България вече има редовно правителство

80 дни след изборите - вече имаме редовно правителство. То е съставено с мандата на ГЕРБ-СДС, а премиер е Росен Желязков. Министър-председателят, тримата вицепремиери и 19-те министри се заклеха в парламента и поеха постовете си. Кабинетът беше подкрепен от 125 депутати: всички от управляващото мнозинство без един отсъстващ народен представител, а четирите партии, които се определиха като опозиция, гласуваха "против", информира БНТ.

Росен Желязков поема управлението без да очаква 100 дни толеранс, като заяви, че министрите в кабинета му започват работа веднага. Благодари на Бойко Борисов за доверието и определи това решение като най-големия компромис от страна на партията му - че лидерът ѝ няма да поеме този пост.

Веднага след клетвата в парламента, в Министерския съвет се проведе церемонията по предаване на властта.

България има редовно правителство след компромис от партии с противоположни по някои теми възгледи, отбелязва БНТ. Преговорите бяха тежки, претърпяха обрати и до последно се търсеше подкрепа. Начело на изпълнителната власт застава Росен Желязков. Той очерта приоритетите на кабинета във всички сфери на обществено-политическия живот: влизането на България в еврозоната, върховенство на правото, подкрепа за хората и бизнеса. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов увери, че е дал най-силните си хора, за да бъде и правителството силно.

Опозицията обвини "БСП - Обединена левица" и "Има такъв народ", че са предали избирателите си и се усъмни, че "ДПС - Ново начало" стои зад някои министри.

Партньорите във властта се защитиха: това е обединение в името на държавата. Делян Пеевски определи управлението като нечистоплътно и коалиция на имунитетите.

След спиралата от избори, кабинетът с министър-председател Росен Желязков се закле като 105-ото правителство на страната.

"България се нуждае от редовно правителство, което да реализира политики, които подкрепят демократичния правов ред, върховенството на правото, конкурентоспособността на нашата икономика, сигурността, защитата на социалните права на гражданите. Защото страната от немалко време се намира в политическа криза, криза на доверието. Всичко това можем да постигнем в името на нашият национален интерес с честна и почтена работа - с подкрепата на стабилно мнозинство в това НС и конструктивната критика и контрол от страна на опозицията", заяви в речта си пред парламента новоизбраният премиер.

Желязков благодари на ГЕРБ-СДС, "БСП - Обединена левица", "Има такъв народ" и "Демокрация, права и свободи - ДПС" затова, че са загърбили идеологическите си различия. Обърна се и към лидера на ГЕРБ:

"Искам да благодаря на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за неговата държавническа далновидност и политическа мъдрост."

Бойко Борисов увери: "Аз ще помогна с всичко на колегите, защото това ми е първия ешелон на партията."

ПП-ДБ се позиционираха като силна опозиция. Според "Възраждане" и МЕЧ новото правителство ще има кратък живот.

Ето и състава на новото правителство:

• Росен Желязков (ГЕРБ) - министър-председател;
• Томислав Дончев (ГЕРБ) - вицепремиер и министър на иновациите и растежа;
• Атанас Зафиров (БСП) - вицепремиер;
• Гроздан Караджов (ИТН) - вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията;
• Теменужка Петкова (ГЕРБ) - министър на финансите;
• Даниел Митов (ГЕРБ) - министър на вътрешните работи;
• Георги Георгиев (ГЕРБ) - министър на правосъдието;
• Георг Георгиев (ГЕРБ) - министър на външните работи;
• Красимир Вълчев (ГЕРБ) - министър на образованието и науката;
• Жечо Станков (ГЕРБ) - министър на енергетиката;
• Мирослав Боршош (ГЕРБ) - министър на туризма;
• Атанас Запрянов (ГЕРБ) - министър на отбраната;
• Валентин Мундров (ГЕРБ) - министър на електронното управление;
• Георги Тахов (ГЕРБ) - министър на земеделието и храните;
• Мариан Бачев (ИТН) - министър на културата;
• Петър Дилов (ИТН) - министър на икономиката и индустрията;
• Силви Кирилов (ИТН) - министър на здравеопазването;
• Иван Иванов (БСП) - министър на регионалното развитие и благоустройството;
• Борислав Гуцанов (БСП) - министър на труда и социалната политика;
• Манол Генов (БСП) - министър на околната среда и водите;
• Иван Пешев (БСП) - министър на младежта и спорта.

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.