Област Варна е четвърта в страната по реализиран брутен вътрешен продукт 

Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) за област Варна през 2022 година е 10 348 млн. лева, съобщават от Териториално статистическо бюро Североизток. Това нарежда област Варна на 4-то място в страната след областите София (столица), Пловдив и Стара Загора. В сравнение с 2021 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 23.4%. Произведеният в областта БВП е 6.2% от общия за страната. На човек от населението се падат 24 007 лв. от стойностния обем на БВП за областта, при 25 956 лв. за страната. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) - 53 746 лева.

Създадената през 2022 г. брутна добавена стойност (БДС) в област Варна възлиза на 9 198 млн. лв., което представлява 6.2% от добавената стойност за страната. В сравнение с 2021 г. обемът ѝ в номинално изражение се увеличава с 24.8%.

Добавената стойност реализирана от дейностите в сектора на услугите е 6 612 млн. лв. и представлява 71.9% от общата БДС за областта. В сравнение с 2021 г. делът на сектора в добавената стойност намалява с 0.3 процентни пункта.

Индустриалният сектор увеличава своя относителен дял в БДС за областта. През 2022 г. са реализирани 2 329 млн. лв. или 25.3%, което е с 1.1 процентни пункта повече спрямо 2021 година.

Относителният дял на аграрния сектор намалява с 0.8% в сравнение с 2021 година. Той представлява 2.8% от добавената стойност на областта и е в размер на 257 млн. лева.

Деветото издание на фестивала „Марцианопол – животът в древния град“ за поредна година поднесе много вълнуващи емоции на всички свои гости. Всяка година организаторите от Община Девня се стремят да добавят и нещо ново към празника между лятото и есента, възкресяващ римските игри Лу́ди Рома́ни в прослава на бог Юпитер.

Публиката в Античния амфитеатър в Града на мозайките се потопи в атмосферата на автентичния римски пазар, включително с наказанията за нелоялните търговци. Разбра как е работела митницата в Древен Рим и как господарят може да се превърне в роб, ако шикалкави, за да не плаща мито. Видя как занаятчиите без помощта на електричество са изработвали глинени и дървени съдове.

Опита храните и напитките, които са консумирали жителите на империята на подобни тържества – от хляба либум, печен върху дафинови листа, през печеното месо, овкусено със сосове по автентични римски рецепти, десертите с ядки, фурми и мед, до виното с подправки, наречено мулсум, и безалкохолната напитка поска.

„За поредна година, благодарение на всички приятели – участниците от групите за исторически възстановки от цялата страна и съседна Румъния, съвместно пресъздадохме нашата история, историята на Марцианопол.

И преди хиляди години, през II век, тук са се провеждали подобни фестивали, които са демонстрирали мощта и силата на Римската империя.

Най-важното обаче е, че те са давали възможност на населението да се забавлява, както, вярвам, и ние се забавлявахме“, коментира кметът на Девня Свилен Шитов.

„И аз днес се чувствах като римлянин. Бях облечен с тога от девет метра плат и инструктиран, че с тази одежди трябва да вървя бавно с високо вдигната глава и да демонстрирам сила и мощ. Не знам доколко съм успял да се справя, сигурен съм, че има още много да се уча, но затова ще правим фестивали и занапред“, допълни кметът, отправяйки покана към всички да дойдат в Античния амфитеатър и догодина – на десетото юбилейно издание на фестивала „Марцианопол - животът в древния град“.