780 лв. става минималната работна заплата от 1 януари 2023 година

Минималната работна заплата ще стане 780 лв. от 1 януари 2023 г., реши правителството на последното си заседание за 2022-ра. Размерът ѝ ще се повиши с 9,9% спрямо сегашната ѝ стойност. При определянето на новия размер на минималната работна заплата са отчетени реалните параметри на макроикономическата среда и възможностите на държавния бюджет. Това обяви вицепремиерът и министър труда и социалната политика Лазар Лазаров.

Предлаганият нов размер на минималната работна заплата ще допринесе за намаляване на бедността сред работещите и на неравенствата в разпределението на доходите. По този начин се създават условия за прилагане на механизъм за определяне на минималната работна заплата и отчитане на референтни стойности, съобразно директивата за адекватни минимални възнаграждения.

Минимална работна заплата получават около 500 хиляди работници и служители. Сред тях са работещите в социалните услуги и ползващите механизма за лична помощ, обясни още Лазаров.

"Увеличението на минималната работна заплата осигурява възможност за компенсиране на нарастването на инфлацията през годината. По този начин се дава възможност, получаващите минимално възнаграждение, или лицата, чиито заплати основни се определят като съотношение от минималната работна заплата, да имат увеличение на доходите от началото на януари", коментира Лазаров.

Синдикатите изразиха недоволство от решението на служебния кабинет. Те настояваха за минимална заплата от 850 лв. Затова и служебният вицепремиер каза, че съвместно със социалните партньори в началото на 2023 г. ще започне работа по механизма за определяне на минималната работна заплата, отбелязва БНТ.

За 850 лв минимална заплата настояваше и БСП. Затова критики към кабинета отправи и лидерът на БСП Корнелия Нинова. Според нея Радев е направил коледен подарък на войнолюбците и е забравил за работещите, слабите и бедните.

Решението на правителството е трябвало да бъде за увеличение на минималната работна заплата на 50% от средната от първи януари 2023 г. Половин милион българи, които са работещи бедни, чакаха това решение, пише Нинова в социалните мрежи.

Вместо това, по думите ѝ, служебният кабинет на Радев бързал между празниците тихомълком да реши, че ще има още и още оръжия за Украйна, но вече ще минават през Народното събрание. Нинова визира одобрения проект на допълнително споразумение между министерствата на отбраната на България и Украйна.

Когато ви върнат рестото в евро и имате съмнения относно коректното изчесление, може да поискате касиерът да ви информира устно каква е неговата левова равностойност. Това обясни по bTV основателят на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова в контекста на това, че все още голяма част от потребителите плащат в левове, а някои от тях срещат затруднения да изчислят колко трябва да им върнат в евро.  

"Ако върнатото ресто не е точно, потребителят трява да настоява на място да бъде коригирано, дори с намесата на управителя на обекта. Това е една от потребителските ситуации, в които доказването на нарушението постфактум е много трудно дори и със свидетели и по съдебен ред", каза още тя и насърчи хората да са активни. "Важно е да следим в процеса на пазаруване колко пари даваме, какво ресто ни връщат, как се движат цените на стоките и услугите, които ни интересуват. Затова законодателят е предвидил едногодишен период на двойно обозначаване на цените – и в лева, и в евро. Целта е да се улеснят потребителите да проследят евентуално поскъпване на стоките и услугите, които ги интересуват", изтъкна експертът. 

Периодът на двойното обозначаване на цените започна на 8 август миналата година и ще приключи на 8 август тази година. 

В отговор на въпрос могат ли потребителите да преценят доколко има обективни икономически предпоставки, тя отговори, че хората биха могли да забележат повишението, но по обективни причини не са в състояние да извършат тази преценка. И добави: "Когато гражданите установят увеличение на цените, могат да подадат сигнал до контролните органи. Те имат правомощия да изискат необходимите документи и да извършат нужния анализ, за да установят дали това повишение на цените се дължи на обективни икономически фактори или не".

"При свободна пазарна икономика възможността на институциите да се намесват в ценообразуването е много ограничена. Но специално в периода около въвеждането на еврото законодателят е предоставил допълнителни функции и правомощия на контролните органи да упражняват контрол, който да не допуска необосновано икономически повишаване на цените", посочи Руменова. Тя подчерта, че при обичайна обстановка търговците определят цените според търсенето и предлагането, а конкуренцията има ключова роля. 

Според нея, в този специфичен период на преход, ако санкционираните за нарушения търговци са склонни да продължат да плащат отново и отново глобите, но да не поправят своето поведение и се стига до рецидиви, макар времето да е сравнително късо, трябва да се помисли как тези практики да се обявят за нелоялни и да се забранят. Става дума за случаите, при които се докаже, че търговецът с умисъл нарушава действащо законодателство с цел да увреди икономическите интереси на потребителите. Това има отношение към ефективността на контролната дейност, защото от една страна е санкцията, от друга обаче е мярката – забраната, за да не се повтарят непрекъснато тези нарушения.