Област Варна е трета в страната по размер на средната месечна работна заплата

Средната брутна месечна работна заплата в област Варна за април 2023 г. е 1 833 лв., за май - 1 767 лв. и за юни - 1 772 лева, съобщават от Териториално статистическо бюро Североизток.

По размер на средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2023 г. - 1 790 лв., област Варна е на трето място спрямо другите области в страната. Най-високо е заплащането в областите София (столица) - 2 697 лв. и София - 1 815 лева.

През второто тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата се увеличава спрямо първото тримесечие на 2023 г. с 5.1%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най- голямо увеличение на средната месечна работна заплата, са „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 16.1%, „Добивна промишленост“ – с 12.2% и „Преработваща промишленост“ - с 12.1%.

През второто тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата нараства с 14.3% спрямо второто тримесечие на 2022 г., като най-голямо е увеличението в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, „Финансови и застрахователни дейности“ и „Селско, горско и рибно стопанство“.

Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през второто тримесечие на 2023 г. са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - 3 720 лева; „Финансови и застрахователни дейности“ - 3 067 лева; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - 2 334 лева.

Най-ниско платени са били наетите лица в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство“ - 1 274 лева; „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ - 1 434 лева.

Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2023 г. в обществения сектор се увеличава с 9.5%, а в частния сектор - с 16.1%.

Когато ви върнат рестото в евро и имате съмнения относно коректното изчесление, може да поискате касиерът да ви информира устно каква е неговата левова равностойност. Това обясни по bTV основателят на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова в контекста на това, че все още голяма част от потребителите плащат в левове, а някои от тях срещат затруднения да изчислят колко трябва да им върнат в евро.  

"Ако върнатото ресто не е точно, потребителят трява да настоява на място да бъде коригирано, дори с намесата на управителя на обекта. Това е една от потребителските ситуации, в които доказването на нарушението постфактум е много трудно дори и със свидетели и по съдебен ред", каза още тя и насърчи хората да са активни. "Важно е да следим в процеса на пазаруване колко пари даваме, какво ресто ни връщат, как се движат цените на стоките и услугите, които ни интересуват. Затова законодателят е предвидил едногодишен период на двойно обозначаване на цените – и в лева, и в евро. Целта е да се улеснят потребителите да проследят евентуално поскъпване на стоките и услугите, които ги интересуват", изтъкна експертът. 

Периодът на двойното обозначаване на цените започна на 8 август миналата година и ще приключи на 8 август тази година. 

В отговор на въпрос могат ли потребителите да преценят доколко има обективни икономически предпоставки, тя отговори, че хората биха могли да забележат повишението, но по обективни причини не са в състояние да извършат тази преценка. И добави: "Когато гражданите установят увеличение на цените, могат да подадат сигнал до контролните органи. Те имат правомощия да изискат необходимите документи и да извършат нужния анализ, за да установят дали това повишение на цените се дължи на обективни икономически фактори или не".

"При свободна пазарна икономика възможността на институциите да се намесват в ценообразуването е много ограничена. Но специално в периода около въвеждането на еврото законодателят е предоставил допълнителни функции и правомощия на контролните органи да упражняват контрол, който да не допуска необосновано икономически повишаване на цените", посочи Руменова. Тя подчерта, че при обичайна обстановка търговците определят цените според търсенето и предлагането, а конкуренцията има ключова роля. 

Според нея, в този специфичен период на преход, ако санкционираните за нарушения търговци са склонни да продължат да плащат отново и отново глобите, но да не поправят своето поведение и се стига до рецидиви, макар времето да е сравнително късо, трябва да се помисли как тези практики да се обявят за нелоялни и да се забранят. Става дума за случаите, при които се докаже, че търговецът с умисъл нарушава действащо законодателство с цел да увреди икономическите интереси на потребителите. Това има отношение към ефективността на контролната дейност, защото от една страна е санкцията, от друга обаче е мярката – забраната, за да не се повтарят непрекъснато тези нарушения.