Област Варна е трета в страната по размер на средната месечна работна заплата

Средната брутна месечна работна заплата в област Варна за месец юли 2023 г. е 1 796 лева., за август - 1 808 лева. и за септември - 1 980 лева, съобщават от Териториално статистическо бюро Североизток. 

По размер на средната месечна работна заплата през третото тримесечие на 2023 г. - 1 861 лв., област Варна е на трето място спрямо другите области в страната. Най-високо е заплащането в областите София (столица) - 2 722 лв. и София - 1 864 лева.

През третото тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата се увеличава спрямо второто тримесечие на 2023 г. с 4.0%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата, са „Образование“ - с 22.2%, „Държавно управление“ - с 18.3% и „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 15.2%.

През третото тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата нараства с 18.4% спрямо третото тримесечие на 2022 г., като най-голямо е увеличението в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, „Селско, горско и рибно стопанство“ и „Финансови и застрахователни дейности“.

Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през третото тримесечие на 2023 г. са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - 3 702 лева; „Финансови и застрахователни дейности“ - 3 108 лева; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - 2 566 лева.

Най-ниско платени са били наетите лица в икономическите дейности: „Други дейности“ - 1 175 лева; „Хотелиерство и ресторантьорство“ - 1 296 лева; „Строителствоети“ - 1 494 лева.

Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през третото тримесечие на 2023 г. в обществения сектор се увеличава с 21.2%, а в частния сектор - със 17.3%. 

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Варна към края на септември 2023 г. намаляват с 5.7 хил., или с 3.7% спрямо края на юни 2023 г., като достигат 149.2 хиляди. Спрямо края на второто тримесечие на 2023 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 26.5%, „Административни и спомагателни дейности“ - с 4.6% и „Строителство“ - с 3.7%. Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение - с 2.9% е регистрирано в дейност „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Преработваща промишленост“ - съответно 18.1 и 12.7%.

В края на септември 2023 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 2.2 хил., или с 1.5% повече в сравнение с края на септември 2022 г., като най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 1.6 хил. и „Професионални дейности и научни изследвания“ - с 1.0 хиляди. В процентно изражение увеличението е най-значително в икономическите дейности „Професионални дейности и научни изследвания“ - с 16 %, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 15.2% и „Операции с недвижими имоти“ - с 8.9%. Най-голямо намаление на наетите лица в края на септември 2023 г. спрямо края на септември 2022 г. има в икономическата дейност „Строителство“ - с 1.2 хил., което в проценти е с 9.2%.

Когато ви върнат рестото в евро и имате съмнения относно коректното изчесление, може да поискате касиерът да ви информира устно каква е неговата левова равностойност. Това обясни по bTV основателят на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова в контекста на това, че все още голяма част от потребителите плащат в левове, а някои от тях срещат затруднения да изчислят колко трябва да им върнат в евро.  

"Ако върнатото ресто не е точно, потребителят трява да настоява на място да бъде коригирано, дори с намесата на управителя на обекта. Това е една от потребителските ситуации, в които доказването на нарушението постфактум е много трудно дори и със свидетели и по съдебен ред", каза още тя и насърчи хората да са активни. "Важно е да следим в процеса на пазаруване колко пари даваме, какво ресто ни връщат, как се движат цените на стоките и услугите, които ни интересуват. Затова законодателят е предвидил едногодишен период на двойно обозначаване на цените – и в лева, и в евро. Целта е да се улеснят потребителите да проследят евентуално поскъпване на стоките и услугите, които ги интересуват", изтъкна експертът. 

Периодът на двойното обозначаване на цените започна на 8 август миналата година и ще приключи на 8 август тази година. 

В отговор на въпрос могат ли потребителите да преценят доколко има обективни икономически предпоставки, тя отговори, че хората биха могли да забележат повишението, но по обективни причини не са в състояние да извършат тази преценка. И добави: "Когато гражданите установят увеличение на цените, могат да подадат сигнал до контролните органи. Те имат правомощия да изискат необходимите документи и да извършат нужния анализ, за да установят дали това повишение на цените се дължи на обективни икономически фактори или не".

"При свободна пазарна икономика възможността на институциите да се намесват в ценообразуването е много ограничена. Но специално в периода около въвеждането на еврото законодателят е предоставил допълнителни функции и правомощия на контролните органи да упражняват контрол, който да не допуска необосновано икономически повишаване на цените", посочи Руменова. Тя подчерта, че при обичайна обстановка търговците определят цените според търсенето и предлагането, а конкуренцията има ключова роля. 

Според нея, в този специфичен период на преход, ако санкционираните за нарушения търговци са склонни да продължат да плащат отново и отново глобите, но да не поправят своето поведение и се стига до рецидиви, макар времето да е сравнително късо, трябва да се помисли как тези практики да се обявят за нелоялни и да се забранят. Става дума за случаите, при които се докаже, че търговецът с умисъл нарушава действащо законодателство с цел да увреди икономическите интереси на потребителите. Това има отношение към ефективността на контролната дейност, защото от една страна е санкцията, от друга обаче е мярката – забраната, за да не се повтарят непрекъснато тези нарушения.