Фестивал посветен на древния Марцианопол ще се проведе в Девня

Осмият античен фестивал "Марцианопол – животът в Древния град" ще възкреси и тази година в Девня живота в един от най-важните римски градове на Балканите.

На 19 октомври Античният амфитеатър ще стане арена на зрелищни борби, древни ритуали и много впечатляващи изпълнения на групите за исторически възстановки от България и чужбина.

Както и при предишните издания на проявата,

входът за фестивала е свободен!

"Преди повече от две хилядолетия, през есента, когато войските се завръщали в Рим от поход, започвал главният празник в империята – Римски игри (Ludi Romani). Тази есен гостите на нашия фестивал ще се докоснат до бита, културата и военното дело на народите, населявали територията на днешна Девня и околността", подчерта кметът на общината Свилен Шитов.

От 10 до 18 часа тази събота зрителите ще станат свидетели на гладиаторски дуели, военни ритуали, демонстрации на легионерски строй и конна езда, с участието на българските сдружения Via Preatoria (София), "Авитохол" (Варна), Ludus Luperkalis (Ямбол), "Мадарски конник" (Обзор), "Величие" (Варна) и гостите от Румъния Nokors (Букурещ), Asociatia Culturala Tomis (Констанца) и Ludus Apulensis (Алба Юлия).

На фестивала ще бъдат представени античната музика на музикална формация "Фрея", както и старинни занаяти, храни и напитки, характерни за периода на Римската империя. През целия ден публиката ще може да разглежда лагерите на участниците, а който желае - сам да си изработи накит, да си отсече монета или да стреля с лък на специално обособено стрелбище.

ПРОГРАМА на ФЕСТИВАЛА

• 10:00 – Официално откриване;
• 10:30 – Представяне на траки и скити - ритуали и конни демонстрации;
• 12:00 – Легионерски лагер – представяне на воинските традиции и бита на легионерите (Поселение около лагера – търговски пазар и кръчма – нрави и обичаи; Керамична работилница – презентация на керамиката през вековете);
• 13:00 – Кулинарна презентация и дегустация на храни, характерни за периода на Римската империя, презентация на вино и подправки;
• 15:00 – Римски гладиаторски игри;
• 16:00 – Военни ритуали, бойни практики и военни сблъсъци;
• 17:00 – Представяне на античната музика от музикална формация "Фрея";
• 18:00 – Закриване на фестивала.

27-годишният Христо Христов от Аксаково развя флага на община Аксаково на 5364 метра надморска височина, в подножието на покрива на света – връх Еверест.

"Гордея се с родното си място, където продължавам да живея", сподели на среща с кмета на община Аксаково Христо, който е възпитаник на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" във Варна.

Страстта към планинарството той дели с любовта към морето от 10-ина години.

От малък с удоволствие катери родните планини с баща си. Хималаите също са му детска мечта. Месеци, преди да се отправи за там, той подготвя педантично всеки детайл от експедицията. Цяла година посвещава на сериозни кондиционни тренировки, за да е сигурен във физическата си мощ да атакува планината-мечта Хималаи.

И избира най-тежкия сезон за преживяването – този на мусоните.

На 19 септември пристига в столицата Катманду, където, след посрещането, минава проверка на екипировката. На следващия ден лети с малък самолет до най-опасната писта в света – летището в село Лукла. От там започва изкачването – около 70 километра, сам, с дрехите, раницата и екипировката на гръб, само с местен водач.

"Изкачването отне 8 дни. Спяхме в хижи по селата на шерпите. На 25-и септември, сутринта, тръгнахме от село Дингбоче и изкачихме Панорамен връх Нангаршанг (Nangkartasang Peak) – на 5080 метра надморска височина", разказа след прибирането си в Аксаково младият мъж.

След два дни - на 2 септември, рано сутринта, той се качва до базовия лагер.

"Снегът беше валял повече от 24 часа и беше над метър и половина. В 5 сутринта температурата беше минус 18 градуса. Много хора се отказаха да тръгнат към лагера, защото пътеката не се виждаше и имаше опасност от пропадане в дълбоки цепнатини", спомня си Христо.

Там, малко преди лагера започва ледника Кумбо, който е най опасният участък в изкачването на връх Еверест.

"В крайна сметка общо 5 човека достигнахме базовия лагер в подножието на Еверест, на 5346 метра надморска височина, след голяма борба с снега", подчерта морякът-алпинист.

"Там през сезона на мусоните и снеговалежите няма дори и алпинисти. След кратък престой, слязохме до селото Горакшеп, от където всички туристи вече се бяха подготвили да се евакуират и да слизат надолу заради времето. В противен случай щяхме да сме блокирани там за дълго. Започна едно много тежко слизане. По-силните мъже заедно с водачите шерпи биехме пъртина и правихме път. Заедно с нас имаше и животни, които пренасяха товари.

Беше много дълъг и студен ден. Навсякъде около нас от ледниците падаха лавини и се чуваха гърмове от бурята.

Стигнахме в село Периче в долината и там на сигурно пренощувахме. Няколко човека от туристите изчезнаха и не успяха да ги намерят. Същата вечер в столицата Катманду, за жалост се случи огромна трагедия – над 250 души се удавиха във водата, която се свлече от планините и препълни реките. Местните хора казаха, че това е най силният снеговалеж през септември от 10 години насам", разказа още Христо.

На другия ден, след като бурята е отминала, при ясно небе, той започва слизането и прибирането си към дома. На 3 октомври излита успешно за България и се прибира в родния град Аксаково.

С възхищение, поздравления и аплодисменти Христо бе посрещнат от съгражданите си. Кметът на общината инж. Атанас Стоилов го награди с почетен плакет и обещанието за подкрепа при следващи начинания.