Нелоялна и агресивна търговска практика е добавянето на услуги с повишаване на цените от телеком

Автоматичното добавяне на двоен обем мобилни данни, повече национални минути и/или по-висока скорост на интернет към действащи договори по инициатива на мобилния оператор и представянето му като "подобряване на абонаментния им план", ведно с информирането за повишаване на цената, следва да се разгледа като хипотеза на нелоялна агресивна търговска практика – предоставяне на непоискана от потребителя услуга. 

Коментарът е на основателя на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова, потърсена от БНР по повод обявените вчера от единия от телекомите действия. 

Според експерта, независимо от обстоятелството, че дружеството се позовава на предвиденото в Закона за електронните съобщения право на промени в договорните условия, този казус изисква да се изследва през призмата на потребителското законодателство, което съществува, за да защити крайните потребители. 

"Възниква въпросът какво точно е договорила Комисията за защита на потребителите (КЗП) за обявената от нея преди седмица промяна на общите условия по отношение на неустойките при предсрочно прекратяване на срочните договори по инициатива на потребителите. Изпратените вчера от въпросния телеком SMS-и предвиждат при решение на абоната да прекрати договора си заради извършените от дружеството промени в договорните условия, той да дължи "само" възстановяване на използваните отстъпки за закупени устройства, оставащите лизингови вноски и дължимите суми за използваните услуги до момента на прекратяването". Вместо виновната за прекратяването на договора страна да дължи неустойки, неустойки плаща изправната и потърпевша от тези промени страна – потребителят", каза още тя.  

Руменова обърна внимание и на това, че не е изяснен въпросът какво се случва с мобилния номер на потребителя, ако реши да прекрати договора: "Тази съществена информация е премълчана. Затова нека ние кажем, че съгласно Закона за електронните съобщения, когато краен ползвател прекрати договор, той запазва правото за пренасяне на номер към друг доставчик за срок от минимум един месец след датата на прекратяване, освен ако изрично не се откаже от това право", подчерта тя.  

Този казус за пореден път потвърждава тезата, че плановете за предоставяне на телекомуникационни услуги не са договорени индивидуално, а са предварително изготвени типови договори, върху които потребителите не могат да въздействат, нито да участват в съставянето им.

Тоест, така наречените от операторите "индивидуални" договори не са такива и следва КЗП да ги проверява за наличието на неравноправни клаузи.

Особено след като с един SMS телекомът едностранно променя съществени условия по тях - цена и параметър на предоставяните услуги, посочват още от "Ние, потребителите". 

Минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2026 г. става 620,20 евро (1213 лева). Това е с 12,6% повече от миналогодишния размер, който беше 1077 лв. Това бе предвидено с постановление на Министерския съвет (МС).

Минималната часова работна заплата ще достигне 3,74 евро (7,31 лева), гласи още решението на МС.

По-високият размер на минималното възнаграждение ще увеличи доходите на близо 600 000 души.

Очаква се увеличението на най-ниското възнаграждение за труд да повиши и заплащането на около 83 000 лични асистенти, които се грижат за деца и пълнолетни хора с увреждания. Следва да нараснат и заплатите на работещите в социални услуги, които се финансират от държавата, на професионалните приемни семейства, както и на всички заети по програми и мерки за заетост, финансирани от бюджета.

Линията на бедност през 2026 г. става 390,63 евро (764 лв.), гласи друго решение на МС, взето още през септември м.г. Стойността ѝ ще се повиши с 64,42 евро (или с 19,7%) в сравнение с 2025 г., когато беше 638 лв.

Новият размер на линията на бедност ще окаже благоприятно въздействие върху уязвимите и най-нискодоходните групи от населението. С увеличаването ѝ ще нараснат обвързаните с нейната стойност социални помощи и финансова подкрепа, изплащани по Закона за социално подпомагане, Закона за хората с увреждания и Закона за закрила на детето.

Повишаването на линията на бедност ще подобри и социалната закрила за уязвимите групи, тъй като по-голям брой хора и семейства в нужда ще получават подкрепа от държавата.

На 17 декември парламентът прие Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. Законът ще действа до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г.

Т.нар. удължителен закон на бюджета урежда събирането на приходи и извършването на разходи през следващата година до приемането на държавния бюджет и бюджетите на НЗОК и на ДОО за 2026 г., но за срок не по-дълъг от три месеца, при спазване изискванията на разпоредбите на Закона за публичните финанси, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. При изпълнението на този закон се прилагат правилата за превалутиране от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

В закона е записано, че до приемането на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. приходите се събират и разходите се извършват съгласно действащите към 31 декември 2025 г. размери, база, механизми, процедури, критерии или други относими показатели, параметри, ограничения, минимални и максимални размери на определени показатели, свързани с осигурителните вноски, пенсиите и добавките към тях, обезщетенията и други осигурителни плащания, както и с гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, и в съответствие с останалата приложима нормативна уредба, като се прилагат правилата на чл. 11, ал. 2 и чл. 45 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Депутатите гласуваха и еднократна индексация на възнагражденията в размер на натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация за всички в бюджетната сфера, които не са на минималната работна заплата.