Много търговци все още не предлагат възможност за разплащане чрез ПОС терминал или поставят условие за ползване на тази опция само при достигане на определена минимална сума. В други случаи пък има временно прекъсване на услугата поради технически причини. Ако това не е обявено предварително на видно място в обектите или по друг подходящ начин, клиентите няма да имат яснота могат ли да пазаруват с карта или трябва да носят кеш. Какви неудобства изпитват потребителите в подобен момент разясни Габриела Руменова от онлайн платформата "Ние, потребителите" в ефира на БНР.

Представете си, че в магазина сте взели повече продукти, сложили сте ги на лентата и на касата разбирате, че не можете да заплатите за тях с карта. По-неприятна ситуация може да се получи, ако седнете в заведение за хранене, поръчате и след като всичко е изконсумирано, ви донесат сметката, но се окаже, че приемат само пари в брой, а вие нямате налични в момента?

Руменова отбеляза, че за търговците няма законова забрана да отказват плащане с карта, ако покупката е под определена сума и че трябва да бъде отчетено и обстоятелството, че за тях таксите към банките за трансакциите са високи.

Нашето мнение по този въпрос обаче е, че е коректно предварително да има информация на видно място в търговския обект за потребителя. Той да знае дали може да плати с карта или не и при какви условия, ако се поставят такива. Така ще дадат възможност на всеки клиент да се информира и след това да избере дали да пазарува от дадения търговец или от друг в зависимост от нагласите си за начина на разплащане и конкретната покупка, която прави“.

Експертът по потребителски права отбеляза, че по този начин ще бъдат осигурени две от основните права на потребителите – на информация и на избор, без това да нарушава интереса на търговците.

Търговците на плодове и зеленчуци в насипно състояние са длъжни да обявяват цените за килограм, напомнят от онлайн платформата „Ние, потребителите“ по повод медийни публикации и коментари в социалните мрежи, че тези продукти масово се продават с цени за 100 грама или за половин килограм. Това може да заблуди клиентите, че стоката е по-евтина.

Съгласно Закона за защита на потребителите, търговците са длъжни за продаваните в насипно състояние стоки да посочват цената за единица мярка, като в случая това е килограм.

Ако плодовете са поставени в опаковка, трябва да са известни цената за количеството в нея и цената за един килограм. Изключение правят случаите, в които продажната цена и цената за единица мярка са идентични. Това означава, че дори търговецът да реши да продава 500 гр ягоди в кутийка, той не може да заобиколи разпоредбите и да посочи само цената за съответното количество – трябва да посочи и колко струва 1 килограм.

Освен това, при предлагане на предварително опаковани стоки, обозначените продажна цена и цена за единица мярка следва да се отнасят за нето тегло на стоката. Т.е. недопустимо е да се включва и да се заплаща от потребителя теглото на опаковката.

Обозначаването на продажната цена и цената за единица мярка става чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Цените трябва да са в левове, с включени всички данъци и такси, като и да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение.

Редно е търговците да коригират поведението си, а потребителите да бъдат по-внимателни за обозначаването на цените, когато пазаруват.