Служители на НОИ излязоха на протест

Служители на НОИ в цялата страна спряха работа за един час и излязоха на протест с настояване за достойно заплащане на труда си, което да съответства на инфлацията. Конкретното им искане е за 30% увеличение на заплатите със задна дата от 1 януари. Стачката е организирана от КНСБ и КТ "Подкрепа", информира БНТ.

Пред сградата на НОИ в София дойдоха и служители от всички дружества на столичния градски транспорт.

Служителите и от двете поделения на териториалната дирекция на НОИ в Пловдив спряха работа за час.

Те определиха акцията си като предупредителна стачка и заявиха, че ако не бъдат чути исканията им за по-високи и достойни възнаграждения, ще преминат към ефективни действия. Те ще се изразяват в спиране на работа, респективно преустановяване на изплащането на болнични и пенсии.

От синдикалните структури в местния осигурителен институт се оплакаха, че хората тук работят за заплати, отговарящи на нискоквалифициран труд и са много под средните за страната.

“Обидно е, че предвиденото увеличение за нас в бюджета е 0 процента”, коментираха протестиращи. Служителите са обидени на властите, че са единствената структура, която е била пренебрегната по време на ковид пандемията, въпреки че обемът работа е нараснал с над 20 процента. Управителят на НОИ, заяви, че за да бъде изпълнено искането за увеличение на заплатите са необходими 30 милиона лева. На този етап такива средства в проектобюджета на НОИ не са предвидени, стана ясно от думите на Ивайло Иванов.

И във Варна служители на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт излязоха на протест за достойно заплащане на труда им, което да съответства на инфлацията. По думите на протестиращите държавата е забравила, че изобщо съществуват служители на НОИ. Те заявиха, че ако исканията им не бъдат чути, ще обявят безсрочни стачни действия.

В Русе протестиращите служители на НОИ коментираха, че заради ниското заплащане в системата има непрекъснато текучество.

„Да се задържат хората и да имат стимул за какво работят, защото така са обезверени. Виждат за какво става въпрос, за какво натоварване. Тази работа е специфична - не се работи и не се усвоява лесно, а тези, които са натрупали опит и го предават на другите, не искат да учат все нови и нови хора, защото никой не иска да се задържа при нас“, разказва Нели Тодорова - председател на секцията към КТ „Подкрепа“.

„Нашите очаквания са народните представители и новото правителство да чуят исканията ни и да ги имат предвид, когато приемат новия държавен бюджет, защото до момента в проекта за бюджет не са предвидени средства за увеличение на заплатите в НОИ“, допълва Кирил Черкезов – председател на Регионалната организация на КТ „Подкрепа“- Русе.

Автоматичното добавяне на двоен обем мобилни данни, повече национални минути и/или по-висока скорост на интернет към действащи договори по инициатива на мобилния оператор и представянето му като "подобряване на абонаментния им план", ведно с информирането за повишаване на цената, следва да се разгледа като хипотеза на нелоялна агресивна търговска практика – предоставяне на непоискана от потребителя услуга. 

Коментарът е на основателя на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова, потърсена от БНР по повод обявените вчера от единия от телекомите действия. 

Според експерта, независимо от обстоятелството, че дружеството се позовава на предвиденото в Закона за електронните съобщения право на промени в договорните условия, този казус изисква да се изследва през призмата на потребителското законодателство, което съществува, за да защити крайните потребители. 

"Възниква въпросът какво точно е договорила Комисията за защита на потребителите (КЗП) за обявената от нея преди седмица промяна на общите условия по отношение на неустойките при предсрочно прекратяване на срочните договори по инициатива на потребителите. Изпратените вчера от въпросния телеком SMS-и предвиждат при решение на абоната да прекрати договора си заради извършените от дружеството промени в договорните условия, той да дължи "само" възстановяване на използваните отстъпки за закупени устройства, оставащите лизингови вноски и дължимите суми за използваните услуги до момента на прекратяването". Вместо виновната за прекратяването на договора страна да дължи неустойки, неустойки плаща изправната и потърпевша от тези промени страна – потребителят", каза още тя.  

Руменова обърна внимание и на това, че не е изяснен въпросът какво се случва с мобилния номер на потребителя, ако реши да прекрати договора: "Тази съществена информация е премълчана. Затова нека ние кажем, че съгласно Закона за електронните съобщения, когато краен ползвател прекрати договор, той запазва правото за пренасяне на номер към друг доставчик за срок от минимум един месец след датата на прекратяване, освен ако изрично не се откаже от това право", подчерта тя.  

Този казус за пореден път потвърждава тезата, че плановете за предоставяне на телекомуникационни услуги не са договорени индивидуално, а са предварително изготвени типови договори, върху които потребителите не могат да въздействат, нито да участват в съставянето им.

Тоест, така наречените от операторите "индивидуални" договори не са такива и следва КЗП да ги проверява за наличието на неравноправни клаузи.

Особено след като с един SMS телекомът едностранно променя съществени условия по тях - цена и параметър на предоставяните услуги, посочват още от "Ние, потребителите".