исторически възстановки от цялата страна и съседна Румъния, съвместно пресъздадохме нашата история, историята на Марцианопол.

И преди хиляди години, през II век, тук са се провеждали подобни фестивали, които са демонстрирали мощта и силата на Римската империя.

Най-важното обаче е, че те са давали възможност на населението да се забавлява, както, вярвам, и ние се забавлявахме“, коментира кметът на Девня Свилен Шитов.

„И аз днес се чувствах като римлянин. Бях облечен с тога от девет метра плат и инструктиран, че с тази одежди трябва да вървя бавно с високо вдигната глава и да демонстрирам сила и мощ. Не знам доколко съм успял да се справя, сигурен съм, че има още много да се уча, но затова ще правим фестивали и занапред“, допълни кметът, отправяйки покана към всички да дойдат в Античния амфитеатър и догодина – на десетото юбилейно издание на фестивала „Марцианопол - животът в древния град“.