Изграждането на нови приюти за бездомни кучета планират общините в област Варна

Общините във Варненска област се обединяват, за да изградят общи приюти,  в които да се грижат за бездомните кучета. Това стана ясно по време на втората среща на кметовете на общините, организирана по инициатива на областния управител проф. Андрияна Андреева. Домакин беше кметът на Вълчи дол Калоян Цветков.

Макар и в различна степен общините се сблъскват с едни и същи проблеми в опитите си да намалят популацията от бездомни животни. Присъстващите кметове споделиха, че цената за кастриране, чипиране и обезпаразитяване на бездомните кучета става все по-висока и вече достига 150 лева на животно. 

Като цяло издръжката на бездомно куче е в пъти по-скъпа от тази на дете в детска градина.

В същото време кастрирането няма смисъл, докато хората продължават да изхвърлят на улицата поколението на домашните си любимци. Зам.-кметът на Аксаково Десислава Стоянова пък сподели, че живеещите във вилните зони край селата гледат кучетата си сезонно и ги изоставят наесен. „Напролет идват в лятната си къща с новородено куче и го гледат до есента. Когато зазимят вилата, отварят вратата, изгонват вече порасналото животно и се прибират в града“, обясни тя. 

Затова в Аксаково водят все по-активна политика да убеждават стопаните да кастрират женските домашни кучета. „Такава инициатива за доброволно кастриране трябва да има във всички населени места в областта“, коментира проф. Андреева. 

Интересни примери споделиха кметовете на Белослав и Суворово. Те се сблъскали с измамници, които използват определени текстове в Закона за защита на животните, за да източват общинските бюджети с мними бездомни животни в беда.

Зам.-кметът на Долни чифлик Станка Тодорова пък сподели добър пример: обитателите на един от социалните домове в общината по собствена инициатива започнали да се грижат за животните, които често били оставяни до тяхната сграда. Хранели ги, къпели ги, разхождали се с тях. Така, обгрижени, животните често намирали нов дом и осиновители. Общуването с животните се отразявало добре и на хората от дома, които са диагностицирани с различни дефицити.

Оказа се, че най-сериозен проблем с бездомните кучета имат именно домакините във Вълчи дол. Една от първите задачи на новоизбрания кмет на общината Калоян Цветков била да организира преброяването им. Оказало се, че животните по улиците на 22-те села на общината са над 500. На места те се движат на глутници и са опасни. Затова Калоян Цветков е готов да дари свой имот за изграждане на приют за бездомни кучета. Сградите на някогашната овцеферма са с обща площ от около 1700 кв. м.

Идеята е приютът да обслужва 3 общини – Вълчи дол, Провадия и Ветрино.

„Това е единственият начин да осигурим финансиране за изграждане на такъв приют и най-вече адекватна издръжка за истинска грижа за четириногите“, обясни кметът на Ветрино д-р Димитър Димитров, за който въпросът е пряко свързан с опита му на ветеринарен лекар. 

В Суворово и Девня също работят по проект за общ приют. Теренът вече е определен, до края на февруари ще пристигнат и контейнерите, в които ще бъдат оборудвани офис, манипулационна и склад. 

По инициатива на областния управител проф. Андрияна Андреева работна група от специалисти по опазване на околната среда, ветеринари и юристи ще изготвят анализ и предложение до Националното сдружение на общините за законодателни промени, които да помогнат срещу „вноса“ на бездомни кучета от съседни общини. 

46 943 са благородните елени в страната ни, като една четвърт от тях обитават територията на Североизточното държавно предприятие. Това сочат данните от тазгодишната пролетна таксация. Популацията на вида е нараснала с 9% в сравнение с предходната година, като най-осезаем ръст на запасите се отчита в областите Шумен, Търговище, Русе, Ловеч и Велико Търново.

Положителна тенденция в обхвата на шуменското горско предприятие се наблюдава и при останалия едър дивеч. В горите на СИДП са преброени: 986 елена лопатара, 11 743 сърни и 710 муфлона. Ловните експерти отчитат и отлично темпо на възстановяване при дивата свиня след огромните щети, нанесени от африканската чума в периода 2020–2022 година. Спрямо миналата година запасите от този вид са се увеличили с 16,8%, като общият им брой вече достига 8 761.

С близо 2% се увеличава и дребният дивеч на територията на предприятието. Пролетното преброяване показва над 50 800 зайци, близо 33 000 фазани и около 30 000 яребици в държавните и предоставените ловностопански райони. Според специалистите този успех се дължи не само на естествения прираст, но и на редовното закупуване и разселване на птици и животни от страна на стопанствата и местните ловни дружинки. 

Наред с добрите новини, данните крият и сериозен повод за тревога – броят на хищниците в Североизточна България продължава обезпокоително да расте, отбелязват експертите от Североизточното държавно предприятие. В областите Шумен, Търговище, Варна и Добрич са регистрирани над 12 300 чакала, близо 7 000 лисици и над 3 600 скитащи кучета. Най-осезаем е ръста на чакалите. Ловните експерти са категорични, че е необходимо спешно регулиране на тяхната популация, за да се предотврати нанасянето на тежки поражения върху останалите видове дивеч в региона.

Очаква се през следващите седмици в Североизточна България да стартира и мащабната есенна таксация. За да се гарантира максимална точност и да се избегне повторно преброяване на едни и същи животни, акцията ще се проведе едновременно в един и същи ден за всички ловностопански райони.