След 1 октомври: Нови сметки за плащанията към НАП

След 1 октомври 2023 г. плащанията по банков път към НАП ще се извършват по пет нови банкови сметки в БНБ, информират от приходната агенция.

Новите банкови сметки ще са предназначени за плащане на данъци, социалноосигурителни вноски, здравни вноски, вноски за ДЗПО и вземания, принудително събирани от публичен изпълнител. Плащанията в законоустановеният срок, следва да извършвате по предвидената сметка за съответния вид задължение, независимо към коя структура на НАП сте регистрирани по постоянен адрес или адрес на управление, респективно е регистрирано лицето, чийто публични задължения заплащате. Просрочените задължения, събирани от публичен изпълнител, в т.ч. в изпълнение на наложен запор, също ще се плащат по една сметка за цялата страна.

Преводите към приходната агенция ще продължат да се осъществяват от всяка банка в страната или друг доставчик на платежни услуги, съобразно тарифите на съответните финансови институции.

Клиентите на НАП могат да продължат да погасяват своите задължения без такси като използват физическите ПОС терминали в офисите на приходната агенция, както и виртуалния ПОС - е-услугата за плащане в Портала за електронни услуги на НАП.

Информация за новите банкови сметки ще може да намерите след 01.10.2023 г. на сайта на агенцията, на телефона на Информационния център на НАП - 0700 18 700 съобразно тарифата на съответния оператор или в офис на НАП.

Членството в еврозоната ще даде силен тласък на българската икономика, като я направи по-стабилна, по-прозрачна и предвидима, по-привлекателна за чуждестранни инвеститори. Това увери евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на среща с членове на организацията на ГЕРБ във варненския район "Приморски".

По думите му преминаването към еврото ще улесни ежедневните банкови операции, ще намали разходите по превалутиране, ще подобри условията за бизнес и ще повиши доверието на инвеститорите. Той акцентира, че България е в изгодна позиция, тъй като

ще приеме еврото по фиксирания курс от 1.95583 лв. за 1 евро – предимство, което страни като Италия и Гърция например не са имали при влизането си в еврозоната.

Радев изтъкна още, че опасенията за шоково поскъпване на стоките са неоснователни и опитът на държавите от еврозоната показва, че пазарът бързо се адаптира, а

първоначалните закръгляния на цените се изчистват в рамките на няколко месеца.  

Евродепутатът обърна специално внимание и на допълнителната сигурност, която еврозоната ще гарантира за банковия сектор. "Механизмите за надзор и контрол в еврозоната правят невъзможни сценарии като фалита на КТБ", отбеляза той. Според него представителите на сивата икономика, която все още заема значителен дял в страната ни, са сред най-яростните противници на еврозоната, тъй като с присъединяването ни укриваните пари трябва да излязат "на светло".

Емил Радев подчерта, че е важно България спешно да навакса с информационната кампания за приемане на еврото, тъй като целенасочено се разпространяват много фалшиви новини и не липсват опити да се саботира влизането ни в еврозоната.

"С редовно правителство и ясна посока страната ни се завръща на европейската сцена като предвидим и надежден партньор. Политическата стабилност е условие за нормално управление, но и ключов фактор за изпълнение на финансовите критерии по пътя ни към членството в еврозоната", каза още евродепутатът. Той изрази оптимизъм, че очакваният конвергентен доклад ще даде зелена светлина за приемането на еврото от 1 януари 2026 г.

В отговор на поставените въпроси за наложените от САЩ мита и отражението им върху глобалната търговия Емил Радев заяви, че ЕС има готовност за контрамерки, като припомни, че и при първия мандат на президента Доналд Тръмп Европа е била изправена пред подобни търговски напрежения. Евродепутатът отчете, че вече не липсват сигнали за смекчаване на митническите такси, като даде за пример освобождаването на смартфони, компютри и други електронни устройства от високите тарифи.

В рамките на срещата в "Приморски" бяха дискутирани и мерките за сигурност и за модернизиране на оръжейната индустрия в ЕС, ситуацията на Балканите, възможността магистрала "Черно море" да се реализира като част от стратегически за НАТО транспортен коридор и други теми от националния и европейския дневен ред.