Област Варна е втора в страната по размер на средната месечна работна заплата

Средната брутна месечна работна заплата в област Варна за октомври 2023 г. е 1 944 лв., за ноември - 1 988 лв. и за декември - 1 967 лева, сочат данни на Териториално статистическо бюро Североизток.

По размер на средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2023 г. - 1 966 лв., област Варна е на второ място спрямо другите области в страната. Най-високо е заплащането в област София (столица) - 2 900 лева.

През четвъртото тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата се увеличава спрямо трето тримесечие на 2023 г. с 5.6%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най- голямо увеличение на средната месечна работна заплата, са „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ - с 15.4%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 13.3% и „Образование“ - със 7.9%.

През четвъртото тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата нараства с 12.5% спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г., като най-голямо е увеличението в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ и „Финансови и застрахователни дейности“.

Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през четвъртото тримесечие на 2023 г. са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - 3 914 лева; „Финансови и застрахователни дейности“ - 3 225 лева; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - 2 694 лева.

Най-ниско платени са били наетите лица в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство“ - 1 468 лева; „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ - 1 525 лева.

Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2023 г. в обществения сектор се увеличава с 15.0%, а в частния сектор - с 11.6%.

Автоматичното добавяне на двоен обем мобилни данни, повече национални минути и/или по-висока скорост на интернет към действащи договори по инициатива на мобилния оператор и представянето му като "подобряване на абонаментния им план", ведно с информирането за повишаване на цената, следва да се разгледа като хипотеза на нелоялна агресивна търговска практика – предоставяне на непоискана от потребителя услуга. 

Коментарът е на основателя на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова, потърсена от БНР по повод обявените вчера от единия от телекомите действия. 

Според експерта, независимо от обстоятелството, че дружеството се позовава на предвиденото в Закона за електронните съобщения право на промени в договорните условия, този казус изисква да се изследва през призмата на потребителското законодателство, което съществува, за да защити крайните потребители. 

"Възниква въпросът какво точно е договорила Комисията за защита на потребителите (КЗП) за обявената от нея преди седмица промяна на общите условия по отношение на неустойките при предсрочно прекратяване на срочните договори по инициатива на потребителите. Изпратените вчера от въпросния телеком SMS-и предвиждат при решение на абоната да прекрати договора си заради извършените от дружеството промени в договорните условия, той да дължи "само" възстановяване на използваните отстъпки за закупени устройства, оставащите лизингови вноски и дължимите суми за използваните услуги до момента на прекратяването". Вместо виновната за прекратяването на договора страна да дължи неустойки, неустойки плаща изправната и потърпевша от тези промени страна – потребителят", каза още тя.  

Руменова обърна внимание и на това, че не е изяснен въпросът какво се случва с мобилния номер на потребителя, ако реши да прекрати договора: "Тази съществена информация е премълчана. Затова нека ние кажем, че съгласно Закона за електронните съобщения, когато краен ползвател прекрати договор, той запазва правото за пренасяне на номер към друг доставчик за срок от минимум един месец след датата на прекратяване, освен ако изрично не се откаже от това право", подчерта тя.  

Този казус за пореден път потвърждава тезата, че плановете за предоставяне на телекомуникационни услуги не са договорени индивидуално, а са предварително изготвени типови договори, върху които потребителите не могат да въздействат, нито да участват в съставянето им.

Тоест, така наречените от операторите "индивидуални" договори не са такива и следва КЗП да ги проверява за наличието на неравноправни клаузи.

Особено след като с един SMS телекомът едностранно променя съществени условия по тях - цена и параметър на предоставяните услуги, посочват още от "Ние, потребителите".