Благомир Коцев се оплака на посланика на Великобритания: Общината има нужда от съдействието на държавата

Кметът на Варна Благомир Коцев прие посланика на Великобритания у нас Н. Пр. Натаниел Копси. Това е първото посещение на дипломата в морския град. 

“Варна е град с шест университета и множество чуждестранни студенти. Едно от предизвикателствата пред нашето управление е от една страна да го превърнем в голям образователен център и от друга – да задържим младите хора тук. Това е сериозно предизвикателство и минава през връзката както с бизнеса, така и с държавата. През последните години Варна се развива предимно като център на морския туризъм и изостава по отношение на развитие на индустрията. Производствата са изнесени извън нашата община и ние работим усилено за изграждане на нови индустриални зони, съответно за разкриване на високоплатени работни места за квалифицираните млади хора, които завършват университетите ни”, каза кметът Коцев по време на срещата.

Той допълни, че Общината има нужда от съдействието на държавата за подобряване на транспортната свързаност на Варна с останалата част на страната. Кметът отбеляза, че в последните години пристанището ни е отстъпило лидерската си позиция в региона на портовете в Бургас и Констанца.

“За възстановяването им, както и за доизграждането на АМ „Хемус“, за строителството на АМ „Черно море“, е необходима подкрепа от правителството. Ако тези обекти станат приоритет на държавата, Варна ще си възвърне позициите на международната карта”, коментира Коцев. 

Посланик Копси прояви интерес към работата на Общинския съвет и бюджетната процедура, инвестициите, които предстои да бъдат направени в образователната инфраструктура в града, постигнатите нива на заплатите на заетите в градския транспорт на Варна, възнагражденията на лекарите и медицинските сестри.

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.