Зорница Русинова: Не трябва да се съмняваме, че еврозоната е символ на доверие и финансова стабилност

Удължителният бюджет не застрашава влизането на България в еврозоната. Това каза в студиото на БНТ председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова.

"Нека да се поздравим, че вече сме абсолютно пълноправни членове на еврозоната. Изключително важно е държавата ни да влезе с първите стъпки в еврозоната със стабилна финансова политика", заяви Зорница Русинова в телевизионно интервю във втория ден от въвеждането на еврото.

По думите ѝ работата с удължителен бюджет не е прецедент за страната и не създава риск за членството в еврозоната.

"По никакъв начин този удължителен бюджет няма да попречи на плавния процес на влизане на България в еврозоната", подчерта тя.

Русинова обърна внимание, че от наличието на редовен бюджет зависят и бъдещите икономически политики.

"Това е пряка връзка с ползите, които може да имаме като член на еврозоната по отношение на различните икономически политики и политиката по доходите", каза председателят на ИСС.

Тя беше категорична, че

въвеждането на еврото не изисква от гражданите допълнителни административни действия.

"Влизането в еврозоната не предполага да преподписваме каквито и да било договори – нито трудови, нито граждански, нито договори с банки или кредити. Сметките ни вече са в евро", заяви Русинова.

По отношение на опасенията за неконтролирани разходи и дълг в условията на политическа нестабилност тя посочи, че има достатъчно защитни механизми.

"По никакъв начин не трябва да се съмняваме, че еврозоната е символ на доверие и финансова стабилност", каза тя и допълни, че в края на миналата година е приет допълнителен координационен механизъм между институциите.

Русинова отправи и конкретни съвети към гражданите.

"Моят съвет към хората е, ако видят проблеми с двойното обозначаване на цените или други нередности, веднага да сигнализират органите", заяви тя.

По думите ѝ няма нужда от бързане с внасянето на пари в брой в банките в първите дни.

"Можем да изчакаме, за да няма опашки и струпване на хора", допълни тя.

Средната брутна месечна работна заплата в област Варна за януари 2026 г. е 1 299 евро, за февруари - 1 290 евро и за март - 1 321 евро.

По размер на средната месечна работна заплата през първото тримесечие на 2026 г. - 1 304 евро,

област Варна е на второ място спрямо другите области в страната.

Най-високо е заплащането в област София (столица) - 1 915 евро.

През първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата се увеличава спрямо четвъртото тримесечие на 2025 г. с 3.7%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са: "Професионални дейности и научни изследвания" - с 25.4%, "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 18.5% и "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - с 15.8%.

Спрямо първото тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата нараства с 14%, като най-голямо е увеличението в икономическите дейности: "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива", "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" и "Професионални дейности и научни изследвания".

Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 14.7%, а в частния сектор - с 13.7%, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток. 

Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение за периода са: "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 2 428 евро; "Професионални дейности и научни изследвания" - 1 918 евро; "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - 1 865 евро.

Най-нископлатени са били наетите лица в следните икономическите дейности: "Хотелиерство и ресторантьорство" - 895 евро; "Други дейности" - 963 евро; "Строителство" - 976 евро.