Приеха бюджета на Варна за 2025 година

С голямо мнозинство Общинският съвет прие бюджета на Варна за 2025 г. Финансовата рамка беше подкрепена от 39 общински съветници. 7 съветници гласуваха с "въздържал се", гласове "против" нямаше.

Бюджетът възлиза на 857 199 000 лв.

Първоначалната рамка, предложена през април, беше в размер на близо 838 млн. лева. В резултат на актуализирана прогноза за постъпленията от данъчни и неданъчни приходи след решение на ОбС бюджетът беше увеличен, като близо 143, 1 млн. лева са осигурени от европейски програми.

Увеличение на средствата има по всички приоритетни направления –

образование, здравеопазване, транспорт, социални дейности, култура и спорт.

Най-голям дял в общинския бюджет заема образованието – 40,6%, или малко над 290 млн. лева. В сравнение с миналата година тази сума е с 26,7 млн. лева повече. Капиталовата програма за функция "Образование" възлиза на 12 млн. лева, като от тях 1,8 млн. лева са предвидени за основен ремонт, а 10,2 млн. лева – за придобиване на дълготрайни материални активи. Инвестициите са насочени към подобряване на материално-техническата база в образователните институции с фокус върху създаване на съвременна и безопасна среда за ученици и учители.

За здравеопазване в общинския бюджет тази година са предвидени 50,1 млн. лева, с около 9 млн. лева повече спрямо заложените в първоначалния проектобюджет. Малко над 8,5 млн. лева са средствата по програмата за развитие на лечебните заведения, които липсваха във финансовата рамка през април. За еднократни помощи за лечение и инвитро процедури са планирани общо 700 хил. лева при предоставени 639 хил. лева през 2024 г. Общинските програми за здравеопазване са на стойност 530 хил. лева.

С над 48 млн. лева ще разполага Варна за социално осигуряване, подпомагане и грижи. Бюджетът е увеличен спрямо миналогодишния с малко над 7,5 млн. лв. Социалната програма възлиза на близо 6,5 млн. лева при изразходвани през 2024 г. 5,6 млн. лева. За помощи за покриване на социално битови нужди на граждани са заделени 229 хил. лева при отчетени през предходната година 191 хил. лева.

Макрорамката на функция "Жилищно строителство, БКС и опазване на околната среда" е в размер на 140,5 млн. лева. В тази сума влиза план-сметка "Чистота" в размер на 57,1 млн. лева. За изграждане, ремонт и поддържане на уличната мрежа са планирани 49,8 млн. лева, а за озеленяване – 8,6 млн. лева, като 5,5 млн. лева от тази сума са за поддържане на Морската градина.

Община Варна планира да изпълни капиталова програма през 2025 г. на стойност 228 млн. лева. От тях 102 млн. лева ще бъдат осигурени от бюджета, а други близо 126 млн. лева – по европейски програми и проекти.

За да се гарантира безплатен градски транспорт за ученици, студенти, пенсионери и лица с увреждания, в бюджета са заложени близо 16 млн. лв. при предоставени за 2024 г. – 5.1 млн. лева.

Малко над 17,8 млн. лева е бюджетът за култура. За провеждане на културни събития са планирани 5,2 млн. лева, с около 800 хил. лева повече от изразходваните през миналата година по това перо. Общинският фонд "Култура" ще разполага с 1,9 млн. лв. през тази година.

Запазва се тенденцията за наситеност и разнообразие на събития в Спортния календар на Варна през всички сезони. При отчет за 2024 г. от близо 2 млн. лева за тази година средствата възлизат на 3,37 млн. лева. Общо за спорт са планирани 15,1 млн. лева.

Когато ви върнат рестото в евро и имате съмнения относно коректното изчесление, може да поискате касиерът да ви информира устно каква е неговата левова равностойност. Това обясни по bTV основателят на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова в контекста на това, че все още голяма част от потребителите плащат в левове, а някои от тях срещат затруднения да изчислят колко трябва да им върнат в евро.  

"Ако върнатото ресто не е точно, потребителят трява да настоява на място да бъде коригирано, дори с намесата на управителя на обекта. Това е една от потребителските ситуации, в които доказването на нарушението постфактум е много трудно дори и със свидетели и по съдебен ред", каза още тя и насърчи хората да са активни. "Важно е да следим в процеса на пазаруване колко пари даваме, какво ресто ни връщат, как се движат цените на стоките и услугите, които ни интересуват. Затова законодателят е предвидил едногодишен период на двойно обозначаване на цените – и в лева, и в евро. Целта е да се улеснят потребителите да проследят евентуално поскъпване на стоките и услугите, които ги интересуват", изтъкна експертът. 

Периодът на двойното обозначаване на цените започна на 8 август миналата година и ще приключи на 8 август тази година. 

В отговор на въпрос могат ли потребителите да преценят доколко има обективни икономически предпоставки, тя отговори, че хората биха могли да забележат повишението, но по обективни причини не са в състояние да извършат тази преценка. И добави: "Когато гражданите установят увеличение на цените, могат да подадат сигнал до контролните органи. Те имат правомощия да изискат необходимите документи и да извършат нужния анализ, за да установят дали това повишение на цените се дължи на обективни икономически фактори или не".

"При свободна пазарна икономика възможността на институциите да се намесват в ценообразуването е много ограничена. Но специално в периода около въвеждането на еврото законодателят е предоставил допълнителни функции и правомощия на контролните органи да упражняват контрол, който да не допуска необосновано икономически повишаване на цените", посочи Руменова. Тя подчерта, че при обичайна обстановка търговците определят цените според търсенето и предлагането, а конкуренцията има ключова роля. 

Според нея, в този специфичен период на преход, ако санкционираните за нарушения търговци са склонни да продължат да плащат отново и отново глобите, но да не поправят своето поведение и се стига до рецидиви, макар времето да е сравнително късо, трябва да се помисли как тези практики да се обявят за нелоялни и да се забранят. Става дума за случаите, при които се докаже, че търговецът с умисъл нарушава действащо законодателство с цел да увреди икономическите интереси на потребителите. Това има отношение към ефективността на контролната дейност, защото от една страна е санкцията, от друга обаче е мярката – забраната, за да не се повтарят непрекъснато тези нарушения.