Мобилно меню

Близо 19% от населението на Варна живее в бедност

Над 50% от жителите на областта не могат да си позволят почивка извън дома, над 40% не могат да посрещнат неочаквани разходи, свързани с лечение или ремонт на жилището и автомобила
Близо 19% от населението на Варна живее в бедност
802

През 2022 г. линията на бедност в област Варна e 600.92 лв. средномесечно на лице от домакинство, при 525.92 лв. за страната. При този размер на линията под прага на бедност за област Варна са били 18.6% от населението на областта, при 22.9% от населението на страната, съобщават от Териториално статистическо бюро „Североизток“.

Относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност в област Варна, е по-голям с 5.1 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете, съответно 21.1 и 16.0%. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност в област Варна нараства с 18.8%, а относителният дял на бедното население нараства с 1.3%.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2022 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 18.6% до 25.7%, или със 7.1 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 35.2%, или с 16.6 процентни пункта.

В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. До 2020 г. за оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги. От 2021 г. се включва нов показател за тежки материални и социални лишения, който показва липсата на необходими и желани предмети за водене на достоен живот. Изчислява се като дял на лицата от населението, които не могат да си позволят 7 от 13 показателя - 6 на индивидуално ниво и 7 на ниво домакинство.

Най-голям брой лица в област Варна изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (53.6%), възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (40.4%), както и по отношение на подмяната на остаряла мебелировка (38.9%). Успоредно с това 19.7% изпитват ограничения при отоплението на жилището си, 18.6% от лицата не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба (или вегетарианския им еквивалент) всеки втори ден, а 17.0% от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището.

През 2022 г. 16.8% от населението в област Варна живее в тежки материални и социални лишения (ограничения в 7 от 13 показателя), или с 6.3 процентни пункта по-малко в сравнение с 2021 година.

Относителният дял на децата, живели в материални лишения през изминалата година (лишени от поне един от 13 показателя) е 24.4%, а за 0.4% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини.

През 2022 г. в област Варна в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност живеят 11.9 хил. лица на възраст 18 - 64 години, или 4.0% от населението (при 7.9% за страната). Спрямо 2021 г. относителният им дял намалява с 0.9 процентни пункта.

2023 © Варна е

Как да постъпим ако се съмняваме, че ни връщат точното ресто в евро

Поискайте касиерът да ви информира каква е левовата равностойност на сумата, която получавате, съветва експертът по потребителски права Габриела Руменова
Как да постъпим ако се съмняваме, че ни връщат точното ресто в евро

Когато ви върнат рестото в евро и имате съмнения относно коректното изчесление, може да поискате касиерът да ви информира устно каква е неговата левова равностойност. Това обясни по bTV основателят на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова в контекста на това, че все още голяма част от потребителите плащат в левове, а някои от тях срещат затруднения да изчислят колко трябва да им върнат в евро.  

"Ако върнатото ресто не е точно, потребителят трява да настоява на място да бъде коригирано, дори с намесата на управителя на обекта. Това е една от потребителските ситуации, в които доказването на нарушението постфактум е много трудно дори и със свидетели и по съдебен ред", каза още тя и насърчи хората да са активни. "Важно е да следим в процеса на пазаруване колко пари даваме, какво ресто ни връщат, как се движат цените на стоките и услугите, които ни интересуват. Затова законодателят е предвидил едногодишен период на двойно обозначаване на цените – и в лева, и в евро. Целта е да се улеснят потребителите да проследят евентуално поскъпване на стоките и услугите, които ги интересуват", изтъкна експертът. 

Периодът на двойното обозначаване на цените започна на 8 август миналата година и ще приключи на 8 август тази година. 

В отговор на въпрос могат ли потребителите да преценят доколко има обективни икономически предпоставки, тя отговори, че хората биха могли да забележат повишението, но по обективни причини не са в състояние да извършат тази преценка. И добави: "Когато гражданите установят увеличение на цените, могат да подадат сигнал до контролните органи. Те имат правомощия да изискат необходимите документи и да извършат нужния анализ, за да установят дали това повишение на цените се дължи на обективни икономически фактори или не".

"При свободна пазарна икономика възможността на институциите да се намесват в ценообразуването е много ограничена. Но специално в периода около въвеждането на еврото законодателят е предоставил допълнителни функции и правомощия на контролните органи да упражняват контрол, който да не допуска необосновано икономически повишаване на цените", посочи Руменова. Тя подчерта, че при обичайна обстановка търговците определят цените според търсенето и предлагането, а конкуренцията има ключова роля. 

Според нея, в този специфичен период на преход, ако санкционираните за нарушения търговци са склонни да продължат да плащат отново и отново глобите, но да не поправят своето поведение и се стига до рецидиви, макар времето да е сравнително късо, трябва да се помисли как тези практики да се обявят за нелоялни и да се забранят. Става дума за случаите, при които се докаже, че търговецът с умисъл нарушава действащо законодателство с цел да увреди икономическите интереси на потребителите. Това има отношение към ефективността на контролната дейност, защото от една страна е санкцията, от друга обаче е мярката – забраната, за да не се повтарят непрекъснато тези нарушения.

2026 © Варна е