Вековният чинар във варненския квартал Аспарухово спечели конкурса "Дърво с корен 2022"

Вековният чинар, който вече 1051 години расте във варненския квартал Аспарухово, в близост до Аспаруховия вал, е големият победител в конкурса "Дърво с корен 2022", организиран от фондация "ЕкоОбщност". Забележителното дърво се намира в двора на старата фабрика "Първи май" в квартала. Вековният чинар е едно от петте най-стари дървета в България, обявено за защитен вид през 1969 година. Внушителният столетник е висок 18 метра, а обиколката на ствола му е над 9 метра.

За участие в конкурса "Дърво с корен 2022" чинарът е номиниран от възпитаниците на училище „Петко Славейков“ - Борис, Боян, Виктор, Даниел, Елица, Кристиян, Стасиян, Теодор и от техния учител Мария Стефанова, отбелязва в профила си в социалните мрежи кметът на Варна Иван Портних.

Благодаря, на всички, които подкрепиха нашия чинар! Той ще е българският представител в международния конкурс „Европейски дърво на годината 2023“, който започва на 1 февруари. В състезанието ще се включат дървета от 14 държави. Гласуването ще продължи един месец през сайта www.treeoftheyear.org. Нека подкрепим отново най-старото дърво във Варна!

Чинар е едно от традиционните видове дървета по българските земи. Според легенди, войните на хан Аспарух имали традиция да засаждат чинари в завоюваните територии.

В своята книга „Тайният код на българските дюлгери“ Ивелин Любенов разказва, че „в българските възрожденски селища центърът е мегдан (площад) с извор/чешма и почти винаги с вековно дърво (чинар), а впоследствие и с християнски храм“, отбелязва колективът, номинирал вековния варненски чинар в конкурса "Дърво с корен 2022".

Чинарът във варненския квартал Аспарухово, направил впечатление и на чешките археолози – братя Шкорпил, които в свои записки, поместени в Известия на Варненското археологическо дружество от 1921 г. отбелязват: “Близо до Аспаруховия насип край тъкачната фабрика “Прогрес" се намира един чинар, до чешмата, наречена “Чинар чешма". Дървото вътре е кухо (Според някои сведения светкавица обгорила корубата на чинара.), а в празнината му могат да се поставят няколко души. Дървото е полуизгоряло, но при все това вирее още..."

През годините са полагани грижи, за да не изсъхне внушителното дърво. Корубата му е била почистена и циментирана, като по този начин са ограничени гнилостните процеси и е удължен животът на хилядолетното дърво.

За лечебните свойства на вековния чинар в квартал Аспарухово се носят легенди, твърдят запознати. Смята се, че дървото има силата да лекува всякакво неразположение, стига човек да седне за известно време до него, плътно опрял гръб в дънера.

До закриването на текстилната фабрика, в двора на която е засаден, гигантският чинар приютявал под дебелата си сянка работещите по време на почивките. От онези години около ствола са останали металната ограда и пейки с масички. През 2020 г. оградата е подновена.

"Изумително е, че въпреки обгорената коруба, всяка пролет вековният чинар разлиства прекрасна корона – знак за дълбоки и здрави корени, идващи от началото на българската държава. Това привлича все повече варненци да го посещават и да се докосват до неизчерпаемата му енергия", обобщава екипът, номинирал вековния чинар в конкурса "Дърво с корен 2022".

Деветото издание на фестивала „Марцианопол – животът в древния град“ за поредна година поднесе много вълнуващи емоции на всички свои гости. Всяка година организаторите от Община Девня се стремят да добавят и нещо ново към празника между лятото и есента, възкресяващ римските игри Лу́ди Рома́ни в прослава на бог Юпитер.

Публиката в Античния амфитеатър в Града на мозайките се потопи в атмосферата на автентичния римски пазар, включително с наказанията за нелоялните търговци. Разбра как е работела митницата в Древен Рим и как господарят може да се превърне в роб, ако шикалкави, за да не плаща мито. Видя как занаятчиите без помощта на електричество са изработвали глинени и дървени съдове.

Опита храните и напитките, които са консумирали жителите на империята на подобни тържества – от хляба либум, печен върху дафинови листа, през печеното месо, овкусено със сосове по автентични римски рецепти, десертите с ядки, фурми и мед, до виното с подправки, наречено мулсум, и безалкохолната напитка поска.

„За поредна година, благодарение на всички приятели – участниците от групите за исторически възстановки от цялата страна и съседна Румъния, съвместно пресъздадохме нашата история, историята на Марцианопол.

И преди хиляди години, през II век, тук са се провеждали подобни фестивали, които са демонстрирали мощта и силата на Римската империя.

Най-важното обаче е, че те са давали възможност на населението да се забавлява, както, вярвам, и ние се забавлявахме“, коментира кметът на Девня Свилен Шитов.

„И аз днес се чувствах като римлянин. Бях облечен с тога от девет метра плат и инструктиран, че с тази одежди трябва да вървя бавно с високо вдигната глава и да демонстрирам сила и мощ. Не знам доколко съм успял да се справя, сигурен съм, че има още много да се уча, но затова ще правим фестивали и занапред“, допълни кметът, отправяйки покана към всички да дойдат в Античния амфитеатър и догодина – на десетото юбилейно издание на фестивала „Марцианопол - животът в древния град“.