Сред страните в ЕС: Рискът от бедност в България е най-висок

България отново е страната в ЕС, в която рискът от бедност е най-висок, показват най-новите данни на Евростат за 2024 г., публикувани днес.

Според тях 21,7 на сто от българите попадат в тази категория през миналата година. Близо до нивата в България са тези в Латвия (с 21,6 на сто) и Литва (21,5 на сто).

Средното ниво на показателя в ЕС сочи, че 16,2 на сто от населението на Общността е изложено на риск от бедност, като това равнище се запазва спрямо предходната година.

През 2023 г. страната ни беше на четвърто място по риск от бедност в ЕС. Тогава у нас застрашени от бедност са били 20,6 на сто или с 1,1 процентен пункт по-малко.

Данните за 2024 г. са базирани на доходите от 2023 година.

Страните с най-нисък риск от бедност през 2024 г. са Чехия (9,5 на сто), Белгия (11,5 на сто) и Дания (11,6 на сто).

Показателят "риск от бедност" отчита дела на хората, чийто еквивалентен разполагаем доход след социални трансфери е под 60 процента от медианния еквивалентен разполагаем доход за страната.

Разполагаемият доход е това, което остава на едно домакинство, след като плати данъци и получи социални помощи (например детски надбавки, пенсии, помощи за безработица и т.н.), а еквивалентен доход означава, че доходите на домакинствата са "изравнени" според броя на хората в тях.

Въпреки по-високите цени на горивата от НАП отчитат повишение с 23,5% на продадените количества през март спрямо февруари. Най-голям е ръстът при дизела с 25,2%. През април обаче именно продадените количества дизел намаляват най-много - с 10% спрямо последните две седмици на март. При сравнение между цената на дизела вчера спрямо 28 февруари - датата на началото на войната в Иран - цената е скочила с 38,8%, установяват от Приходната агенция. Цената на горивата не е достигнала своя пик, а потреблението на дизел вече е по-предпазливо. Това коментираха икономисти, които отбелязаха в студиото на БНТ, че държавата трябва да предприеме мерки за ограничаване на потреблението на горива. 

Експертите препоръчаха въвеждане на безплатен градски транспорт в големите градове, вместо държавна намеса в пазара на горива и напомниха, че в момента държавата оперира с удължителен закон за държавния бюджет.

"Да наложим таван на горивата - с това ще счупим пазара изключително бързо. Не трябва в този момент да се пипа ДДС и акциз при положение, че бюджетната сметка няма да излезе. Трябва да се насърчи намаляване на потреблението", заяви Мартин Владимиров, директор Програма "Енергетика и климат", Център за изследване на демокрацията. 

Бързо отпушване на Ормузкия проток би нормализирало цените на горивата най-рано през есента, прогнозира Владимиров.

"Смятам, че вървим към 2 евро за литър за дизела. При бензина повишението ще се нормализира, но при дизела има недостиг в целия Средиземноморски регион", изтъкна той.

Не скокът в цената на горивата, а на електроенергията би имал същински ефект върху стойността на храните у нас, посочват експерти.

"При храните, в много по-малка степен влиза като тежест в цената. Там за да видим ценови шок трябва да говорим за изпускане на цената на ел. енергията. Цялата верига да натежи, а не само транспорта или производството", уточни Петър Ганев, старши изследовател в Институтът за пазарна икономика.

Държавата трябва да следи и икономическите показатели, за да хване рано признаци на задаваща се рецесия, препоръча Ганев, особено при цени на петрола над 150 долара.