Планират увеличение на парите при командировка

Промени в Наредбата за командировките в страната се подготвят от междуведомствена работна група, в която са включени представители на бизнеса, синдикатите, социалното и финансовото министерства. Планира се увеличение на полагащите се на работника дневните пари, които сега са 20 лева, ако командированият остане да нощува в мястото на командировката, и 10 лева – ако е без нощувка. Тези размери не са променяни от 15 години, припомня БНР.

КНСБ настоява за двойно увеличение на дневните пари за командировка и те да станат 40 лева, когато е с нощувка, и 20 лева, ако работникът не остане да пренощува в населеното място, до което е пътувал по работа.

"За близо 23 години Наредбата е променяна само два пъти. КНСБ предлага да се създаде методика, която да бъде обвързана с размера на средната работна заплата при допускане на възможност за договаряне в Колективния трудов договор на по-висок от законоустановения процент на съотношение със средна работна заплата", коментира Виолета Иванова, зам.-директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

Има нужда от преразглеждане на Наредбата, тъй като размерът на командировъчните пари не е променян от 2008 година, смятат и от Българската стопанска камара, която е една от работодателските организации у нас.  

"Когато се определят командировъчните, те трябва да бъдат конкретна сума, а не да се определят като процент от минималната работна заплата. При наличието на една конкретна сума работодателите ще могат да направят коректен разчет на бюджетите си", поясни Жасмина Саръиванова от Българската стопанска камара.

Членството в еврозоната ще даде силен тласък на българската икономика, като я направи по-стабилна, по-прозрачна и предвидима, по-привлекателна за чуждестранни инвеститори. Това увери евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на среща с членове на организацията на ГЕРБ във варненския район "Приморски".

По думите му преминаването към еврото ще улесни ежедневните банкови операции, ще намали разходите по превалутиране, ще подобри условията за бизнес и ще повиши доверието на инвеститорите. Той акцентира, че България е в изгодна позиция, тъй като

ще приеме еврото по фиксирания курс от 1.95583 лв. за 1 евро – предимство, което страни като Италия и Гърция например не са имали при влизането си в еврозоната.

Радев изтъкна още, че опасенията за шоково поскъпване на стоките са неоснователни и опитът на държавите от еврозоната показва, че пазарът бързо се адаптира, а

първоначалните закръгляния на цените се изчистват в рамките на няколко месеца.  

Евродепутатът обърна специално внимание и на допълнителната сигурност, която еврозоната ще гарантира за банковия сектор. "Механизмите за надзор и контрол в еврозоната правят невъзможни сценарии като фалита на КТБ", отбеляза той. Според него представителите на сивата икономика, която все още заема значителен дял в страната ни, са сред най-яростните противници на еврозоната, тъй като с присъединяването ни укриваните пари трябва да излязат "на светло".

Емил Радев подчерта, че е важно България спешно да навакса с информационната кампания за приемане на еврото, тъй като целенасочено се разпространяват много фалшиви новини и не липсват опити да се саботира влизането ни в еврозоната.

"С редовно правителство и ясна посока страната ни се завръща на европейската сцена като предвидим и надежден партньор. Политическата стабилност е условие за нормално управление, но и ключов фактор за изпълнение на финансовите критерии по пътя ни към членството в еврозоната", каза още евродепутатът. Той изрази оптимизъм, че очакваният конвергентен доклад ще даде зелена светлина за приемането на еврото от 1 януари 2026 г.

В отговор на поставените въпроси за наложените от САЩ мита и отражението им върху глобалната търговия Емил Радев заяви, че ЕС има готовност за контрамерки, като припомни, че и при първия мандат на президента Доналд Тръмп Европа е била изправена пред подобни търговски напрежения. Евродепутатът отчете, че вече не липсват сигнали за смекчаване на митническите такси, като даде за пример освобождаването на смартфони, компютри и други електронни устройства от високите тарифи.

В рамките на срещата в "Приморски" бяха дискутирани и мерките за сигурност и за модернизиране на оръжейната индустрия в ЕС, ситуацията на Балканите, възможността магистрала "Черно море" да се реализира като част от стратегически за НАТО транспортен коридор и други теми от националния и европейския дневен ред.