Близо 30% от разходите на варненци са за храна

През 2022 г. домакинства в област Варна са изразходвали 9 862 лв. средно на лице, което е с 21.6% повече в сравнение с 2021 година. За периода 2013 - 2022 г. разходите на домакинствата се увеличават 2 пъти, съобщават от Териториално статистическо бюро Североизток.

Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата намалява от 86.3% през 2013 г. на 81.4% през 2022 година.

Изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки в област Варна през 2022 г. са 2 912 лв., или с 21.7% повече спрямо 2021 г. и с 58.7% - в сравнение с 2013 година. 

Разходите за облекло и обувки през 2022 г. са 410 лева. В сравнение с предходната година те нарастват с 28.5%, а спрямо 2013 г. - 2.2 пъти. 

Разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома) за последната година са 1 663 лева. Те нарастват с 16.6% в сравнение с 2021 г. и 2 пъти спрямо 2013 година. 

За здравеопазване през 2022 г. cа изразходвани 620 лв. - с 19.5% повече от 2021 г. и 2 пъти повече спрямо 2013 година. 

За транспорт и съобщения през 2022 г. са похарчени 1 155 лв., което е със 17.4% повече от 2021 г. и 2.3 пъти повече спрямо 2013 година. 

Разходите за свободно време, културен отдих и образование през 2022 г. са 475 лева. В сравнение с 2021 г. те се увеличават с 55.2%, а спрямо 2013 г. - 1.7 пъти. 

През последната година разходите за данъци и социални осигуровки са в размер на 1 429 лв. и се увеличават с 22.2% в сравнение с 2021 г., а спрямо 2013 г. нарастват 2.5 пъти.

През 2022 г. относителният дял на разходите за храна от общия разход в област Варна е 29.5% и остава непроменен в сравнение с 2021 г. и намалява със 7.4 процентни пункта спрямо 2013 година.

Относителният дял на разходите, свързани с жилището, намалява през 2022 г. спрямо 2021 г. с 0.8 процентни пункта, а в сравнение с 2013 г. се увеличава с 0.4 процентни пункта.

През 2022 г. делът на разходите за транспорт и съобщения е 11.7% от общия разход, което е с 0.4 процентни пункта по-малко в сравнение с 2021 г. и с 1.8 процентни пункта повече спрямо 2013 година.

Делът на разходите за данъци и социални осигуровки е 14.5% от общия разход през 2022 г., което е с 0.1 процентен пункт повече в сравнение с 2021 г., а увеличението спрямо 2013 г. е с 3 процентни пункта. 

През 2022 г. потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на лице от домакинство в област Варна намалява в сравнение с 2021 година. Най-голямо е намалението в потреблението на хляб и тестени изделия - с 10.9 кг, на зеленчуци - с 4.9 кг, на месо - с 4.2 кг, кисело мляко - с 2.7 кг и на яйца - със 17 броя. Увеличава се консумацията на месни произведения с 1.7 кг и на риба и рибни продукти с 1.6 килограма.

На годишна база намалява потреблението средно на лице от домакинство на алкохолни напитки (от 41.7 на 34.6 л) и на цигари (от 792 на 684 броя).

Когато ви върнат рестото в евро и имате съмнения относно коректното изчесление, може да поискате касиерът да ви информира устно каква е неговата левова равностойност. Това обясни по bTV основателят на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова в контекста на това, че все още голяма част от потребителите плащат в левове, а някои от тях срещат затруднения да изчислят колко трябва да им върнат в евро.  

"Ако върнатото ресто не е точно, потребителят трява да настоява на място да бъде коригирано, дори с намесата на управителя на обекта. Това е една от потребителските ситуации, в които доказването на нарушението постфактум е много трудно дори и със свидетели и по съдебен ред", каза още тя и насърчи хората да са активни. "Важно е да следим в процеса на пазаруване колко пари даваме, какво ресто ни връщат, как се движат цените на стоките и услугите, които ни интересуват. Затова законодателят е предвидил едногодишен период на двойно обозначаване на цените – и в лева, и в евро. Целта е да се улеснят потребителите да проследят евентуално поскъпване на стоките и услугите, които ги интересуват", изтъкна експертът. 

Периодът на двойното обозначаване на цените започна на 8 август миналата година и ще приключи на 8 август тази година. 

В отговор на въпрос могат ли потребителите да преценят доколко има обективни икономически предпоставки, тя отговори, че хората биха могли да забележат повишението, но по обективни причини не са в състояние да извършат тази преценка. И добави: "Когато гражданите установят увеличение на цените, могат да подадат сигнал до контролните органи. Те имат правомощия да изискат необходимите документи и да извършат нужния анализ, за да установят дали това повишение на цените се дължи на обективни икономически фактори или не".

"При свободна пазарна икономика възможността на институциите да се намесват в ценообразуването е много ограничена. Но специално в периода около въвеждането на еврото законодателят е предоставил допълнителни функции и правомощия на контролните органи да упражняват контрол, който да не допуска необосновано икономически повишаване на цените", посочи Руменова. Тя подчерта, че при обичайна обстановка търговците определят цените според търсенето и предлагането, а конкуренцията има ключова роля. 

Според нея, в този специфичен период на преход, ако санкционираните за нарушения търговци са склонни да продължат да плащат отново и отново глобите, но да не поправят своето поведение и се стига до рецидиви, макар времето да е сравнително късо, трябва да се помисли как тези практики да се обявят за нелоялни и да се забранят. Става дума за случаите, при които се докаже, че търговецът с умисъл нарушава действащо законодателство с цел да увреди икономическите интереси на потребителите. Това има отношение към ефективността на контролната дейност, защото от една страна е санкцията, от друга обаче е мярката – забраната, за да не се повтарят непрекъснато тези нарушения.