Портних: Ремонтите не са предизборни, те бяха планирани преди 2 години!

"Бюджет 2023 на Варна е различен по няколко причини. От началото на годината за първи път общините трябваше да работят не с бюджет, а с "разчети" (лимити) за приходи и разходи, които бяха утвърдени от Общинския съвет през месец май. Всичко това се отрази върху реализирането на редица проекти, които закъсняха и стартираха чак през втората половина на 2023 г. С други думи – ремонтите днес не са предизборни! Те бяха планирани преди 2 години. Субективни причини за късното им стартиране са забавеният проект на ВиК и обжалваният в съда бюджет на общината от бившия областен управител от „Промяната“, заяви кметът Иван Портних на среща с журналисти.

"Цифрите, които представяме, са с натрупване от няколко години, затова бюджет 2023 не е рекорден. Реално това е финансов план със срок от няколко месеца, който изпълняваме от началото на годината и сега се формализира приемането му", каза кметът.

За да няма спекулации с цифрите, Портних обясни с какво разполага общината за оперативна работа:

"Реално текущият бюджет на Варна за тази година е 550 млн. лв., формиран от местните приходи - 119 271 000 (имуществени и други данъци) и делегираните от държавата дейности - 20 526 566, които са целеви. Останалото в разчетите са стари заеми, преходен остатък и средства от европейски проекти и програми. Всичко 791 355 000 лв."

Кметът представи основните акценти в бюджет 2023, който е достъпен сайта на Община Варна:

През 2023 г. няма да бъдат увеличени местните данъци и такси!

Увеличение на трудовите възнаграждения на заетите в „Образование“ средно с 15 % за педагогически и средно с 10% за непедагогическия персонал.

Проектобюджетът за „Образование“ е 239 491 000 лв., увеличен с 37 246 000 лв. спрямо първоначалния бюджет на 2022 г.

Проектобюджетът на „Здравеопазване“ е 36 505 000 и е увеличен с 6 455 000 лв спрямо първоначалния бюджет на 2022 г.

Проектобюджетът за БКС и Околна среда е а 256 280 000 лв. и е увеличен спрямо 2022 г. с 76 136 000 лв.

Проектобюджетът за Спорт и Култура - е 30 510 000 лв и е увеличен с 4 051 000 спрямо 2022 г.

Социални дейности - 46 838 000 лв.

Капиталовата програма за 2023 г. е в размер на 265 087 720 лв.

Много трудно е да се направи анализ имат ли ефект мерките срещу необоснованото повишаване на цените, макар потребителите съвсем основателно да търсят отговор на този въпрос. Това е така, защото ние няма как да разберем какво би било, ако ги нямаше извънредно въведените законови разпоредби, които заради специфичната ситуация около въвеждането на еврото в България да позволяват подобен контрол в условия на пазарна икономика. Това коментира в студиото на Euronews Bulgaria основателят на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова. 

Тя подчерта, че решението за удължаване на мерките за контрол върху необоснованото повишаване на цените чрез прехвърлянето им от Закона за въвеждане на еврото в България в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията е правилно с оглед регистрираните нелоялни практики търговци да използват периода на преминаването от едната към другата валута, за да повишат цените си неоснователно. 

"Освен контролни, трябва да има и комуникационни мерки, чрез които до потребителите да достигат правилните послания. Да не се натоварват със свръхочаквания институциите, защото те няма как да контролират пазара в такъв мащаб. Но основното послание към потребителите трябва да бъде да търсят не най-евтиното, а най-изгодното, което е най-доброто съотношение цена-качество.", обърна внимание експертът и потвърди, че с решението си за покупка от даден търговец или отказ от него клиентите упражняват своя контрол и така ефективно влияят на пазара.  

Тя предупреди, че макар временни, подобни мерки в условията на пазарна икономика крият рискове от друг тип изкривяване на пазара. "Наблюдавали сме маркетингови и икономически подходи за относително запазване на цената – намаляване на количеството в потребителската опаковка, отпадане от рецептите на по-скъпите съставки или замяната им с по-евтини алтернативи. Това също може да увреди икономическите интереси на потребителите", даде примери Руменова. 

По отношение на касовите бележки от Черноморието тя отбеляза, че има широка палитра от заведения и места за настаняване, от които туристите може да избират. Но, за да направят най-добрия за тях избор, Руменова препоръча предварително да се информират за условията и цените. Ресторантьорите и хотелиерите са длъжни да обявяват предварително ценоразписите си, а до 8 август, включително, цените трябва да са и в евро, и в левове. В менютата на заведенията трябва да се посочват не само цените, но и грамажите на порциите. Туристическите обекти с 2 и повече звезди задължително трябва да имат ПОС терминали, припомни още експертът по потребителски права.