Вековният чинар във варненския квартал Аспарухово спечели конкурса "Дърво с корен 2022"

Вековният чинар, който вече 1051 години расте във варненския квартал Аспарухово, в близост до Аспаруховия вал, е големият победител в конкурса "Дърво с корен 2022", организиран от фондация "ЕкоОбщност". Забележителното дърво се намира в двора на старата фабрика "Първи май" в квартала. Вековният чинар е едно от петте най-стари дървета в България, обявено за защитен вид през 1969 година. Внушителният столетник е висок 18 метра, а обиколката на ствола му е над 9 метра.

За участие в конкурса "Дърво с корен 2022" чинарът е номиниран от възпитаниците на училище „Петко Славейков“ - Борис, Боян, Виктор, Даниел, Елица, Кристиян, Стасиян, Теодор и от техния учител Мария Стефанова, отбелязва в профила си в социалните мрежи кметът на Варна Иван Портних.

Благодаря, на всички, които подкрепиха нашия чинар! Той ще е българският представител в международния конкурс „Европейски дърво на годината 2023“, който започва на 1 февруари. В състезанието ще се включат дървета от 14 държави. Гласуването ще продължи един месец през сайта www.treeoftheyear.org. Нека подкрепим отново най-старото дърво във Варна!

Чинар е едно от традиционните видове дървета по българските земи. Според легенди, войните на хан Аспарух имали традиция да засаждат чинари в завоюваните територии.

В своята книга „Тайният код на българските дюлгери“ Ивелин Любенов разказва, че „в българските възрожденски селища центърът е мегдан (площад) с извор/чешма и почти винаги с вековно дърво (чинар), а впоследствие и с християнски храм“, отбелязва колективът, номинирал вековния варненски чинар в конкурса "Дърво с корен 2022".

Чинарът във варненския квартал Аспарухово, направил впечатление и на чешките археолози – братя Шкорпил, които в свои записки, поместени в Известия на Варненското археологическо дружество от 1921 г. отбелязват: “Близо до Аспаруховия насип край тъкачната фабрика “Прогрес" се намира един чинар, до чешмата, наречена “Чинар чешма". Дървото вътре е кухо (Според някои сведения светкавица обгорила корубата на чинара.), а в празнината му могат да се поставят няколко души. Дървото е полуизгоряло, но при все това вирее още..."

През годините са полагани грижи, за да не изсъхне внушителното дърво. Корубата му е била почистена и циментирана, като по този начин са ограничени гнилостните процеси и е удължен животът на хилядолетното дърво.

За лечебните свойства на вековния чинар в квартал Аспарухово се носят легенди, твърдят запознати. Смята се, че дървото има силата да лекува всякакво неразположение, стига човек да седне за известно време до него, плътно опрял гръб в дънера.

До закриването на текстилната фабрика, в двора на която е засаден, гигантският чинар приютявал под дебелата си сянка работещите по време на почивките. От онези години около ствола са останали металната ограда и пейки с масички. През 2020 г. оградата е подновена.

"Изумително е, че въпреки обгорената коруба, всяка пролет вековният чинар разлиства прекрасна корона – знак за дълбоки и здрави корени, идващи от началото на българската държава. Това привлича все повече варненци да го посещават и да се докосват до неизчерпаемата му енергия", обобщава екипът, номинирал вековния чинар в конкурса "Дърво с корен 2022".

Към 31 декември 2024 г. жилищният фонд в област Варна се състои от 106.2 хил. жилищни сгради или с 0.4% повече в сравнение с 2023 година. В градовете се намират 55.9% от всички жилищни сгради, а в селата - 44.1%. Жилищните сгради в областта представляват 5.1% от общия жилищен фонд в страната, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Според разпределението на жилищните сгради по конструкция преобладават тухлените сгради (с бетонна плоча или с гредоред) - 92.6 хил. или 87.2% от всички жилищни сгради. Стоманобетонните жилищни сгради в областта са 3.8%, панелните - 1.3%, а сградите с друга конструкция - 7.7%.

Най-висок е относителният дял на жилищните сгради, построени в периода 1946 - 1960 г. - 16.4%, а най-нисък на тези построени до 1918 г. - 1%.

Към 31 декември 2024 г. броят на жилищата в област Варна е 289.1 хиляди. В градовете се намират 238.4 хил. жилища или 82.5% от общия брой.

Осигуреността с жилища в област Варна на 1 000 души от населението през 2024 г. е 661, като в градовете тя е 645, а в селата - 748.

По-голямата част от жилищата са с две и три стаи - 71% от всички жилища в областта, следвани от жилищата с четири и повече стаи - 22.3%, а едностайните са 6.7%.

Средният брой лица на едно жилище отчетен в област Варна е 1.5, като за градовете показателят е 1.6 лица, а за селата - 1.3.

Общата полезна площ на жилищата в областта е 23 038.4 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно жилище в областта е 79.7 кв. м., като в градовете тя е 79.3 кв. м., а в селата - 81.7 кв. метра.

Средната жилищна площ на човек от населението в област Варна е 40.4 кв. м., като за градовете тя е 39.1 кв. м., а за селата 47.5 кв. метра.

Основните признаци, характеризиращи благоустроеността на жилищата, са електрификация, водоснабденост, канализация и изградена инсталация за централно или местно отопление (парно или газ).

От всички 289.1 хил. жилища в област Варна 70.3% са електрифицирани, с водопровод и канализация. Електрифицираните жилища с водопровод, канализация и с централно или местно отопление са 3.8%, само електрифицираните - 4.8%, а електрифицирани само с водопровод - 20.7%.