България вече има редовно правителство

80 дни след изборите - вече имаме редовно правителство. То е съставено с мандата на ГЕРБ-СДС, а премиер е Росен Желязков. Министър-председателят, тримата вицепремиери и 19-те министри се заклеха в парламента и поеха постовете си. Кабинетът беше подкрепен от 125 депутати: всички от управляващото мнозинство без един отсъстващ народен представител, а четирите партии, които се определиха като опозиция, гласуваха "против", информира БНТ.

Росен Желязков поема управлението без да очаква 100 дни толеранс, като заяви, че министрите в кабинета му започват работа веднага. Благодари на Бойко Борисов за доверието и определи това решение като най-големия компромис от страна на партията му - че лидерът ѝ няма да поеме този пост.

Веднага след клетвата в парламента, в Министерския съвет се проведе церемонията по предаване на властта.

България има редовно правителство след компромис от партии с противоположни по някои теми възгледи, отбелязва БНТ. Преговорите бяха тежки, претърпяха обрати и до последно се търсеше подкрепа. Начело на изпълнителната власт застава Росен Желязков. Той очерта приоритетите на кабинета във всички сфери на обществено-политическия живот: влизането на България в еврозоната, върховенство на правото, подкрепа за хората и бизнеса. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов увери, че е дал най-силните си хора, за да бъде и правителството силно.

Опозицията обвини "БСП - Обединена левица" и "Има такъв народ", че са предали избирателите си и се усъмни, че "ДПС - Ново начало" стои зад някои министри.

Партньорите във властта се защитиха: това е обединение в името на държавата. Делян Пеевски определи управлението като нечистоплътно и коалиция на имунитетите.

След спиралата от избори, кабинетът с министър-председател Росен Желязков се закле като 105-ото правителство на страната.

"България се нуждае от редовно правителство, което да реализира политики, които подкрепят демократичния правов ред, върховенството на правото, конкурентоспособността на нашата икономика, сигурността, защитата на социалните права на гражданите. Защото страната от немалко време се намира в политическа криза, криза на доверието. Всичко това можем да постигнем в името на нашият национален интерес с честна и почтена работа - с подкрепата на стабилно мнозинство в това НС и конструктивната критика и контрол от страна на опозицията", заяви в речта си пред парламента новоизбраният премиер.

Желязков благодари на ГЕРБ-СДС, "БСП - Обединена левица", "Има такъв народ" и "Демокрация, права и свободи - ДПС" затова, че са загърбили идеологическите си различия. Обърна се и към лидера на ГЕРБ:

"Искам да благодаря на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за неговата държавническа далновидност и политическа мъдрост."

Бойко Борисов увери: "Аз ще помогна с всичко на колегите, защото това ми е първия ешелон на партията."

ПП-ДБ се позиционираха като силна опозиция. Според "Възраждане" и МЕЧ новото правителство ще има кратък живот.

Ето и състава на новото правителство:

• Росен Желязков (ГЕРБ) - министър-председател;
• Томислав Дончев (ГЕРБ) - вицепремиер и министър на иновациите и растежа;
• Атанас Зафиров (БСП) - вицепремиер;
• Гроздан Караджов (ИТН) - вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията;
• Теменужка Петкова (ГЕРБ) - министър на финансите;
• Даниел Митов (ГЕРБ) - министър на вътрешните работи;
• Георги Георгиев (ГЕРБ) - министър на правосъдието;
• Георг Георгиев (ГЕРБ) - министър на външните работи;
• Красимир Вълчев (ГЕРБ) - министър на образованието и науката;
• Жечо Станков (ГЕРБ) - министър на енергетиката;
• Мирослав Боршош (ГЕРБ) - министър на туризма;
• Атанас Запрянов (ГЕРБ) - министър на отбраната;
• Валентин Мундров (ГЕРБ) - министър на електронното управление;
• Георги Тахов (ГЕРБ) - министър на земеделието и храните;
• Мариан Бачев (ИТН) - министър на културата;
• Петър Дилов (ИТН) - министър на икономиката и индустрията;
• Силви Кирилов (ИТН) - министър на здравеопазването;
• Иван Иванов (БСП) - министър на регионалното развитие и благоустройството;
• Борислав Гуцанов (БСП) - министър на труда и социалната политика;
• Манол Генов (БСП) - министър на околната среда и водите;
• Иван Пешев (БСП) - министър на младежта и спорта.

