Министър Пулев: Варна е шампионът на Черноморието по Плана за възстановяване

"Финансираме Черноморието по Плана за възстановяване с около 24 млн. лв. 309 фирми от 15 общини по морето са сред първите, които печелят средства по  "Технологична модернизация" и "ИКТ решения и киберсигурност" – пилотните процедури за България по Плана за възстановяване и устойчивост".

Това съобщи министърът на иновациите и растежа Александър Пулев по повод завършването на първия етап от сключването на договорите за финансиране на първите 2552 български фирми, спечелили средства по ПВУ.

Шампионът на Черноморието, по думите му, е Област Варна. Там 215 фирми от 8 общини ще получат около 14 млн. лв. по двете мерки. Средствата си поделят компании от Аврен, Аксаково, Белослав, Варна, Девня, Долни чифлик, Дългопол и Провадия. По "Технологична модернизация" одобрени от областта са 47 фирми за 10.7 млн. лв., а по "ИКТ решения и киберсигурност" – 168 фирми за общо 3.2 млн. лв.

В Област Бургас резултатите също са отлични, по думите на министър Пулев, като финансиране от над 10 млн. лв. по двете процедури ще има за 94 микро-, малки и средни предприятия от 7 общини. Освен от областния град Бургас, одобрение на проектите са получили фирми от Айтос, Карнобат, Поморие, Приморско и Средец. По процедурата за "Технологична модернизация" одобрените фирми от областта са 32 за общо над 9 млн. лв., а по мярката "ИКТ решения и киберсигурност" – 64 проекта за общо над 1 млн. лв.

"Първите фирми, които ще получат финансиране по ПВУ в България, са общо 2552. Няма област в България, до която да не достигне финансиране", подчерта министър Пулев, като обясни, че на първи етап по "Технологична модернизация" 953 фирми ще получат общо 260 млн. лв., а по "ИКТ решения и киберсигурност" бюджетът от 30,6 млн. лв. ще стигне до 1599 фирми.

"До края на месеца ще бъдат подписани всички договори по процедурата "Технологична модернизация". По втората са изпратени покани към 750 фирми, като се очаква сключването на договорите им да започне още този месец", каза още министър Пулев.

Когато ви върнат рестото в евро и имате съмнения относно коректното изчесление, може да поискате касиерът да ви информира устно каква е неговата левова равностойност. Това обясни по bTV основателят на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова в контекста на това, че все още голяма част от потребителите плащат в левове, а някои от тях срещат затруднения да изчислят колко трябва да им върнат в евро.  

"Ако върнатото ресто не е точно, потребителят трява да настоява на място да бъде коригирано, дори с намесата на управителя на обекта. Това е една от потребителските ситуации, в които доказването на нарушението постфактум е много трудно дори и със свидетели и по съдебен ред", каза още тя и насърчи хората да са активни. "Важно е да следим в процеса на пазаруване колко пари даваме, какво ресто ни връщат, как се движат цените на стоките и услугите, които ни интересуват. Затова законодателят е предвидил едногодишен период на двойно обозначаване на цените – и в лева, и в евро. Целта е да се улеснят потребителите да проследят евентуално поскъпване на стоките и услугите, които ги интересуват", изтъкна експертът. 

Периодът на двойното обозначаване на цените започна на 8 август миналата година и ще приключи на 8 август тази година. 

В отговор на въпрос могат ли потребителите да преценят доколко има обективни икономически предпоставки, тя отговори, че хората биха могли да забележат повишението, но по обективни причини не са в състояние да извършат тази преценка. И добави: "Когато гражданите установят увеличение на цените, могат да подадат сигнал до контролните органи. Те имат правомощия да изискат необходимите документи и да извършат нужния анализ, за да установят дали това повишение на цените се дължи на обективни икономически фактори или не".

"При свободна пазарна икономика възможността на институциите да се намесват в ценообразуването е много ограничена. Но специално в периода около въвеждането на еврото законодателят е предоставил допълнителни функции и правомощия на контролните органи да упражняват контрол, който да не допуска необосновано икономически повишаване на цените", посочи Руменова. Тя подчерта, че при обичайна обстановка търговците определят цените според търсенето и предлагането, а конкуренцията има ключова роля. 

Според нея, в този специфичен период на преход, ако санкционираните за нарушения търговци са склонни да продължат да плащат отново и отново глобите, но да не поправят своето поведение и се стига до рецидиви, макар времето да е сравнително късо, трябва да се помисли как тези практики да се обявят за нелоялни и да се забранят. Става дума за случаите, при които се докаже, че търговецът с умисъл нарушава действащо законодателство с цел да увреди икономическите интереси на потребителите. Това има отношение към ефективността на контролната дейност, защото от една страна е санкцията, от друга обаче е мярката – забраната, за да не се повтарят непрекъснато тези нарушения.