Варна е втора по размер на средната месечна работна заплата

Средната брутна месечна работна заплата в област Варна за април 2024 г. е 2 148 лв., за май - 2 149 лв. и за юни - 2 144 лева, съобщават от Териториално статистическо бюро Североизток.

По размер на средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2024 г. - 2 147 лв., област Варна е на второ място спрямо другите области в страната. Най-високо е заплащането в област София (столица) - 3 129 лева.

През второто тримесечие на 2024 г. средната месечна работна заплата нараства спрямо първото тримесечие на 2024 г. със 7.2%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са "Култура, спорт и развлечения" - с 16%, "Държавно управление" - с 13.4% и "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 12.6%.

Спрямо второто тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата нараства с 19.9%, като най-голямо е увеличението в икономическите дейности "Професионални дейности и научни изследвания", "Държавно управление" и "Образование".

Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 25.7%, а в частния сектор - със 17.9%.

Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение за периода са: "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 3 957 лева, "Финансови и застрахователни дейности" - 3 585 лева, "Професионални дейности и научни изследвания" - 2 733 лева.

Най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности: "Хотелиерство и ресторантьорство" - 1 530 лева, "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 1 701 лева.

Когато ви върнат рестото в евро и имате съмнения относно коректното изчесление, може да поискате касиерът да ви информира устно каква е неговата левова равностойност. Това обясни по bTV основателят на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова в контекста на това, че все още голяма част от потребителите плащат в левове, а някои от тях срещат затруднения да изчислят колко трябва да им върнат в евро.  

"Ако върнатото ресто не е точно, потребителят трява да настоява на място да бъде коригирано, дори с намесата на управителя на обекта. Това е една от потребителските ситуации, в които доказването на нарушението постфактум е много трудно дори и със свидетели и по съдебен ред", каза още тя и насърчи хората да са активни. "Важно е да следим в процеса на пазаруване колко пари даваме, какво ресто ни връщат, как се движат цените на стоките и услугите, които ни интересуват. Затова законодателят е предвидил едногодишен период на двойно обозначаване на цените – и в лева, и в евро. Целта е да се улеснят потребителите да проследят евентуално поскъпване на стоките и услугите, които ги интересуват", изтъкна експертът. 

Периодът на двойното обозначаване на цените започна на 8 август миналата година и ще приключи на 8 август тази година. 

В отговор на въпрос могат ли потребителите да преценят доколко има обективни икономически предпоставки, тя отговори, че хората биха могли да забележат повишението, но по обективни причини не са в състояние да извършат тази преценка. И добави: "Когато гражданите установят увеличение на цените, могат да подадат сигнал до контролните органи. Те имат правомощия да изискат необходимите документи и да извършат нужния анализ, за да установят дали това повишение на цените се дължи на обективни икономически фактори или не".

"При свободна пазарна икономика възможността на институциите да се намесват в ценообразуването е много ограничена. Но специално в периода около въвеждането на еврото законодателят е предоставил допълнителни функции и правомощия на контролните органи да упражняват контрол, който да не допуска необосновано икономически повишаване на цените", посочи Руменова. Тя подчерта, че при обичайна обстановка търговците определят цените според търсенето и предлагането, а конкуренцията има ключова роля. 

Според нея, в този специфичен период на преход, ако санкционираните за нарушения търговци са склонни да продължат да плащат отново и отново глобите, но да не поправят своето поведение и се стига до рецидиви, макар времето да е сравнително късо, трябва да се помисли как тези практики да се обявят за нелоялни и да се забранят. Става дума за случаите, при които се докаже, че търговецът с умисъл нарушава действащо законодателство с цел да увреди икономическите интереси на потребителите. Това има отношение към ефективността на контролната дейност, защото от една страна е санкцията, от друга обаче е мярката – забраната, за да не се повтарят непрекъснато тези нарушения.