Във Варна най-често се строят двустайни жилища

182 са въведените в експлоатация жилищни сгради в област Варна през четвъртото тримесечие на 2022 г., а новопостроените жилища в тях са 742 сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Спрямо същия период на предходната година сградите са с 19 повече, или с 11.7%, докато жилищата в тях намаляват с 445, или с 37.5%.

Област Варна е на трето място в страната по въведени в експлоатация жилищни сгради. Преди нея са областите София - 296 сгради с 1 997 жилища и Пловдив - 232 сгради с 517 жилища.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (48.2%), следват тези с три стаи (28.8%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 3.8%, съобщават още от Териториално статистическо бюро "Североизток".

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2022 г. със стоманобетонна конструкция са 88.5%, с тухлена - 8.8%, а с друга - 2.7%.

Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през четвъртото тримесечие на 2022 г. в област Варна е 66.2 хил. кв. м, или с 23.4% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2021 г., а жилищната площ намалява с 32.2% и достига 45.2 хил. кв. метра.

Средната полезна площ на едно новопостроено жилище в област Варна се увеличава от 72.9 кв. м през четвъртото тримесечие на 2021 г. на 89.3 кв. м през същото тримесечие на 2022 година.

Варна е шеста сред областите с най-малка средна полезна площ на едно новопостроено жилище. Първа е област Враца - 55.4 кв. м, следвана от областите Велико Търново - 78.9 кв. м, Търговище - 81.7 кв. м, Благоевград - 82.3 кв. м и Сливен - 83.2 кв. метра. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Силистра - 226.9 кв. м и Монтана - 188.0 кв. метра.

Деветото издание на фестивала „Марцианопол – животът в древния град“ за поредна година поднесе много вълнуващи емоции на всички свои гости. Всяка година организаторите от Община Девня се стремят да добавят и нещо ново към празника между лятото и есента, възкресяващ римските игри Лу́ди Рома́ни в прослава на бог Юпитер.

Публиката в Античния амфитеатър в Града на мозайките се потопи в атмосферата на автентичния римски пазар, включително с наказанията за нелоялните търговци. Разбра как е работела митницата в Древен Рим и как господарят може да се превърне в роб, ако шикалкави, за да не плаща мито. Видя как занаятчиите без помощта на електричество са изработвали глинени и дървени съдове.

Опита храните и напитките, които са консумирали жителите на империята на подобни тържества – от хляба либум, печен върху дафинови листа, през печеното месо, овкусено със сосове по автентични римски рецепти, десертите с ядки, фурми и мед, до виното с подправки, наречено мулсум, и безалкохолната напитка поска.

„За поредна година, благодарение на всички приятели – участниците от групите за исторически възстановки от цялата страна и съседна Румъния, съвместно пресъздадохме нашата история, историята на Марцианопол.

И преди хиляди години, през II век, тук са се провеждали подобни фестивали, които са демонстрирали мощта и силата на Римската империя.

Най-важното обаче е, че те са давали възможност на населението да се забавлява, както, вярвам, и ние се забавлявахме“, коментира кметът на Девня Свилен Шитов.

„И аз днес се чувствах като римлянин. Бях облечен с тога от девет метра плат и инструктиран, че с тази одежди трябва да вървя бавно с високо вдигната глава и да демонстрирам сила и мощ. Не знам доколко съм успял да се справя, сигурен съм, че има още много да се уча, но затова ще правим фестивали и занапред“, допълни кметът, отправяйки покана към всички да дойдат в Античния амфитеатър и догодина – на десетото юбилейно издание на фестивала „Марцианопол - животът в древния град“.