Краставиците и доматите поевтиняват, сиренето – поскъпва

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, спада и през тази седмица, макар и с минималните с 0,987 на сто до 2,201 пункта. Равнището му в началото на годината беше 2,316 пункта. След това достигна пролетния си максимум от 2,480 пункта в първата третина на март, съобщава Радио Варна. Базовото ниво на ИТЦ - 1,000 пункта, е от 2005 г.

Оранжерийните домати поевтиняват с 0,10 на сто и се продават по 2,89 лева за килограм в края на седмицата, отчитат от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).

Цената на оранжерийните краставици също пада - с 0,46 на сто, и те се търгуват за 2,18 лева за килограм.

Картофите поевтиняват с 0,03 на сто и се продават по 1,39 лева за килограм, морковите - с 0,10 на сто до 2 лева за килограм, зелената салата - с 0,04 на сто и се продава по 1,46 лева за брой. Зелето поскъпва с 0,02 на сто и се купува по 1,06 за килограм. 
Черешите продължават да поевтиняват - с 0,47 на сто, и се търгуват по 4,50 за килограм, за разлика от ягодите, които поскъпват с 0,31 на сто до 4,17 лева за килограм. Ябълките от внос също поскъпват - с 0,11 на сто до 1,89 лева за килограм, както и лимоните - с 0,18 на сто до 2,63 лева за килограм. Бананите поевтиняват с 0,01 на сто до 2,90 лева за килограм.

Цената на кравето сирене се увеличава с 0,11 на сто и то се търгува по 11,20 лева за килограм, а на кашкавала тип "Витоша" - с 0,05 на сто до 17,34 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) остава без промяна през тази седмица, като кофичка от 400 г. се купува за 1,19 лв. С 0,01 на сто поскъпва прясното мляко (3 процента масленост) и се продава по 2,18 лв. за литър.

Пилешкото месо поевтинява с 0,03 на сто до 6,55 лева за килограм. Яйцата (размер М) отстъпват с 0,01 на сто и се купуват по 0,32 лева за брой на едро.

Оризът поскъпва с 0,10 на сто и се купува по 3,25 лева за килограм. Поевтиняват лещата - с 0,03 на сто до 4,13 лв. за килограм, и зрелият фасул - с 0,07 на сто до 4,01 лв. за килограм.

Брашно тип 500 се продава с 0,01 на сто по-скъпо по 1,37 лева за килограм.

Олиото понижава стойността си с 0,13 на сто и се продава по 3,13 лева за литър в пластмасова бутилка.

Пакетче краве масло от 125 грама поскъпва с 0,10 на сто и се търгува по 2,74 лева.

Цената на захарта остава същата в края на седмицата и тя се продава по 2,39 лева за килограм.

Подробна информация за цените на хранителните стоки на едро и дребно, в страната и в чужбина, може да откриете на www.foodprice.bg

Когато ви върнат рестото в евро и имате съмнения относно коректното изчесление, може да поискате касиерът да ви информира устно каква е неговата левова равностойност. Това обясни по bTV основателят на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова в контекста на това, че все още голяма част от потребителите плащат в левове, а някои от тях срещат затруднения да изчислят колко трябва да им върнат в евро.  

"Ако върнатото ресто не е точно, потребителят трява да настоява на място да бъде коригирано, дори с намесата на управителя на обекта. Това е една от потребителските ситуации, в които доказването на нарушението постфактум е много трудно дори и със свидетели и по съдебен ред", каза още тя и насърчи хората да са активни. "Важно е да следим в процеса на пазаруване колко пари даваме, какво ресто ни връщат, как се движат цените на стоките и услугите, които ни интересуват. Затова законодателят е предвидил едногодишен период на двойно обозначаване на цените – и в лева, и в евро. Целта е да се улеснят потребителите да проследят евентуално поскъпване на стоките и услугите, които ги интересуват", изтъкна експертът. 

Периодът на двойното обозначаване на цените започна на 8 август миналата година и ще приключи на 8 август тази година. 

В отговор на въпрос могат ли потребителите да преценят доколко има обективни икономически предпоставки, тя отговори, че хората биха могли да забележат повишението, но по обективни причини не са в състояние да извършат тази преценка. И добави: "Когато гражданите установят увеличение на цените, могат да подадат сигнал до контролните органи. Те имат правомощия да изискат необходимите документи и да извършат нужния анализ, за да установят дали това повишение на цените се дължи на обективни икономически фактори или не".

"При свободна пазарна икономика възможността на институциите да се намесват в ценообразуването е много ограничена. Но специално в периода около въвеждането на еврото законодателят е предоставил допълнителни функции и правомощия на контролните органи да упражняват контрол, който да не допуска необосновано икономически повишаване на цените", посочи Руменова. Тя подчерта, че при обичайна обстановка търговците определят цените според търсенето и предлагането, а конкуренцията има ключова роля. 

Според нея, в този специфичен период на преход, ако санкционираните за нарушения търговци са склонни да продължат да плащат отново и отново глобите, но да не поправят своето поведение и се стига до рецидиви, макар времето да е сравнително късо, трябва да се помисли как тези практики да се обявят за нелоялни и да се забранят. Става дума за случаите, при които се докаже, че търговецът с умисъл нарушава действащо законодателство с цел да увреди икономическите интереси на потребителите. Това има отношение към ефективността на контролната дейност, защото от една страна е санкцията, от друга обаче е мярката – забраната, за да не се повтарят непрекъснато тези нарушения.