780 лв. става минималната работна заплата от 1 януари 2023 година

Минималната работна заплата ще стане 780 лв. от 1 януари 2023 г., реши правителството на последното си заседание за 2022-ра. Размерът ѝ ще се повиши с 9,9% спрямо сегашната ѝ стойност. При определянето на новия размер на минималната работна заплата са отчетени реалните параметри на макроикономическата среда и възможностите на държавния бюджет. Това обяви вицепремиерът и министър труда и социалната политика Лазар Лазаров.

Предлаганият нов размер на минималната работна заплата ще допринесе за намаляване на бедността сред работещите и на неравенствата в разпределението на доходите. По този начин се създават условия за прилагане на механизъм за определяне на минималната работна заплата и отчитане на референтни стойности, съобразно директивата за адекватни минимални възнаграждения.

Минимална работна заплата получават около 500 хиляди работници и служители. Сред тях са работещите в социалните услуги и ползващите механизма за лична помощ, обясни още Лазаров.

"Увеличението на минималната работна заплата осигурява възможност за компенсиране на нарастването на инфлацията през годината. По този начин се дава възможност, получаващите минимално възнаграждение, или лицата, чиито заплати основни се определят като съотношение от минималната работна заплата, да имат увеличение на доходите от началото на януари", коментира Лазаров.

Синдикатите изразиха недоволство от решението на служебния кабинет. Те настояваха за минимална заплата от 850 лв. Затова и служебният вицепремиер каза, че съвместно със социалните партньори в началото на 2023 г. ще започне работа по механизма за определяне на минималната работна заплата, отбелязва БНТ.

За 850 лв минимална заплата настояваше и БСП. Затова критики към кабинета отправи и лидерът на БСП Корнелия Нинова. Според нея Радев е направил коледен подарък на войнолюбците и е забравил за работещите, слабите и бедните.

Решението на правителството е трябвало да бъде за увеличение на минималната работна заплата на 50% от средната от първи януари 2023 г. Половин милион българи, които са работещи бедни, чакаха това решение, пише Нинова в социалните мрежи.

Вместо това, по думите ѝ, служебният кабинет на Радев бързал между празниците тихомълком да реши, че ще има още и още оръжия за Украйна, но вече ще минават през Народното събрание. Нинова визира одобрения проект на допълнително споразумение между министерствата на отбраната на България и Украйна.

Въпреки по-високите цени на горивата от НАП отчитат повишение с 23,5% на продадените количества през март спрямо февруари. Най-голям е ръстът при дизела с 25,2%. През април обаче именно продадените количества дизел намаляват най-много - с 10% спрямо последните две седмици на март. При сравнение между цената на дизела вчера спрямо 28 февруари - датата на началото на войната в Иран - цената е скочила с 38,8%, установяват от Приходната агенция. Цената на горивата не е достигнала своя пик, а потреблението на дизел вече е по-предпазливо. Това коментираха икономисти, които отбелязаха в студиото на БНТ, че държавата трябва да предприеме мерки за ограничаване на потреблението на горива. 

Експертите препоръчаха въвеждане на безплатен градски транспорт в големите градове, вместо държавна намеса в пазара на горива и напомниха, че в момента държавата оперира с удължителен закон за държавния бюджет.

"Да наложим таван на горивата - с това ще счупим пазара изключително бързо. Не трябва в този момент да се пипа ДДС и акциз при положение, че бюджетната сметка няма да излезе. Трябва да се насърчи намаляване на потреблението", заяви Мартин Владимиров, директор Програма "Енергетика и климат", Център за изследване на демокрацията. 

Бързо отпушване на Ормузкия проток би нормализирало цените на горивата най-рано през есента, прогнозира Владимиров.

"Смятам, че вървим към 2 евро за литър за дизела. При бензина повишението ще се нормализира, но при дизела има недостиг в целия Средиземноморски регион", изтъкна той.

Не скокът в цената на горивата, а на електроенергията би имал същински ефект върху стойността на храните у нас, посочват експерти.

"При храните, в много по-малка степен влиза като тежест в цената. Там за да видим ценови шок трябва да говорим за изпускане на цената на ел. енергията. Цялата верига да натежи, а не само транспорта или производството", уточни Петър Ганев, старши изследовател в Институтът за пазарна икономика.

Държавата трябва да следи и икономическите показатели, за да хване рано признаци на задаваща се рецесия, препоръча Ганев, особено при цени на петрола над 150 долара.