Сигурността на ЕС, икономическите предизвикателства и ползите за България от членството в еврозоната бяха сред ключовите теми в дискусия между евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев и ученици от варненската Първа езикова гимназия, която е училище посланик на Европейския парламент. Срещата се състоя в Областния информационен център във Варна.

"През последните 80 години Европа инвестира в благосъстоянието на своите граждани и се превърна в най-привлекателното място за живот, но по отношение на сигурността си остава силно зависима от външни съюзници. Който обаче не храни своя армия, рано или късно храни чужда", подчерта Радев в отговор на въпросите на учениците относно нарастващата геополитическа нестабилност и решенията, с които ЕС ще гарантира собствената си сигурност, особено в контекста на руската агресия в Украйна и променящите се външнополитически приоритети на САЩ.

Евродепутатът коментира, че ЕС изостава в превъоръжаването, но има потенциал да навакса в рамките на 5-6 години, ако вложи усилия в развитие на своята отбранителна индустрия. "Военните конфликти вече не се водят само с танкове и автомати, а с дронове, роботи, хиперзвукови ракети, а се оказа например, че Европа няма с какво да замести американското сателитно наблюдение", заяви Емил Радев. Според него инвестициите в европейската оръжейна промишленост са значително по-изгодни от внос на въоръжение от трети страни, но предизвикателство остава и недостигът на квалифицирани кадри.

Той определи като стратегическа необходимост създаването на обща европейска армия.

По думите му това ще направи Европа фактор в глобалната сигурност и ще засили позициите ѝ в полето на дипломацията.

"С редовното правителство страната ни се върна на европейската сцена като предвидим и добър партньор. Никой не иска да преговоря с кабинет, който има хоризонт на работа едва 2-3 месеца, така че политическата нестабилност у нас изигра роля за забавянето на присъединяването ни към Шенгенското пространство. След Шенген остава още една решителна стъпка за пълното ни интегриране в структурите на ЕС – влизането в еврозоната", отбеляза Радев.

Учениците проявиха интерес към готовността на България за приемане на еврото и мерките срещу евентуални спекулации на пазара. Евродепутатът информира, че с конвергентния доклад през май страната ни очаква дата за присъединяването си. Той изтъкна, че членството в еврозоната ще гарантира стабилност и предвидимост в икономиката ни. "Еврото ще донесе повече чуждестранни инвестиции, повече сигурност в банковия сектор, по-ниски лихви, отпадане на таксите при превалутиране и ще изкара сивата икономика на светло", каза евродепутатът. Попитан за перспективите за въвеждане на дигитално евро, той поясни, че не става дума за криптовалута, а за финансов инструмент, който да допълва парите в брой. "Идеята предизвиква сериозни дебати и се посреща с голяма съпротива в страни като Германия и Австрия, така че ЕС е много далеч от постигането на необходимия консенсус", уточни Радев.

По отношение на търговската политика със САЩ, той увери, че ЕС има пълна готовност за контрамерки срещу наложените високи мита, но изтъкна

нуждата от диалог и стабилни икономически отношения със стратегическите партньори.

Акцент в дискусията бяха също фалшивите новини и заплахите в киберпространството. Според Радев България трябва значително да подобри своята киберсигурност, тъй като заплахите не се изчерпват само с хакване на сайтове – необходими са сериозни мерки в защита на стратегически обекти като летища, язовири, електропреносни мрежи и др.

Учениците поставиха въпроси и за дейността на Европейския парламент, изоставането ни по Плана за възстановяване и устойчивост, конкурентоспособността на ЕС спрямо САЩ и Китай, защитата на личните данни, плановете за ревизия на Зелената сделка и др.

Емил Радев насърчи младите хора да мислят критично и да участват активно в процесите, които определят бъдещето на ЕС. Той се ангажира да продължава да подкрепя инициативите на училището, сред които е и съвместният конкурс, посветен на Деня на Европа. В знак на благодарност за доброто партньорство при организацията на Националния ученически конкурс за историческа памет "Будител" евродепутатът бе удостоен с почетна грамота. Като възпитаник на гимназията той получи официална покана за честването на нейния 60-годишен юбилей. С предстоящите тържества училището ще отбележи и 145 години от създаването на Първа мъжка гимназия, на която е приемник.