Настояват за държавни субсидии за междуселищните превози в област Варна

Транспортът между наслените места в областта също е сред  „вечните“ проблеми за малките общини. На важния въпрос беше обърнато внимание и по време на втората среща на кметовете на общините, организирана по инициатива на областния управител проф. Андрияна Андреева. Домакин беше кметът на Вълчи дол Калоян Цветков.

Всички от присъстващите кметове и представители на администрациите бяха единодушни, че много от жителите на селата нямат достъп до обществен транспорт, с който да пътуват до общински център или близък град. Така те не могат да стигнат до лекар, до аптека, до институции или дори до магазин за ежедневни продукти. Причината: транспортните фирми отказват маршрути, по които пътниците са малко, а разходите – все повече. 

Решението, според кметовете, е да бъдат отпускани субсидии от държавния бюджет за междуселищни пътнически превози във Варненска област.

Зад идеята застанаха областният управител проф. Андрияна Андреева и зам. -областният управител Огнян Рачев, който също присъства на срещата във Вълчи дол.

„В сутрешните часове автобусите Белослав-Варна са претъпкани, но за следващите курсове  са почти празни, и линията е губеща“.

Така кметът на община Белослав Деян Иванов  подкрепи идеята за интегрирана транспортна схема за цялата страна.

Следващата среща на кметовете от областта ще е във Варна, а темите: здравеопазване и европейско финансиране. 

Членството в еврозоната ще даде силен тласък на българската икономика, като я направи по-стабилна, по-прозрачна и предвидима, по-привлекателна за чуждестранни инвеститори. Това увери евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на среща с членове на организацията на ГЕРБ във варненския район "Приморски".

По думите му преминаването към еврото ще улесни ежедневните банкови операции, ще намали разходите по превалутиране, ще подобри условията за бизнес и ще повиши доверието на инвеститорите. Той акцентира, че България е в изгодна позиция, тъй като

ще приеме еврото по фиксирания курс от 1.95583 лв. за 1 евро – предимство, което страни като Италия и Гърция например не са имали при влизането си в еврозоната.

Радев изтъкна още, че опасенията за шоково поскъпване на стоките са неоснователни и опитът на държавите от еврозоната показва, че пазарът бързо се адаптира, а

първоначалните закръгляния на цените се изчистват в рамките на няколко месеца.  

Евродепутатът обърна специално внимание и на допълнителната сигурност, която еврозоната ще гарантира за банковия сектор. "Механизмите за надзор и контрол в еврозоната правят невъзможни сценарии като фалита на КТБ", отбеляза той. Според него представителите на сивата икономика, която все още заема значителен дял в страната ни, са сред най-яростните противници на еврозоната, тъй като с присъединяването ни укриваните пари трябва да излязат "на светло".

Емил Радев подчерта, че е важно България спешно да навакса с информационната кампания за приемане на еврото, тъй като целенасочено се разпространяват много фалшиви новини и не липсват опити да се саботира влизането ни в еврозоната.

"С редовно правителство и ясна посока страната ни се завръща на европейската сцена като предвидим и надежден партньор. Политическата стабилност е условие за нормално управление, но и ключов фактор за изпълнение на финансовите критерии по пътя ни към членството в еврозоната", каза още евродепутатът. Той изрази оптимизъм, че очакваният конвергентен доклад ще даде зелена светлина за приемането на еврото от 1 януари 2026 г.

В отговор на поставените въпроси за наложените от САЩ мита и отражението им върху глобалната търговия Емил Радев заяви, че ЕС има готовност за контрамерки, като припомни, че и при първия мандат на президента Доналд Тръмп Европа е била изправена пред подобни търговски напрежения. Евродепутатът отчете, че вече не липсват сигнали за смекчаване на митническите такси, като даде за пример освобождаването на смартфони, компютри и други електронни устройства от високите тарифи.

В рамките на срещата в "Приморски" бяха дискутирани и мерките за сигурност и за модернизиране на оръжейната индустрия в ЕС, ситуацията на Балканите, възможността магистрала "Черно море" да се реализира като част от стратегически за НАТО транспортен коридор и други теми от националния и европейския дневен ред.