Близо 19% от населението на Варна живее в бедност

През 2022 г. линията на бедност в област Варна e 600.92 лв. средномесечно на лице от домакинство, при 525.92 лв. за страната. При този размер на линията под прага на бедност за област Варна са били 18.6% от населението на областта, при 22.9% от населението на страната, съобщават от Териториално статистическо бюро „Североизток“.

Относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност в област Варна, е по-голям с 5.1 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете, съответно 21.1 и 16.0%. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност в област Варна нараства с 18.8%, а относителният дял на бедното население нараства с 1.3%.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2022 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 18.6% до 25.7%, или със 7.1 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 35.2%, или с 16.6 процентни пункта.

В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. До 2020 г. за оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги. От 2021 г. се включва нов показател за тежки материални и социални лишения, който показва липсата на необходими и желани предмети за водене на достоен живот. Изчислява се като дял на лицата от населението, които не могат да си позволят 7 от 13 показателя - 6 на индивидуално ниво и 7 на ниво домакинство.

Най-голям брой лица в област Варна изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (53.6%), възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (40.4%), както и по отношение на подмяната на остаряла мебелировка (38.9%). Успоредно с това 19.7% изпитват ограничения при отоплението на жилището си, 18.6% от лицата не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба (или вегетарианския им еквивалент) всеки втори ден, а 17.0% от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището.

През 2022 г. 16.8% от населението в област Варна живее в тежки материални и социални лишения (ограничения в 7 от 13 показателя), или с 6.3 процентни пункта по-малко в сравнение с 2021 година.

Относителният дял на децата, живели в материални лишения през изминалата година (лишени от поне един от 13 показателя) е 24.4%, а за 0.4% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини.

През 2022 г. в област Варна в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност живеят 11.9 хил. лица на възраст 18 - 64 години, или 4.0% от населението (при 7.9% за страната). Спрямо 2021 г. относителният им дял намалява с 0.9 процентни пункта.

На днешния Черен петък потребителите да следят не само процентите на витрините на магазините, но и дали обещаваните отстъпки реално се прилагат. Да проследяват и дали намаленията не са фиктивни, като за това могат да си помагат с проверки чрез телефоните си, когато са във физически обекти. Това препоръча Габриела Руменова от "Ние, потребителите" пред "Денят започва" по БНТ.

При разминаване между обявената цена и маркираната на касата клиентите са в правото си да настояват стоката да им бъде продадена при анонсираните условия.

Руменова препоръча повече бдителност при покупка на услуги на Черен петък.

„Все по-често в тези кампании се предлагат и туристически услуги. Тогава трябва да се внимава за кой период е настаняването или пътуването, защото почивка на морето през март едва ли е най-желаната покупка, пък било то и от Черен петък“, насочи експертът.

Тя даде пример и със закупени от Черен петък ваучери за козметични услуги, на които не е била посочена информация, че ползването е след предварително записване на час за посещение:

„Потребителят отива в срока на валидност на ваучера и се оказва, че няма свободни места не само на датата, на която е отишъл, но и на всички до края на периода на валидност на ваучера.“, обясни тя и добави:

„Ако е спестена информация, която е важна и има отношение към това дали ние ще можем да ползваме услугата, това също трябва да се изследва за нелоялна търговска практика и при доказване на такава, потребителят трябва да получи сумата, която е заплатил.“

В случай че стока от реклама липсва в магазина, търговецът трябва да направи всичко възможно да я осигури или алтернативна на нея, но с не по-лоши характеристики и в разумно време, каза още експертът.

„Свикнали сме да мислим, че в търговските обекти цените може да са по-високи от тези в електронните магазини заради повечето разходи за персонал, наем, ток и т.н. Но сигнали на потребители свидетелстват, че онлайн същите стоки може да са по-скъпи. Според мен, това може да се дължи на обстоятелството, че потребителят е профилиран, търговецът знае какво той търси и му го предлага на по-висока цена, което е недобросъвестно“, коментира тя.

Експертът предупреди да се внимава и за фалшиви сайтове, които се издават по много малко разминаване в изписването на адреса на сайта, твърде ниски цени и атрактивни подаръци.