Мобилно меню

2 141 лева е средната работна заплата във Варна през септември

Областта е втора в страната по този показател
2 141 лева е средната работна заплата във Варна през септември

Броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Варна към края на септември 2024 г. намалява с 3.7 хил., или с 2.4% спрямо края на юни 2024 г., като достига 152.4 хил. по предварителни данни на Националния статистически институт. Спрямо второто тримесечие на 2024 г. най-голямо намаление на броя наети лица се наблюдава в икономическите дейности "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 13%, "Култура, спорт и развлечения" - с 5.1% и "Административни и спомагателни дейности" и "Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване" - с по 5%. 

Най-голямо увеличение на броя наети лица по трудово и служебно правоотношение - със 7.7% е регистрирано в дейност "Добивна промишленост", отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" и "Преработваща промишленост" - съответно 17 и 12.2%.

В края на септември 2024 г. в сравнение с края на септември 2023 г. броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение нараства с 3.2 хил., или с 2.2%. Най-голямо увеличение на броя наети се наблюдава в икономическите дейности "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 3.2 хил. и "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 0.8 хиляди. В процентно изражение увеличението е най-значително в икономическите дейности "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 26.6%, "Други дейности" - с 18.2% и "Операции с недвижими имоти" - с 12%. 

Най-голямо намаление на наетите лица в края на септември 2024 г. спрямо края на септември 2023 г. има в икономическата дейност "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - с 1.0 хил., което в проценти е с 3.8%.

Средната брутна месечна работна заплата в област Варна за юли 2024 г. е 2 100 лв., за август - 2 088 лв. и за септември - 2 141 лева.

По размер на средната месечна работна заплата през третото тримесечие на 2024 г. - 2 109 лв., област Варна е на второ място спрямо другите области в страната.

Най-високо е заплащането в област София (столица) - 3 100 лева.

През третото тримесечие на 2024 г. средната месечна работна заплата намалява спрямо второто тримесечие на 2024 г. с 1.8%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление, са "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 6.8%, "Строителство" - с 6.7% и "Държавно управление" - с 4.2%.

Спрямо третото тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата нараства с 13.3%, като най-голямо е увеличението в икономическите дейности "Транспорт, складиране и пощи", "Операции с недвижими имоти" и "Хотелиерство и ресторантьорство"."

Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава със 7%, а в частния сектор – с 15.8%. 

Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение за периода са: "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 3 906 лева; "Финансови и застрахователни дейности" - 3 823 лева; "Професионални дейности и научни изследвания" - 2 701 лева.

Най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности: "Хотелиерство и ресторантьорство" - 1 612 лева и "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 1 678 лева.

2024 © Варна е

Нелоялна и агресивна търговска практика е добавянето на услуги с повишаване на цените от телеком

Това изтъкна основателят на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова и изтъкна, че казусът трябва да се изследва от потребителското законодателство
Нелоялна и агресивна търговска практика е добавянето на услуги с повишаване на цените от телеком

Автоматичното добавяне на двоен обем мобилни данни, повече национални минути и/или по-висока скорост на интернет към действащи договори по инициатива на мобилния оператор и представянето му като "подобряване на абонаментния им план", ведно с информирането за повишаване на цената, следва да се разгледа като хипотеза на нелоялна агресивна търговска практика – предоставяне на непоискана от потребителя услуга. 

Коментарът е на основателя на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова, потърсена от БНР по повод обявените вчера от единия от телекомите действия. 

Според експерта, независимо от обстоятелството, че дружеството се позовава на предвиденото в Закона за електронните съобщения право на промени в договорните условия, този казус изисква да се изследва през призмата на потребителското законодателство, което съществува, за да защити крайните потребители. 

"Възниква въпросът какво точно е договорила Комисията за защита на потребителите (КЗП) за обявената от нея преди седмица промяна на общите условия по отношение на неустойките при предсрочно прекратяване на срочните договори по инициатива на потребителите. Изпратените вчера от въпросния телеком SMS-и предвиждат при решение на абоната да прекрати договора си заради извършените от дружеството промени в договорните условия, той да дължи "само" възстановяване на използваните отстъпки за закупени устройства, оставащите лизингови вноски и дължимите суми за използваните услуги до момента на прекратяването". Вместо виновната за прекратяването на договора страна да дължи неустойки, неустойки плаща изправната и потърпевша от тези промени страна – потребителят", каза още тя.  

Руменова обърна внимание и на това, че не е изяснен въпросът какво се случва с мобилния номер на потребителя, ако реши да прекрати договора: "Тази съществена информация е премълчана. Затова нека ние кажем, че съгласно Закона за електронните съобщения, когато краен ползвател прекрати договор, той запазва правото за пренасяне на номер към друг доставчик за срок от минимум един месец след датата на прекратяване, освен ако изрично не се откаже от това право", подчерта тя.  

Този казус за пореден път потвърждава тезата, че плановете за предоставяне на телекомуникационни услуги не са договорени индивидуално, а са предварително изготвени типови договори, върху които потребителите не могат да въздействат, нито да участват в съставянето им.

Тоест, така наречените от операторите "индивидуални" договори не са такива и следва КЗП да ги проверява за наличието на неравноправни клаузи.

Особено след като с един SMS телекомът едностранно променя съществени условия по тях - цена и параметър на предоставяните услуги, посочват още от "Ние, потребителите". 

2024 © Варна е