Първи дни на България в еврозоната: Извършени са 933 хиляди трансакции на обща стойност близо 42 млн. евро

Българите посрещнаха първите 48 часа от членството на страната в еврозоната с висока активност при картовите плащания и операциите на банкомати. В периода 1 - 2 януари 2026 г. през националната картова и платежна инфраструктура са

реализирани общо над 933 хиляди трансакции на ПОС и АТМ на обща стойност близо 42 млн. евро.

Данните на БОРИКА АД - технологичната компания, осигуряваща националната платежна инфраструктура, очертават добре изразен модел - безкасовите плащания доминират по брой (над 86%), а банкоматните операции (тегления и депозити) доминират по стойност (над 52%).

За първите 48 часа системата е обработила над 804 хиляди броя трансакции на ПОС на стойност над 20 млн. евро, със средна сума от близо 25 евро на плащане. 

Тегленията на ATM са над 125 хиляди трансакции на стойност над 18 млн. евро, със средна сума от 144 евро на теглене.

Депозитите на ATM са близо 3 500 трансакции на стойност близо 3,8 млн. евро, със средна сума от близо 1 100 евро на депозит.

Интензитетът за периода е близо 19 446 трансакции на час (около 324 операции в минута), или 5,4 операции в секунда, т.е. всяка секунда са извършвани над пет картови операции.

Данните от първите 48 часа изпращат ясен сигнал, че безкешовото плащане вече е базово очакване, а не "екстра". При над 86% дял на броя плащания през ПОС, търговците без възможност за безкасово плащане реално се самоизключват от най-активния поток клиенти и покупки в новата валутна среда.

Благодарение на координираната работа на екипа на БОРИКА, банките и участниците във финансовия сектор, България влезе в еврозоната с работеща, интензивно използвана и технологично модерна картова и платежна инфраструктура, която се справи успешно с първия реален стрес-тест на операциите в евро още в първите 48 часа.

Въпреки по-високите цени на горивата от НАП отчитат повишение с 23,5% на продадените количества през март спрямо февруари. Най-голям е ръстът при дизела с 25,2%. През април обаче именно продадените количества дизел намаляват най-много - с 10% спрямо последните две седмици на март. При сравнение между цената на дизела вчера спрямо 28 февруари - датата на началото на войната в Иран - цената е скочила с 38,8%, установяват от Приходната агенция. Цената на горивата не е достигнала своя пик, а потреблението на дизел вече е по-предпазливо. Това коментираха икономисти, които отбелязаха в студиото на БНТ, че държавата трябва да предприеме мерки за ограничаване на потреблението на горива. 

Експертите препоръчаха въвеждане на безплатен градски транспорт в големите градове, вместо държавна намеса в пазара на горива и напомниха, че в момента държавата оперира с удължителен закон за държавния бюджет.

"Да наложим таван на горивата - с това ще счупим пазара изключително бързо. Не трябва в този момент да се пипа ДДС и акциз при положение, че бюджетната сметка няма да излезе. Трябва да се насърчи намаляване на потреблението", заяви Мартин Владимиров, директор Програма "Енергетика и климат", Център за изследване на демокрацията. 

Бързо отпушване на Ормузкия проток би нормализирало цените на горивата най-рано през есента, прогнозира Владимиров.

"Смятам, че вървим към 2 евро за литър за дизела. При бензина повишението ще се нормализира, но при дизела има недостиг в целия Средиземноморски регион", изтъкна той.

Не скокът в цената на горивата, а на електроенергията би имал същински ефект върху стойността на храните у нас, посочват експерти.

"При храните, в много по-малка степен влиза като тежест в цената. Там за да видим ценови шок трябва да говорим за изпускане на цената на ел. енергията. Цялата верига да натежи, а не само транспорта или производството", уточни Петър Ганев, старши изследовател в Институтът за пазарна икономика.

Държавата трябва да следи и икономическите показатели, за да хване рано признаци на задаваща се рецесия, препоръча Ганев, особено при цени на петрола над 150 долара.