Варненски читалища закупиха народни носии за съставите си с европейски средства

Народните читалища в село Невша и в село Добрина закупиха народни носии за своите състави с европейски средства, съобщават от Областния информационен център - Варна.

И двата проекта са финансирани от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. чрез Местна инициативна група "Възход - Ветрино, Вълчи дол, Провадия".

За фолклорните състави на Народното читалище в село Добрина, които пресъздават уникалния за територията обичай "Камилари", са изработени 32 народни носии и костюми – дамски, мъжки и детски. В рамките на проекта, който е с бюджет от 25 982 лв., е проведена и дискусия, посветена на съхраняването на местните обичаи и фолклор, в която са взели участие представители на читалищата от трите общини на територията на МИГ "Възход- Ветрино, Вълчи дол, Провадия", специалисти-етнографи от Историческия музей в Провадия и Етнографския музей във Варна.

Проектът на читалището в село Невша "Невша в миналото и сега", е на стойност 10 039 лв. В негово изпълнение са доставени дамски носии и мъжки костюми, включващи ризи, елеци, пояси, ямурлуци, калпаци, навуща, колани и обувки.

Със закупуването на носиите е обезпечено провеждането на различни културни събития в двете читалища, които отделят особено внимание за любителското художествено творчество. Целта е да се пази културното наследство и да се съхранят традициите, местният фолклор, богатството на песенното творчество, красотата на българските носии и автентичните танци. Изпълнението на двата проекта спомага и за развитието на културния и познавателен туризъм.

Проектни предложения на обща стойност 327 611 лв. за учредяването на седем местни инициативни групи на територията на Област Варна за периода 2023-2027 г. са получили одобрение по подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 г., допълват от ОИЦ-Варна.

Деветото издание на фестивала „Марцианопол – животът в древния град“ за поредна година поднесе много вълнуващи емоции на всички свои гости. Всяка година организаторите от Община Девня се стремят да добавят и нещо ново към празника между лятото и есента, възкресяващ римските игри Лу́ди Рома́ни в прослава на бог Юпитер.

Публиката в Античния амфитеатър в Града на мозайките се потопи в атмосферата на автентичния римски пазар, включително с наказанията за нелоялните търговци. Разбра как е работела митницата в Древен Рим и как господарят може да се превърне в роб, ако шикалкави, за да не плаща мито. Видя как занаятчиите без помощта на електричество са изработвали глинени и дървени съдове.

Опита храните и напитките, които са консумирали жителите на империята на подобни тържества – от хляба либум, печен върху дафинови листа, през печеното месо, овкусено със сосове по автентични римски рецепти, десертите с ядки, фурми и мед, до виното с подправки, наречено мулсум, и безалкохолната напитка поска.

„За поредна година, благодарение на всички приятели – участниците от групите за исторически възстановки от цялата страна и съседна Румъния, съвместно пресъздадохме нашата история, историята на Марцианопол.

И преди хиляди години, през II век, тук са се провеждали подобни фестивали, които са демонстрирали мощта и силата на Римската империя.

Най-важното обаче е, че те са давали възможност на населението да се забавлява, както, вярвам, и ние се забавлявахме“, коментира кметът на Девня Свилен Шитов.

„И аз днес се чувствах като римлянин. Бях облечен с тога от девет метра плат и инструктиран, че с тази одежди трябва да вървя бавно с високо вдигната глава и да демонстрирам сила и мощ. Не знам доколко съм успял да се справя, сигурен съм, че има още много да се уча, но затова ще правим фестивали и занапред“, допълни кметът, отправяйки покана към всички да дойдат в Античния амфитеатър и догодина – на десетото юбилейно издание на фестивала „Марцианопол - животът в древния град“.