Област Варна е трета в страната по размер на средната месечна работна заплата

Средната брутна месечна работна заплата в област Варна за април 2023 г. е 1 833 лв., за май - 1 767 лв. и за юни - 1 772 лева, съобщават от Териториално статистическо бюро Североизток.

По размер на средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2023 г. - 1 790 лв., област Варна е на трето място спрямо другите области в страната. Най-високо е заплащането в областите София (столица) - 2 697 лв. и София - 1 815 лева.

През второто тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата се увеличава спрямо първото тримесечие на 2023 г. с 5.1%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най- голямо увеличение на средната месечна работна заплата, са „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 16.1%, „Добивна промишленост“ – с 12.2% и „Преработваща промишленост“ - с 12.1%.

През второто тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата нараства с 14.3% спрямо второто тримесечие на 2022 г., като най-голямо е увеличението в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, „Финансови и застрахователни дейности“ и „Селско, горско и рибно стопанство“.

Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през второто тримесечие на 2023 г. са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - 3 720 лева; „Финансови и застрахователни дейности“ - 3 067 лева; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - 2 334 лева.

Най-ниско платени са били наетите лица в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство“ - 1 274 лева; „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ - 1 434 лева.

Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2023 г. в обществения сектор се увеличава с 9.5%, а в частния сектор - с 16.1%.

Ако някой иска да направи изгодна покупка от предстоящия в края на ноември "Черен петък", сега е моментът да си набележи конкретните стоки и да следи движението на цените им, а не когато започне кампанията да пазарува просто защото се твърди, че има намаление. Това препоръча в студиото на БНТ основателят на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова.

"По закон, за да е истински намалена цената на една стока, тя трябва да е прилагана поне един месец преди кампанията за отстъпки. Това означава, че до седмица-две трябва да се стабилизират цените, от които ще се твърди, че е извършено някакво намаление.", обясни експертът.

Според нея е време да обърнем тенденцията и да купуваме от "Черния петък" дадена стока, защото ни е необходима, а не просто защото е намалена.

Около 400 лв. е средната сума, която пазаруващите от "Черния петък" харчат, посочи Руменова, като се  позова на данни от изследвания.

Хората харчат повече тогава, отколкото по Коледа и Нова година.

"Една от причините за това е, че някои от тях използват тази кампания да осигурят подаръците за празниците в края на годината. Особено при онлайн покупки, защото ако ги оставят за последния момент, не е сигурно дали ще бъдат спазени сроковете за доставка и някой може да остане без подаръци", добави тя.

Потребителите следва да имат предвид, че дори и намалението да е реално, това не гарантира, че дава най-добрата цена за дадена стока. Ценообразуването е свободно и една и съща стока може да се намери в широк ценови диапазон при различни магазини. Така и без намаление може да я открием по-изгодно.

Един и същи търговец не е длъжен да поддържа намаление във всички свои физически и онлайн магазини, а само в тези, за които е обявил отстъпки.

Но трябва да спазва всички правила – да са посочени старата и новата цена, процент на отстъпката и информацията да е вярна, обясни Руменова.

В отговор на въпрос можем ли да предявим рекламация за стока от намаление, Руменова разясни: "Търговецът може да не ни даде своя гаранция, но не може да ни отнеме законовата гаранция, която е до две години. Законодателят е дал този срок, тъй като е предположил, че това е периодът, в който може да се очаква да се прояви някакъв производствен дефект, който е съществувал към момента на продажбата."