Близо 19% от населението на Варна живее в бедност

През 2022 г. линията на бедност в област Варна e 600.92 лв. средномесечно на лице от домакинство, при 525.92 лв. за страната. При този размер на линията под прага на бедност за област Варна са били 18.6% от населението на областта, при 22.9% от населението на страната, съобщават от Териториално статистическо бюро „Североизток“.

Относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност в област Варна, е по-голям с 5.1 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете, съответно 21.1 и 16.0%. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност в област Варна нараства с 18.8%, а относителният дял на бедното население нараства с 1.3%.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2022 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 18.6% до 25.7%, или със 7.1 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 35.2%, или с 16.6 процентни пункта.

В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. До 2020 г. за оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги. От 2021 г. се включва нов показател за тежки материални и социални лишения, който показва липсата на необходими и желани предмети за водене на достоен живот. Изчислява се като дял на лицата от населението, които не могат да си позволят 7 от 13 показателя - 6 на индивидуално ниво и 7 на ниво домакинство.

Най-голям брой лица в област Варна изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (53.6%), възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (40.4%), както и по отношение на подмяната на остаряла мебелировка (38.9%). Успоредно с това 19.7% изпитват ограничения при отоплението на жилището си, 18.6% от лицата не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба (или вегетарианския им еквивалент) всеки втори ден, а 17.0% от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището.

През 2022 г. 16.8% от населението в област Варна живее в тежки материални и социални лишения (ограничения в 7 от 13 показателя), или с 6.3 процентни пункта по-малко в сравнение с 2021 година.

Относителният дял на децата, живели в материални лишения през изминалата година (лишени от поне един от 13 показателя) е 24.4%, а за 0.4% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини.

През 2022 г. в област Варна в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност живеят 11.9 хил. лица на възраст 18 - 64 години, или 4.0% от населението (при 7.9% за страната). Спрямо 2021 г. относителният им дял намалява с 0.9 процентни пункта.

Много трудно е да се направи анализ имат ли ефект мерките срещу необоснованото повишаване на цените, макар потребителите съвсем основателно да търсят отговор на този въпрос. Това е така, защото ние няма как да разберем какво би било, ако ги нямаше извънредно въведените законови разпоредби, които заради специфичната ситуация около въвеждането на еврото в България да позволяват подобен контрол в условия на пазарна икономика. Това коментира в студиото на Euronews Bulgaria основателят на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова. 

Тя подчерта, че решението за удължаване на мерките за контрол върху необоснованото повишаване на цените чрез прехвърлянето им от Закона за въвеждане на еврото в България в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията е правилно с оглед регистрираните нелоялни практики търговци да използват периода на преминаването от едната към другата валута, за да повишат цените си неоснователно. 

"Освен контролни, трябва да има и комуникационни мерки, чрез които до потребителите да достигат правилните послания. Да не се натоварват със свръхочаквания институциите, защото те няма как да контролират пазара в такъв мащаб. Но основното послание към потребителите трябва да бъде да търсят не най-евтиното, а най-изгодното, което е най-доброто съотношение цена-качество.", обърна внимание експертът и потвърди, че с решението си за покупка от даден търговец или отказ от него клиентите упражняват своя контрол и така ефективно влияят на пазара.  

Тя предупреди, че макар временни, подобни мерки в условията на пазарна икономика крият рискове от друг тип изкривяване на пазара. "Наблюдавали сме маркетингови и икономически подходи за относително запазване на цената – намаляване на количеството в потребителската опаковка, отпадане от рецептите на по-скъпите съставки или замяната им с по-евтини алтернативи. Това също може да увреди икономическите интереси на потребителите", даде примери Руменова. 

По отношение на касовите бележки от Черноморието тя отбеляза, че има широка палитра от заведения и места за настаняване, от които туристите може да избират. Но, за да направят най-добрия за тях избор, Руменова препоръча предварително да се информират за условията и цените. Ресторантьорите и хотелиерите са длъжни да обявяват предварително ценоразписите си, а до 8 август, включително, цените трябва да са и в евро, и в левове. В менютата на заведенията трябва да се посочват не само цените, но и грамажите на порциите. Туристическите обекти с 2 и повече звезди задължително трябва да имат ПОС терминали, припомни още експертът по потребителски права.