Нелоялна и агресивна търговска практика е добавянето на услуги с повишаване на цените от телеком

Автоматичното добавяне на двоен обем мобилни данни, повече национални минути и/или по-висока скорост на интернет към действащи договори по инициатива на мобилния оператор и представянето му като "подобряване на абонаментния им план", ведно с информирането за повишаване на цената, следва да се разгледа като хипотеза на нелоялна агресивна търговска практика – предоставяне на непоискана от потребителя услуга. 

Коментарът е на основателя на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова, потърсена от БНР по повод обявените вчера от единия от телекомите действия. 

Според експерта, независимо от обстоятелството, че дружеството се позовава на предвиденото в Закона за електронните съобщения право на промени в договорните условия, този казус изисква да се изследва през призмата на потребителското законодателство, което съществува, за да защити крайните потребители. 

"Възниква въпросът какво точно е договорила Комисията за защита на потребителите (КЗП) за обявената от нея преди седмица промяна на общите условия по отношение на неустойките при предсрочно прекратяване на срочните договори по инициатива на потребителите. Изпратените вчера от въпросния телеком SMS-и предвиждат при решение на абоната да прекрати договора си заради извършените от дружеството промени в договорните условия, той да дължи "само" възстановяване на използваните отстъпки за закупени устройства, оставащите лизингови вноски и дължимите суми за използваните услуги до момента на прекратяването". Вместо виновната за прекратяването на договора страна да дължи неустойки, неустойки плаща изправната и потърпевша от тези промени страна – потребителят", каза още тя.  

Руменова обърна внимание и на това, че не е изяснен въпросът какво се случва с мобилния номер на потребителя, ако реши да прекрати договора: "Тази съществена информация е премълчана. Затова нека ние кажем, че съгласно Закона за електронните съобщения, когато краен ползвател прекрати договор, той запазва правото за пренасяне на номер към друг доставчик за срок от минимум един месец след датата на прекратяване, освен ако изрично не се откаже от това право", подчерта тя.  

Този казус за пореден път потвърждава тезата, че плановете за предоставяне на телекомуникационни услуги не са договорени индивидуално, а са предварително изготвени типови договори, върху които потребителите не могат да въздействат, нито да участват в съставянето им.

Тоест, така наречените от операторите "индивидуални" договори не са такива и следва КЗП да ги проверява за наличието на неравноправни клаузи.

Особено след като с един SMS телекомът едностранно променя съществени условия по тях - цена и параметър на предоставяните услуги, посочват още от "Ние, потребителите". 

Когато ви върнат рестото в евро и имате съмнения относно коректното изчесление, може да поискате касиерът да ви информира устно каква е неговата левова равностойност. Това обясни по bTV основателят на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова в контекста на това, че все още голяма част от потребителите плащат в левове, а някои от тях срещат затруднения да изчислят колко трябва да им върнат в евро.  

"Ако върнатото ресто не е точно, потребителят трява да настоява на място да бъде коригирано, дори с намесата на управителя на обекта. Това е една от потребителските ситуации, в които доказването на нарушението постфактум е много трудно дори и със свидетели и по съдебен ред", каза още тя и насърчи хората да са активни. "Важно е да следим в процеса на пазаруване колко пари даваме, какво ресто ни връщат, как се движат цените на стоките и услугите, които ни интересуват. Затова законодателят е предвидил едногодишен период на двойно обозначаване на цените – и в лева, и в евро. Целта е да се улеснят потребителите да проследят евентуално поскъпване на стоките и услугите, които ги интересуват", изтъкна експертът. 

Периодът на двойното обозначаване на цените започна на 8 август миналата година и ще приключи на 8 август тази година. 

В отговор на въпрос могат ли потребителите да преценят доколко има обективни икономически предпоставки, тя отговори, че хората биха могли да забележат повишението, но по обективни причини не са в състояние да извършат тази преценка. И добави: "Когато гражданите установят увеличение на цените, могат да подадат сигнал до контролните органи. Те имат правомощия да изискат необходимите документи и да извършат нужния анализ, за да установят дали това повишение на цените се дължи на обективни икономически фактори или не".

"При свободна пазарна икономика възможността на институциите да се намесват в ценообразуването е много ограничена. Но специално в периода около въвеждането на еврото законодателят е предоставил допълнителни функции и правомощия на контролните органи да упражняват контрол, който да не допуска необосновано икономически повишаване на цените", посочи Руменова. Тя подчерта, че при обичайна обстановка търговците определят цените според търсенето и предлагането, а конкуренцията има ключова роля. 

Според нея, в този специфичен период на преход, ако санкционираните за нарушения търговци са склонни да продължат да плащат отново и отново глобите, но да не поправят своето поведение и се стига до рецидиви, макар времето да е сравнително късо, трябва да се помисли как тези практики да се обявят за нелоялни и да се забранят. Става дума за случаите, при които се докаже, че търговецът с умисъл нарушава действащо законодателство с цел да увреди икономическите интереси на потребителите. Това има отношение към ефективността на контролната дейност, защото от една страна е санкцията, от друга обаче е мярката – забраната, за да не се повтарят непрекъснато тези нарушения.