Зорница Русинова: Не трябва да се съмняваме, че еврозоната е символ на доверие и финансова стабилност

Удължителният бюджет не застрашава влизането на България в еврозоната. Това каза в студиото на БНТ председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова.

"Нека да се поздравим, че вече сме абсолютно пълноправни членове на еврозоната. Изключително важно е държавата ни да влезе с първите стъпки в еврозоната със стабилна финансова политика", заяви Зорница Русинова в телевизионно интервю във втория ден от въвеждането на еврото.

По думите ѝ работата с удължителен бюджет не е прецедент за страната и не създава риск за членството в еврозоната.

"По никакъв начин този удължителен бюджет няма да попречи на плавния процес на влизане на България в еврозоната", подчерта тя.

Русинова обърна внимание, че от наличието на редовен бюджет зависят и бъдещите икономически политики.

"Това е пряка връзка с ползите, които може да имаме като член на еврозоната по отношение на различните икономически политики и политиката по доходите", каза председателят на ИСС.

Тя беше категорична, че

въвеждането на еврото не изисква от гражданите допълнителни административни действия.

"Влизането в еврозоната не предполага да преподписваме каквито и да било договори – нито трудови, нито граждански, нито договори с банки или кредити. Сметките ни вече са в евро", заяви Русинова.

По отношение на опасенията за неконтролирани разходи и дълг в условията на политическа нестабилност тя посочи, че има достатъчно защитни механизми.

"По никакъв начин не трябва да се съмняваме, че еврозоната е символ на доверие и финансова стабилност", каза тя и допълни, че в края на миналата година е приет допълнителен координационен механизъм между институциите.

Русинова отправи и конкретни съвети към гражданите.

"Моят съвет към хората е, ако видят проблеми с двойното обозначаване на цените или други нередности, веднага да сигнализират органите", заяви тя.

По думите ѝ няма нужда от бързане с внасянето на пари в брой в банките в първите дни.

"Можем да изчакаме, за да няма опашки и струпване на хора", допълни тя.

Когато ви върнат рестото в евро и имате съмнения относно коректното изчесление, може да поискате касиерът да ви информира устно каква е неговата левова равностойност. Това обясни по bTV основателят на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова в контекста на това, че все още голяма част от потребителите плащат в левове, а някои от тях срещат затруднения да изчислят колко трябва да им върнат в евро.  

"Ако върнатото ресто не е точно, потребителят трява да настоява на място да бъде коригирано, дори с намесата на управителя на обекта. Това е една от потребителските ситуации, в които доказването на нарушението постфактум е много трудно дори и със свидетели и по съдебен ред", каза още тя и насърчи хората да са активни. "Важно е да следим в процеса на пазаруване колко пари даваме, какво ресто ни връщат, как се движат цените на стоките и услугите, които ни интересуват. Затова законодателят е предвидил едногодишен период на двойно обозначаване на цените – и в лева, и в евро. Целта е да се улеснят потребителите да проследят евентуално поскъпване на стоките и услугите, които ги интересуват", изтъкна експертът. 

Периодът на двойното обозначаване на цените започна на 8 август миналата година и ще приключи на 8 август тази година. 

В отговор на въпрос могат ли потребителите да преценят доколко има обективни икономически предпоставки, тя отговори, че хората биха могли да забележат повишението, но по обективни причини не са в състояние да извършат тази преценка. И добави: "Когато гражданите установят увеличение на цените, могат да подадат сигнал до контролните органи. Те имат правомощия да изискат необходимите документи и да извършат нужния анализ, за да установят дали това повишение на цените се дължи на обективни икономически фактори или не".

"При свободна пазарна икономика възможността на институциите да се намесват в ценообразуването е много ограничена. Но специално в периода около въвеждането на еврото законодателят е предоставил допълнителни функции и правомощия на контролните органи да упражняват контрол, който да не допуска необосновано икономически повишаване на цените", посочи Руменова. Тя подчерта, че при обичайна обстановка търговците определят цените според търсенето и предлагането, а конкуренцията има ключова роля. 

Според нея, в този специфичен период на преход, ако санкционираните за нарушения търговци са склонни да продължат да плащат отново и отново глобите, но да не поправят своето поведение и се стига до рецидиви, макар времето да е сравнително късо, трябва да се помисли как тези практики да се обявят за нелоялни и да се забранят. Става дума за случаите, при които се докаже, че търговецът с умисъл нарушава действащо законодателство с цел да увреди икономическите интереси на потребителите. Това има отношение към ефективността на контролната дейност, защото от една страна е санкцията, от друга обаче е мярката – забраната, за да не се повтарят непрекъснато тези нарушения.