Билетчето за влака поскъпва средно с 20%

БДЖ променя цените на билетите за пътуване с влак заради драстичното увеличаване на разходите на дружеството през последните няколко години. Увеличението ще бъде средно с 20% и влиза в сила от 7 май 2024 г. Без промяна ще останат цените на железопътните карти „Дете“, „Учащ“, „Семейство“ „ТПЛ“ и „Възрастен“, които са на символична стойност от 1,00 лв.

Националният железопътен превозвач не е променял своите цени от началото на 2012 г., с изключение на индексиране през 2020 г. с 1.8%. Само за периода от 2021 г. до края на 2023 г. разходите на дружеството са се увеличи с 23.2%. В това се включват увеличенията в основните разходи за гориво, електроенергия и трудови възнаграждения на служителите, като се има предвид, че БДЖ е един от най-големите работодатели в страната. По данни на Националния статистически институт индексът на инфлация за периода 2021 - 2023 г. е 31.9%. Това е причината, според дружеството да актуализира цените си спрямо повишените разходи.

Цените на билетите за пътуване с влак ще бъдат увеличени средно с 20% в зависимост от вида на превозния документ. Актуализират се и цените за резервация на запазено седящо място и място за пътуване в спален и кушет вагон. Увеличение ще има и в абонаментните карти и картите „Класик” и „Младеж“. Те дават право на 50% намаление от цената на билета за пътуване във втора класа на пътническите и бързите влакове при неограничен брой пътувания за една година от датата на издаване на картата.

Превозът на деца до 7-годишна възраст ще се осъществява безплатно срещу предоставяне на документ, удостоверяващ възрастта на детето и задължително издаване на билет с нулева стойност. При пътуване със спален вагон и ползване на отделно легло отпада необходимостта да се заплаща половината стойност на билета за пътуване на деца до 7 години.

Когато ви върнат рестото в евро и имате съмнения относно коректното изчесление, може да поискате касиерът да ви информира устно каква е неговата левова равностойност. Това обясни по bTV основателят на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова в контекста на това, че все още голяма част от потребителите плащат в левове, а някои от тях срещат затруднения да изчислят колко трябва да им върнат в евро.  

"Ако върнатото ресто не е точно, потребителят трява да настоява на място да бъде коригирано, дори с намесата на управителя на обекта. Това е една от потребителските ситуации, в които доказването на нарушението постфактум е много трудно дори и със свидетели и по съдебен ред", каза още тя и насърчи хората да са активни. "Важно е да следим в процеса на пазаруване колко пари даваме, какво ресто ни връщат, как се движат цените на стоките и услугите, които ни интересуват. Затова законодателят е предвидил едногодишен период на двойно обозначаване на цените – и в лева, и в евро. Целта е да се улеснят потребителите да проследят евентуално поскъпване на стоките и услугите, които ги интересуват", изтъкна експертът. 

Периодът на двойното обозначаване на цените започна на 8 август миналата година и ще приключи на 8 август тази година. 

В отговор на въпрос могат ли потребителите да преценят доколко има обективни икономически предпоставки, тя отговори, че хората биха могли да забележат повишението, но по обективни причини не са в състояние да извършат тази преценка. И добави: "Когато гражданите установят увеличение на цените, могат да подадат сигнал до контролните органи. Те имат правомощия да изискат необходимите документи и да извършат нужния анализ, за да установят дали това повишение на цените се дължи на обективни икономически фактори или не".

"При свободна пазарна икономика възможността на институциите да се намесват в ценообразуването е много ограничена. Но специално в периода около въвеждането на еврото законодателят е предоставил допълнителни функции и правомощия на контролните органи да упражняват контрол, който да не допуска необосновано икономически повишаване на цените", посочи Руменова. Тя подчерта, че при обичайна обстановка търговците определят цените според търсенето и предлагането, а конкуренцията има ключова роля. 

Според нея, в този специфичен период на преход, ако санкционираните за нарушения търговци са склонни да продължат да плащат отново и отново глобите, но да не поправят своето поведение и се стига до рецидиви, макар времето да е сравнително късо, трябва да се помисли как тези практики да се обявят за нелоялни и да се забранят. Става дума за случаите, при които се докаже, че търговецът с умисъл нарушава действащо законодателство с цел да увреди икономическите интереси на потребителите. Това има отношение към ефективността на контролната дейност, защото от една страна е санкцията, от друга обаче е мярката – забраната, за да не се повтарят непрекъснато тези нарушения.