България вече има редовно правителство

80 дни след изборите - вече имаме редовно правителство. То е съставено с мандата на ГЕРБ-СДС, а премиер е Росен Желязков. Министър-председателят, тримата вицепремиери и 19-те министри се заклеха в парламента и поеха постовете си. Кабинетът беше подкрепен от 125 депутати: всички от управляващото мнозинство без един отсъстващ народен представител, а четирите партии, които се определиха като опозиция, гласуваха "против", информира БНТ.

Росен Желязков поема управлението без да очаква 100 дни толеранс, като заяви, че министрите в кабинета му започват работа веднага. Благодари на Бойко Борисов за доверието и определи това решение като най-големия компромис от страна на партията му - че лидерът ѝ няма да поеме този пост.

Веднага след клетвата в парламента, в Министерския съвет се проведе церемонията по предаване на властта.

България има редовно правителство след компромис от партии с противоположни по някои теми възгледи, отбелязва БНТ. Преговорите бяха тежки, претърпяха обрати и до последно се търсеше подкрепа. Начело на изпълнителната власт застава Росен Желязков. Той очерта приоритетите на кабинета във всички сфери на обществено-политическия живот: влизането на България в еврозоната, върховенство на правото, подкрепа за хората и бизнеса. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов увери, че е дал най-силните си хора, за да бъде и правителството силно.

Опозицията обвини "БСП - Обединена левица" и "Има такъв народ", че са предали избирателите си и се усъмни, че "ДПС - Ново начало" стои зад някои министри.

Партньорите във властта се защитиха: това е обединение в името на държавата. Делян Пеевски определи управлението като нечистоплътно и коалиция на имунитетите.

След спиралата от избори, кабинетът с министър-председател Росен Желязков се закле като 105-ото правителство на страната.

"България се нуждае от редовно правителство, което да реализира политики, които подкрепят демократичния правов ред, върховенството на правото, конкурентоспособността на нашата икономика, сигурността, защитата на социалните права на гражданите. Защото страната от немалко време се намира в политическа криза, криза на доверието. Всичко това можем да постигнем в името на нашият национален интерес с честна и почтена работа - с подкрепата на стабилно мнозинство в това НС и конструктивната критика и контрол от страна на опозицията", заяви в речта си пред парламента новоизбраният премиер.

Желязков благодари на ГЕРБ-СДС, "БСП - Обединена левица", "Има такъв народ" и "Демокрация, права и свободи - ДПС" затова, че са загърбили идеологическите си различия. Обърна се и към лидера на ГЕРБ:

"Искам да благодаря на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за неговата държавническа далновидност и политическа мъдрост."

Бойко Борисов увери: "Аз ще помогна с всичко на колегите, защото това ми е първия ешелон на партията."

ПП-ДБ се позиционираха като силна опозиция. Според "Възраждане" и МЕЧ новото правителство ще има кратък живот.

Ето и състава на новото правителство:

• Росен Желязков (ГЕРБ) - министър-председател;
• Томислав Дончев (ГЕРБ) - вицепремиер и министър на иновациите и растежа;
• Атанас Зафиров (БСП) - вицепремиер;
• Гроздан Караджов (ИТН) - вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията;
• Теменужка Петкова (ГЕРБ) - министър на финансите;
• Даниел Митов (ГЕРБ) - министър на вътрешните работи;
• Георги Георгиев (ГЕРБ) - министър на правосъдието;
• Георг Георгиев (ГЕРБ) - министър на външните работи;
• Красимир Вълчев (ГЕРБ) - министър на образованието и науката;
• Жечо Станков (ГЕРБ) - министър на енергетиката;
• Мирослав Боршош (ГЕРБ) - министър на туризма;
• Атанас Запрянов (ГЕРБ) - министър на отбраната;
• Валентин Мундров (ГЕРБ) - министър на електронното управление;
• Георги Тахов (ГЕРБ) - министър на земеделието и храните;
• Мариан Бачев (ИТН) - министър на културата;
• Петър Дилов (ИТН) - министър на икономиката и индустрията;
• Силви Кирилов (ИТН) - министър на здравеопазването;
• Иван Иванов (БСП) - министър на регионалното развитие и благоустройството;
• Борислав Гуцанов (БСП) - министър на труда и социалната политика;
• Манол Генов (БСП) - министър на околната среда и водите;
• Иван Пешев (БСП) - министър на младежта и спорта.

Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев внесе пакет от изменения към предложението за нова европейска директива за борба с незаконния трафик на огнестрелни оръжия и свързаните с него престъпления. Поправките поставят акцент върху по-ефективното противодействие на престъпните мрежи, по-добрия контрол по външните граници на ЕС и по-тясното сътрудничество между националните органи и европейските агенции.

Емил Радев предлага националните координационни звена по въпросите на огнестрелните оръжия да имат по-ясни функции за анализ на престъпните мрежи, каналите за трафик на оръжия и начините, по които действат.

"Изключително важно е тази информация да се обменя с Европол и да подпомага разследванията срещу престъпните мрежи. Военните конфликти по света допълнително разширяват нелегалния пазар на оръжия. В Европа вече се засича дори трафик на противотанкови ракети. Това показва колко сериозна е заплахата. Даже кортежите на президенти и премиери не могат да се приемат за недосегаеми", коментира Радев. 

Той цитира данни, според които организираната престъпност в Европа генерира около 139 млрд. евро печалби годишно. "Незаконните оръжия са част от тази престъпна икономика, но те са и средство, което позволява на престъпните мрежи да извършват трафик на наркотици, изнудване, грабежи и други тежки престъпления. Затова не е достатъчно да заловим едно оръжие или един извършител. Трябва да стигнем до мрежите, които стоят зад тях. В ЕНП подкрепяме по-строгите мерки срещу незаконния трафик на оръжия като част от борбата с организираната престъпност и тероризма в Европа", подчерта евродепутатът, който е зам.-председател на правната комисия в Европейския парламент. 

Във фокуса на внесените от него изменения е и контролът по външните граници на ЕС. За целта се предвижда по-тясно взаимодействие между правоприлагащите, граничните и митническите органи за ранно откриване и пресичане на незаконния трафик на оръжия, компоненти и боеприпаси. 

За да има по-добра координация на европейско равнище, Емил Радев предлага към сътрудничеството между държавите членки и европейските органи да бъде включена и Агенцията на ЕС за обучение в областта на правоприлагането – CEPOL. Целта е служителите, ангажирани с борбата срещу престъпления с огнестрелни оръжия, да преминават редовно специализирано обучение. 

"Новите технологии много бързо променят характера на заплахите, затова обученията трябва да се актуализират постоянно. Необходимо е те да обхванат и митническите служители, които също трябва да бъдат подготвени за новите предизвикателства като например незаконно произведените чрез 3D принтиране оръжия", смята Емил Радев.

Според него обаче трябва да има ясна граница между незаконния пазар и законната употреба. "Мерките срещу организираната престъпност не бива да се превръщат в допълнителна тежест за ловците, спортните стрелци, коректния бизнес или научните и технологичните разработки. Там, където дейността е законна, правилата трябва да дават сигурност и предвидимост", категоричен е евродепутатът. Той предлага изрично да бъде записано, че новата директива не трябва да засяга законното придобиване, притежаване и използване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни и спортни цели. Същият принцип се отстоява и по отношение на законната научноизследователска и промишлена дейност, технологичното развитие и иновациите.

Сред внесените поправки е и възможността лица, осъдени за престъпления по директивата, временно да бъдат лишавани от правото да упражняват определена професионална дейност, свързана с огнестрелни оръжия, основни компоненти или боеприпаси. Предложението допълва вече заложената от Европейската комисия концепция за подобни мерки и я въвежда изрично сред възможните санкции.

Законодателната инициатива на ЕК цели да създаде първата общоевропейска наказателноправна рамка за престъпленията, свързани с огнестрелни оръжия, включително чрез сближаване на определенията и санкциите и чрез по-силно трансгранично сътрудничество. Процедурата по директивата продължава в Европейския парламент и Съвета.