Изтеглени са 58% от левовете в обращение 

Процесът по обмяна на банкноти и монети от левове в евро в България протича нормално и в съответствие с нормативната рамка и утвърдените планове. Това съобщиха от Българската народна банка към 16 януари 2026 г.

По данни на централната банка общият обем на левовете в наличнопарично обращение възлиза на 13 млрд. лева, което представлява около 58% изтегляне спрямо началото на 2025 г. В същото време в обращение вече са пуснати евробанкноти и евромонети на стойност над 4.3 млрд. евро, достатъчни за нормалното функциониране на платежната система и обслужването на икономиката и населението.

Снабдяването на търговските банки с евро се извършва по утвърдени графици, а за улесняване на гражданите касите на БНБ и териториалните поделения на "Дружество за касови услуги" АД работят извънредно и в събота на 17, 24 и 31 януари 2026 г.

Част от банките в страната също осигуряват извънредно обслужване през съботните дни през януари, като актуална информация за работещите клонове се публикува на интернет страниците на Асоциацията на банките в България и на съответните кредитни институции.

През първите шест месеца на 2026 г. банките извършват безплатна обмяна на левове в евро в неограничено количество по официалния валутен курс.

За суми над 30 000 лева е необходима предварителна заявка минимум три работни дни по-рано. Без такси се извършва и внасянето и обмяната на левове по сметка на клиента в евро, като идентификация с лична карта се изисква за всички, а декларация за произход на средствата – при суми, равни или надвишаващи 5 000 евро.

Когато ви върнат рестото в евро и имате съмнения относно коректното изчесление, може да поискате касиерът да ви информира устно каква е неговата левова равностойност. Това обясни по bTV основателят на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова в контекста на това, че все още голяма част от потребителите плащат в левове, а някои от тях срещат затруднения да изчислят колко трябва да им върнат в евро.  

"Ако върнатото ресто не е точно, потребителят трява да настоява на място да бъде коригирано, дори с намесата на управителя на обекта. Това е една от потребителските ситуации, в които доказването на нарушението постфактум е много трудно дори и със свидетели и по съдебен ред", каза още тя и насърчи хората да са активни. "Важно е да следим в процеса на пазаруване колко пари даваме, какво ресто ни връщат, как се движат цените на стоките и услугите, които ни интересуват. Затова законодателят е предвидил едногодишен период на двойно обозначаване на цените – и в лева, и в евро. Целта е да се улеснят потребителите да проследят евентуално поскъпване на стоките и услугите, които ги интересуват", изтъкна експертът. 

Периодът на двойното обозначаване на цените започна на 8 август миналата година и ще приключи на 8 август тази година. 

В отговор на въпрос могат ли потребителите да преценят доколко има обективни икономически предпоставки, тя отговори, че хората биха могли да забележат повишението, но по обективни причини не са в състояние да извършат тази преценка. И добави: "Когато гражданите установят увеличение на цените, могат да подадат сигнал до контролните органи. Те имат правомощия да изискат необходимите документи и да извършат нужния анализ, за да установят дали това повишение на цените се дължи на обективни икономически фактори или не".

"При свободна пазарна икономика възможността на институциите да се намесват в ценообразуването е много ограничена. Но специално в периода около въвеждането на еврото законодателят е предоставил допълнителни функции и правомощия на контролните органи да упражняват контрол, който да не допуска необосновано икономически повишаване на цените", посочи Руменова. Тя подчерта, че при обичайна обстановка търговците определят цените според търсенето и предлагането, а конкуренцията има ключова роля. 

Според нея, в този специфичен период на преход, ако санкционираните за нарушения търговци са склонни да продължат да плащат отново и отново глобите, но да не поправят своето поведение и се стига до рецидиви, макар времето да е сравнително късо, трябва да се помисли как тези практики да се обявят за нелоялни и да се забранят. Става дума за случаите, при които се докаже, че търговецът с умисъл нарушава действащо законодателство с цел да увреди икономическите интереси на потребителите. Това има отношение към ефективността на контролната дейност, защото от една страна е санкцията, от друга обаче е мярката – забраната, за да не се повтарят непрекъснато тези нарушения.