Мобилно меню

Зорница Русинова: Не трябва да се съмняваме, че еврозоната е символ на доверие и финансова стабилност

Първите стъпки на държавата ни трябва да са базирани на стабилна финансова политика, коментира председателят на Икономическия и социален съвет 
Зорница Русинова: Не трябва да се съмняваме, че еврозоната е символ на доверие и финансова стабилност

Удължителният бюджет не застрашава влизането на България в еврозоната. Това каза в студиото на БНТ председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова.

"Нека да се поздравим, че вече сме абсолютно пълноправни членове на еврозоната. Изключително важно е държавата ни да влезе с първите стъпки в еврозоната със стабилна финансова политика", заяви Зорница Русинова в телевизионно интервю във втория ден от въвеждането на еврото.

По думите ѝ работата с удължителен бюджет не е прецедент за страната и не създава риск за членството в еврозоната.

"По никакъв начин този удължителен бюджет няма да попречи на плавния процес на влизане на България в еврозоната", подчерта тя.

Русинова обърна внимание, че от наличието на редовен бюджет зависят и бъдещите икономически политики.

"Това е пряка връзка с ползите, които може да имаме като член на еврозоната по отношение на различните икономически политики и политиката по доходите", каза председателят на ИСС.

Тя беше категорична, че

въвеждането на еврото не изисква от гражданите допълнителни административни действия.

"Влизането в еврозоната не предполага да преподписваме каквито и да било договори – нито трудови, нито граждански, нито договори с банки или кредити. Сметките ни вече са в евро", заяви Русинова.

По отношение на опасенията за неконтролирани разходи и дълг в условията на политическа нестабилност тя посочи, че има достатъчно защитни механизми.

"По никакъв начин не трябва да се съмняваме, че еврозоната е символ на доверие и финансова стабилност", каза тя и допълни, че в края на миналата година е приет допълнителен координационен механизъм между институциите.

Русинова отправи и конкретни съвети към гражданите.

"Моят съвет към хората е, ако видят проблеми с двойното обозначаване на цените или други нередности, веднага да сигнализират органите", заяви тя.

По думите ѝ няма нужда от бързане с внасянето на пари в брой в банките в първите дни.

"Можем да изчакаме, за да няма опашки и струпване на хора", допълни тя.

2026 © Варна е / снимка: Фейсбук

Варна трета в страната по размер на средната месечна работна

През второто тримесечие на годината средната месечна работна заплата се увеличава спрямо първото тримесечие на 2026 г. с 4.3%. 
Варна трета в страната по размер на средната месечна работна

Средната брутна месечна работна заплата в област Варна за април 2026 г. е 1 380 евро, за май - 1 364 евро и за юни - 1 336 евро, съобщават от Териториално статистическо бюро Североизток.

По размер на средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2026 г. - 1 360 евро,

област Варна е на трето място спрямо другите области в страната.

Най-високо е заплащането в областите София (столица) - 1 943 евро и София - 1 363 евро.

През второто тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата се увеличава спрямо първото тримесечие на 2026 г. с 4.3%. 

Икономическите дейности в които е регистрирано най-голямо увеличение, са: "Строителство" - с 16.3%, "Преработваща промишленост" - с 10.1% и "Операции с недвижими имоти" - със 7.6%.

Спрямо второто тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата нараства с 12.7%, като най-голямо е увеличението в икономическите дейности: "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения", "Професионални дейности и научни изследвания" и "Операции с недвижими имоти".

Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 6.5%, а в частния сектор - с 14.9%. 

Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение за периода са: "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 2 597 евро; "Професионални дейности и научни изследвания" - 1 870 евро; "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - 1 612 евро.

Най-нископлатени са били наетите лица в следните икономическите дейности: "Хотелиерство и ресторантьорство" - 941 евро; "Други дейности" - 976 евро; "Операции с недвижими имоти" - 1 090 евро. 

2026 © Варна е