Нараства броят на бежанците, които търсят убежище в България

Мерки в подкрепа интеграцията на бежанците във Варна обсъдиха кметът Благомир Коцев и Седа Кузуджу - представител на Върховния комисариат на бежанците на ООН (ВКБООН) в България.

По време на срещата стана ясно, че тази година нараства броят на търсещите убежище в България семейства, преобладаващо украински граждани.

В най-голям процент те са жени с деца, имащи нужда от дом, образование и работа.

За много от тях Варна е предпочитан град, заради сходствата в езика, близостта на териториите, климата и религията, посочиха експертите от ВКБООН. По думите им основен стълб в механизмите за културна и социална интеграция на бежанци и главен приоритет в работата им е осигуряването на достъп до образование и предоставяне на възможности за работа.

Една от дългогодишните инициативи на Комисариата за приобщаване на бежанци е международната кампания "Food for thought" -  храна приготвена от ръцете на различни култури и етноси, която да събира хората заедно и провокира позитивни разговори докато се хранят, разказаха международните експерти. Обект на разговорите беше също броят на децата посещаващи детски градини и училище във Варна, както и позитивните примери на общности подкрепящи бежанците в града. Обсъдени бяха и възможностите за работа и реализация, организация на езикови курсове и ролята на местната власт в живота на търсещите убежище. По време на срещата, двете страни се обединиха около идеята да се потърси пространство, където представители на Общината да предоставят консултации за бежанци, търсещи връзки с работодатели, информация за административни и социални услуги и образование.

Седа Кузуджу е на посещение във Варна, където по-рано днес на ул. "Опълченска"2, по инициатива на Върховния комисариат за бежанците на ООН бе официално открит Общностен център Компас - Варна, част от Българската мрежа за закрила и включване "Компас". Съинициатори са Асоциация "ЕНЕРДЖИ", с партньорството на Български червен кръст, Фондация за достъп до права ФАР и Каритас България.

По време на откриването на Общностен център Компас бе представена фотоизложба "Пътят на бежанеца". Експозицията е реализирана със съдействието на варненски фотожурналисти, отразяващи бежанците от войната в Украйна.

27-годишният Христо Христов от Аксаково развя флага на община Аксаково на 5364 метра надморска височина, в подножието на покрива на света – връх Еверест.

"Гордея се с родното си място, където продължавам да живея", сподели на среща с кмета на община Аксаково Христо, който е възпитаник на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" във Варна.

Страстта към планинарството той дели с любовта към морето от 10-ина години.

От малък с удоволствие катери родните планини с баща си. Хималаите също са му детска мечта. Месеци, преди да се отправи за там, той подготвя педантично всеки детайл от експедицията. Цяла година посвещава на сериозни кондиционни тренировки, за да е сигурен във физическата си мощ да атакува планината-мечта Хималаи.

И избира най-тежкия сезон за преживяването – този на мусоните.

На 19 септември пристига в столицата Катманду, където, след посрещането, минава проверка на екипировката. На следващия ден лети с малък самолет до най-опасната писта в света – летището в село Лукла. От там започва изкачването – около 70 километра, сам, с дрехите, раницата и екипировката на гръб, само с местен водач.

"Изкачването отне 8 дни. Спяхме в хижи по селата на шерпите. На 25-и септември, сутринта, тръгнахме от село Дингбоче и изкачихме Панорамен връх Нангаршанг (Nangkartasang Peak) – на 5080 метра надморска височина", разказа след прибирането си в Аксаково младият мъж.

След два дни - на 2 септември, рано сутринта, той се качва до базовия лагер.

"Снегът беше валял повече от 24 часа и беше над метър и половина. В 5 сутринта температурата беше минус 18 градуса. Много хора се отказаха да тръгнат към лагера, защото пътеката не се виждаше и имаше опасност от пропадане в дълбоки цепнатини", спомня си Христо.

Там, малко преди лагера започва ледника Кумбо, който е най опасният участък в изкачването на връх Еверест.

"В крайна сметка общо 5 човека достигнахме базовия лагер в подножието на Еверест, на 5346 метра надморска височина, след голяма борба с снега", подчерта морякът-алпинист.

"Там през сезона на мусоните и снеговалежите няма дори и алпинисти. След кратък престой, слязохме до селото Горакшеп, от където всички туристи вече се бяха подготвили да се евакуират и да слизат надолу заради времето. В противен случай щяхме да сме блокирани там за дълго. Започна едно много тежко слизане. По-силните мъже заедно с водачите шерпи биехме пъртина и правихме път. Заедно с нас имаше и животни, които пренасяха товари.

Беше много дълъг и студен ден. Навсякъде около нас от ледниците падаха лавини и се чуваха гърмове от бурята.

Стигнахме в село Периче в долината и там на сигурно пренощувахме. Няколко човека от туристите изчезнаха и не успяха да ги намерят. Същата вечер в столицата Катманду, за жалост се случи огромна трагедия – над 250 души се удавиха във водата, която се свлече от планините и препълни реките. Местните хора казаха, че това е най силният снеговалеж през септември от 10 години насам", разказа още Христо.

На другия ден, след като бурята е отминала, при ясно небе, той започва слизането и прибирането си към дома. На 3 октомври излита успешно за България и се прибира в родния град Аксаково.

С възхищение, поздравления и аплодисменти Христо бе посрещнат от съгражданите си. Кметът на общината инж. Атанас Стоилов го награди с почетен плакет и обещанието за подкрепа при следващи начинания.