Монтират птицезащитни устройства на съоръжения от електро мрежата в Североизточна България

Електромонтьорите на ЕРП Север започнаха активните дейности по монтаж на птицезащитни устройства на съоръжения от електроразпределителната мрежа в Североизточна България. Началото на работата по обезопасяване е съобразено с приключване на летния сезон и прибирането на реколтата от нивите, в които са разположени голяма част от стълбовете и електропроводите, включени в списъка за монтаж на птицезащитни устройства. Те са подбрани след предварителни полеви проучвания за смъртността на птиците по ключови въздушни електропроводи в Североизточна България, извършени съвместно с експерти на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), което е партньор на ЕРП Север по проекта "Безопасно небе за птиците в Североизточна България".

До момента специалистите от Електроразпределение Север са поставили птицезащитни устройства на 247 стълба, като най-много – 152, са в областите Шумен и Търговище, откъдето започва монтажът с първите доставени материали в районите на Хитрино, Плиска, Панайот Волово, Царев Брод, Енево. В останалата територия, обслужвана от ЕРП Север, са обезопасени съответно 31 стълба в района на варненските села Въглен, Суворово, Неофит Рилски, 18 - край град Кубрат, Разградско, 27 - в района на село Сенокос, Добричко и 19 - по извод Писарево край Горна Оряховица. Дейностите по пилотното монтиране на птицезащитни устройства за тази година се планира да продължат докато метеорологичните условия позволяват предвид предстоящия зимен сезон.

В рамките на проекта е предвидено обезопасяване на над 10 000 електрически стълба в 28 зони по Натура 2000 и ключови коридори между тях. Наред с грижата за опазване на биоразнообразието сред застрашени видове птици у нас монтажът на птицезащитни устройства по проект "Безопасно небе за птиците в Североизточна България" ще предотврати непланираните изключвания на електрозахранването вследствие на сблъсък на пернатите животни с въздушни електропроводи. По този начин ще се гарантира нормалната работа на електрическата мрежа и сигурността в електроснабдяването на клиентите на ЕРП Север.

27-годишният Христо Христов от Аксаково развя флага на община Аксаково на 5364 метра надморска височина, в подножието на покрива на света – връх Еверест.

"Гордея се с родното си място, където продължавам да живея", сподели на среща с кмета на община Аксаково Христо, който е възпитаник на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" във Варна.

Страстта към планинарството той дели с любовта към морето от 10-ина години.

От малък с удоволствие катери родните планини с баща си. Хималаите също са му детска мечта. Месеци, преди да се отправи за там, той подготвя педантично всеки детайл от експедицията. Цяла година посвещава на сериозни кондиционни тренировки, за да е сигурен във физическата си мощ да атакува планината-мечта Хималаи.

И избира най-тежкия сезон за преживяването – този на мусоните.

На 19 септември пристига в столицата Катманду, където, след посрещането, минава проверка на екипировката. На следващия ден лети с малък самолет до най-опасната писта в света – летището в село Лукла. От там започва изкачването – около 70 километра, сам, с дрехите, раницата и екипировката на гръб, само с местен водач.

"Изкачването отне 8 дни. Спяхме в хижи по селата на шерпите. На 25-и септември, сутринта, тръгнахме от село Дингбоче и изкачихме Панорамен връх Нангаршанг (Nangkartasang Peak) – на 5080 метра надморска височина", разказа след прибирането си в Аксаково младият мъж.

След два дни - на 2 септември, рано сутринта, той се качва до базовия лагер.

"Снегът беше валял повече от 24 часа и беше над метър и половина. В 5 сутринта температурата беше минус 18 градуса. Много хора се отказаха да тръгнат към лагера, защото пътеката не се виждаше и имаше опасност от пропадане в дълбоки цепнатини", спомня си Христо.

Там, малко преди лагера започва ледника Кумбо, който е най опасният участък в изкачването на връх Еверест.

"В крайна сметка общо 5 човека достигнахме базовия лагер в подножието на Еверест, на 5346 метра надморска височина, след голяма борба с снега", подчерта морякът-алпинист.

"Там през сезона на мусоните и снеговалежите няма дори и алпинисти. След кратък престой, слязохме до селото Горакшеп, от където всички туристи вече се бяха подготвили да се евакуират и да слизат надолу заради времето. В противен случай щяхме да сме блокирани там за дълго. Започна едно много тежко слизане. По-силните мъже заедно с водачите шерпи биехме пъртина и правихме път. Заедно с нас имаше и животни, които пренасяха товари.

Беше много дълъг и студен ден. Навсякъде около нас от ледниците падаха лавини и се чуваха гърмове от бурята.

Стигнахме в село Периче в долината и там на сигурно пренощувахме. Няколко човека от туристите изчезнаха и не успяха да ги намерят. Същата вечер в столицата Катманду, за жалост се случи огромна трагедия – над 250 души се удавиха във водата, която се свлече от планините и препълни реките. Местните хора казаха, че това е най силният снеговалеж през септември от 10 години насам", разказа още Христо.

На другия ден, след като бурята е отминала, при ясно небе, той започва слизането и прибирането си към дома. На 3 октомври излита успешно за България и се прибира в родния град Аксаково.

С възхищение, поздравления и аплодисменти Христо бе посрещнат от съгражданите си. Кметът на общината инж. Атанас Стоилов го награди с почетен плакет и обещанието за подкрепа при следващи начинания.