Област Варна е трета в страната по размер на средната месечна работна заплата

Средната брутна месечна работна заплата в област Варна за април 2023 г. е 1 833 лв., за май - 1 767 лв. и за юни - 1 772 лева, съобщават от Териториално статистическо бюро Североизток.

По размер на средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2023 г. - 1 790 лв., област Варна е на трето място спрямо другите области в страната. Най-високо е заплащането в областите София (столица) - 2 697 лв. и София - 1 815 лева.

През второто тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата се увеличава спрямо първото тримесечие на 2023 г. с 5.1%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най- голямо увеличение на средната месечна работна заплата, са „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 16.1%, „Добивна промишленост“ – с 12.2% и „Преработваща промишленост“ - с 12.1%.

През второто тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата нараства с 14.3% спрямо второто тримесечие на 2022 г., като най-голямо е увеличението в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, „Финансови и застрахователни дейности“ и „Селско, горско и рибно стопанство“.

Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през второто тримесечие на 2023 г. са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - 3 720 лева; „Финансови и застрахователни дейности“ - 3 067 лева; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - 2 334 лева.

Най-ниско платени са били наетите лица в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство“ - 1 274 лева; „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ - 1 434 лева.

Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2023 г. в обществения сектор се увеличава с 9.5%, а в частния сектор - с 16.1%.

Много трудно е да се направи анализ имат ли ефект мерките срещу необоснованото повишаване на цените, макар потребителите съвсем основателно да търсят отговор на този въпрос. Това е така, защото ние няма как да разберем какво би било, ако ги нямаше извънредно въведените законови разпоредби, които заради специфичната ситуация около въвеждането на еврото в България да позволяват подобен контрол в условия на пазарна икономика. Това коментира в студиото на Euronews Bulgaria основателят на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова. 

Тя подчерта, че решението за удължаване на мерките за контрол върху необоснованото повишаване на цените чрез прехвърлянето им от Закона за въвеждане на еврото в България в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията е правилно с оглед регистрираните нелоялни практики търговци да използват периода на преминаването от едната към другата валута, за да повишат цените си неоснователно. 

"Освен контролни, трябва да има и комуникационни мерки, чрез които до потребителите да достигат правилните послания. Да не се натоварват със свръхочаквания институциите, защото те няма как да контролират пазара в такъв мащаб. Но основното послание към потребителите трябва да бъде да търсят не най-евтиното, а най-изгодното, което е най-доброто съотношение цена-качество.", обърна внимание експертът и потвърди, че с решението си за покупка от даден търговец или отказ от него клиентите упражняват своя контрол и така ефективно влияят на пазара.  

Тя предупреди, че макар временни, подобни мерки в условията на пазарна икономика крият рискове от друг тип изкривяване на пазара. "Наблюдавали сме маркетингови и икономически подходи за относително запазване на цената – намаляване на количеството в потребителската опаковка, отпадане от рецептите на по-скъпите съставки или замяната им с по-евтини алтернативи. Това също може да увреди икономическите интереси на потребителите", даде примери Руменова. 

По отношение на касовите бележки от Черноморието тя отбеляза, че има широка палитра от заведения и места за настаняване, от които туристите може да избират. Но, за да направят най-добрия за тях избор, Руменова препоръча предварително да се информират за условията и цените. Ресторантьорите и хотелиерите са длъжни да обявяват предварително ценоразписите си, а до 8 август, включително, цените трябва да са и в евро, и в левове. В менютата на заведенията трябва да се посочват не само цените, но и грамажите на порциите. Туристическите обекти с 2 и повече звезди задължително трябва да имат ПОС терминали, припомни още експертът по потребителски права.