Планират увеличение на парите при командировка

Промени в Наредбата за командировките в страната се подготвят от междуведомствена работна група, в която са включени представители на бизнеса, синдикатите, социалното и финансовото министерства. Планира се увеличение на полагащите се на работника дневните пари, които сега са 20 лева, ако командированият остане да нощува в мястото на командировката, и 10 лева – ако е без нощувка. Тези размери не са променяни от 15 години, припомня БНР.

КНСБ настоява за двойно увеличение на дневните пари за командировка и те да станат 40 лева, когато е с нощувка, и 20 лева, ако работникът не остане да пренощува в населеното място, до което е пътувал по работа.

"За близо 23 години Наредбата е променяна само два пъти. КНСБ предлага да се създаде методика, която да бъде обвързана с размера на средната работна заплата при допускане на възможност за договаряне в Колективния трудов договор на по-висок от законоустановения процент на съотношение със средна работна заплата", коментира Виолета Иванова, зам.-директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

Има нужда от преразглеждане на Наредбата, тъй като размерът на командировъчните пари не е променян от 2008 година, смятат и от Българската стопанска камара, която е една от работодателските организации у нас.  

"Когато се определят командировъчните, те трябва да бъдат конкретна сума, а не да се определят като процент от минималната работна заплата. При наличието на една конкретна сума работодателите ще могат да направят коректен разчет на бюджетите си", поясни Жасмина Саръиванова от Българската стопанска камара.

Когато ви върнат рестото в евро и имате съмнения относно коректното изчесление, може да поискате касиерът да ви информира устно каква е неговата левова равностойност. Това обясни по bTV основателят на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова в контекста на това, че все още голяма част от потребителите плащат в левове, а някои от тях срещат затруднения да изчислят колко трябва да им върнат в евро.  

"Ако върнатото ресто не е точно, потребителят трява да настоява на място да бъде коригирано, дори с намесата на управителя на обекта. Това е една от потребителските ситуации, в които доказването на нарушението постфактум е много трудно дори и със свидетели и по съдебен ред", каза още тя и насърчи хората да са активни. "Важно е да следим в процеса на пазаруване колко пари даваме, какво ресто ни връщат, как се движат цените на стоките и услугите, които ни интересуват. Затова законодателят е предвидил едногодишен период на двойно обозначаване на цените – и в лева, и в евро. Целта е да се улеснят потребителите да проследят евентуално поскъпване на стоките и услугите, които ги интересуват", изтъкна експертът. 

Периодът на двойното обозначаване на цените започна на 8 август миналата година и ще приключи на 8 август тази година. 

В отговор на въпрос могат ли потребителите да преценят доколко има обективни икономически предпоставки, тя отговори, че хората биха могли да забележат повишението, но по обективни причини не са в състояние да извършат тази преценка. И добави: "Когато гражданите установят увеличение на цените, могат да подадат сигнал до контролните органи. Те имат правомощия да изискат необходимите документи и да извършат нужния анализ, за да установят дали това повишение на цените се дължи на обективни икономически фактори или не".

"При свободна пазарна икономика възможността на институциите да се намесват в ценообразуването е много ограничена. Но специално в периода около въвеждането на еврото законодателят е предоставил допълнителни функции и правомощия на контролните органи да упражняват контрол, който да не допуска необосновано икономически повишаване на цените", посочи Руменова. Тя подчерта, че при обичайна обстановка търговците определят цените според търсенето и предлагането, а конкуренцията има ключова роля. 

Според нея, в този специфичен период на преход, ако санкционираните за нарушения търговци са склонни да продължат да плащат отново и отново глобите, но да не поправят своето поведение и се стига до рецидиви, макар времето да е сравнително късо, трябва да се помисли как тези практики да се обявят за нелоялни и да се забранят. Става дума за случаите, при които се докаже, че търговецът с умисъл нарушава действащо законодателство с цел да увреди икономическите интереси на потребителите. Това има отношение към ефективността на контролната дейност, защото от една страна е санкцията, от друга обаче е мярката – забраната, за да не се повтарят непрекъснато тези нарушения.