Експерт: Внедряването на нови технологии ще помогне за утвърждаването на Варна като целогодишна туристическа дестинация

Пътят за развитие на Европа и превръщането на Варна в дестинация за интелигентен целогодишен туризъм минава през разработване и внедряване на технологии за ефективно и щадящо използване на ресурси, екологичен и цифров преход, и устойчивост, смята председателят на сдружение "ПроВарна" и Български бизнес форуми Димитър Василев.

Василев ще участва в европейска среща "Заедно за туризма в ЕС“ с представители на Консултативния комитет по туризъм към Европейската комисия на 7 февруари 2023 г., по време на която ще застъпи тезата си. Целта на срещата е да се обмени информация за туристическата екосистема, както и за публикуваните обещания и ангажименти на държавите – членки в подкрепа на съвместното изпълнение на документа "Път за преход в туризма". Срещата ще насърчи заинтересованите страни да приложат на практика поетите ангажименти и да се присъединят към общността "Заедно за туризма в ЕС". Събитието се организира в хибриден формат - физически в Брюксел, и чрез онлайн участие. 

„Дигитализацията в туристическия сектор е в ход. Над 60% от покупките на туристически услуги се случват през мобилни устройства, но има още много какво да се направи“, заяви Димитър Василев. По думите му, необходимо е с ускорено темпо да се дигитализират процесите в туристическия бранш – от закупуването на туристическите услуги до наемането на туристически кадри, инвестиции в иновации, технологии и инфраструктура за да не изостава секторът по обем на приходи в структурата на европейската икономика.

Използвайки „Път за преход в туризма“, Варна като туристическа дестинация може да увеличи пазарния си дял в бранша чрез разработването на проекти за устойчив туризъм екологични цели, развитие на културното наследство, уникално преживяване, достъпност и ефективно използване на ресурсите по програми „Хоризонт Европа“, „Творческа Европа“, „Еразъм+“, „Цифрова Европа“, „Европейски социален фонд плюс“, „Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд“, „Фонд за справедлив преход“ и други европейски инструменти, коментира експертът по туризъм Явор Иванов.

Проучване на Евробарометър показва, че 82% от европейците са готови да променят навиците си за пътуване в полза на по-устойчиви практики, включително консумиране на продукти с местен произход, намаляване на отпадъците и потреблението на вода, пътуване извън сезона или до по-малко посещавани дестинации и избор на възможности за транспорт въз основа на тяхното екологично въздействие. Основните интереси на туристите при избора на дестинации са свързани с природата (41%) и културата (42%), а една трета са готови да платят повече, за да подкрепят местната природа и местните общности.

„За да отговори на новите тенденции в бранша, хотелиерството и всички услуги в областта на туризма трябва да въведат кръгови модели и да намалят отпечатъка си върху околната среда в съответствие с Плана за действие относно кръговата икономика и Плана за действие за нулево замърсяване“, смятат експерти.

ЕС чрез свои финансови политики и инструменти подкрепя екологичния преход в туризма, от които може да се възползват отделните туристически региони и дестинации с цел намаляване разхищението на храни, повторното използване или рециклиране на всички пластмасови опаковки до 2030 г., събиране и пречистване на градските отпадъчни води, използване на възобновяеми и нисковъглеродни горива в морския транспорт и др.

Към 31 декември 2024 г. жилищният фонд в област Варна се състои от 106.2 хил. жилищни сгради или с 0.4% повече в сравнение с 2023 година. В градовете се намират 55.9% от всички жилищни сгради, а в селата - 44.1%. Жилищните сгради в областта представляват 5.1% от общия жилищен фонд в страната, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Според разпределението на жилищните сгради по конструкция преобладават тухлените сгради (с бетонна плоча или с гредоред) - 92.6 хил. или 87.2% от всички жилищни сгради. Стоманобетонните жилищни сгради в областта са 3.8%, панелните - 1.3%, а сградите с друга конструкция - 7.7%.

Най-висок е относителният дял на жилищните сгради, построени в периода 1946 - 1960 г. - 16.4%, а най-нисък на тези построени до 1918 г. - 1%.

Към 31 декември 2024 г. броят на жилищата в област Варна е 289.1 хиляди. В градовете се намират 238.4 хил. жилища или 82.5% от общия брой.

Осигуреността с жилища в област Варна на 1 000 души от населението през 2024 г. е 661, като в градовете тя е 645, а в селата - 748.

По-голямата част от жилищата са с две и три стаи - 71% от всички жилища в областта, следвани от жилищата с четири и повече стаи - 22.3%, а едностайните са 6.7%.

Средният брой лица на едно жилище отчетен в област Варна е 1.5, като за градовете показателят е 1.6 лица, а за селата - 1.3.

Общата полезна площ на жилищата в областта е 23 038.4 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно жилище в областта е 79.7 кв. м., като в градовете тя е 79.3 кв. м., а в селата - 81.7 кв. метра.

Средната жилищна площ на човек от населението в област Варна е 40.4 кв. м., като за градовете тя е 39.1 кв. м., а за селата 47.5 кв. метра.

Основните признаци, характеризиращи благоустроеността на жилищата, са електрификация, водоснабденост, канализация и изградена инсталация за централно или местно отопление (парно или газ).

От всички 289.1 хил. жилища в област Варна 70.3% са електрифицирани, с водопровод и канализация. Електрифицираните жилища с водопровод, канализация и с централно или местно отопление са 3.8%, само електрифицираните - 4.8%, а електрифицирани само с водопровод - 20.7%.