Емил Радев: Антиевропейските настроения в България и Румъния се засилват заради бариерите пред членството ни в Шенген

Бариерите пред пълноправното ни членство в Шенгенското пространство засилват антиевропейските настроения в България и Румъния. За това предупреди евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Емил Радев на заседание на Комисията по петиции в Европейския парламент, на което днес бяха разгледани две български петиции относно правото на страната ни да се присъедини към Шенген.

В изказването си Емил Радев призова разумът да надделее, за да се сложи край на политическото лицемерие, което държи вратите на Шенгенското пространство затворени за България и Румъния и вече 12 години гражданите на двете държави – близо 26 млн. души, са подложени на несправедливи и унизителни двойни стандарти. Българският евродепутат изтъкна отрицателните последици за бизнеса, като припомни, че от граничните проверки страдат цели сектори.

„Заради времето, което отнема чакането на българо-румънската граница, например превозвачите ни губят 150 млн. евро годишно”, отбеляза Радев. Той обърна специално внимание и на вредите, които се нанасят на околната среда.

„Присъединяването ни към Шенген на практика ще означава по-малко опашки по границите, по-бързо придвижване на хора и стоки, което от своя страна ще доведе и до намаляване на разходите и в крайна сметка до по-висока ефективност за сектори като транспорт, логистика, туризъм”, отчете евродепутатът и от името на ЕНП настоя двете български петиции, внесени от Нено Димов и Ивайло Дерменджиев, да останат отворени. За това се обявиха и български евродепутати от другите политически семейства в Европейския парламент. 

Силна позиция в подкрепа на приемането ни в Шенген до края на годината беше изразена по-рано и при проведеното в сътрудничество с Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП публично изслушване на представители на ЕК и експерти относно постъпили жалби, свързани с контрола по вътрешните шенгенски граници.

В рамките на дебатите Емил Радев изрази позицията, че ако има пропуски в сигурността на Шенген, то решението не бива да се търси в затягане и усложняване на вътрешно граничните проверки, а в споделената отговорност при управлението на външните граници. „За тази цел ЕС има нужда от България и Румъния в Шенген и то незабавно – още преди да се появи следващата голяма мигрантска криза”, смята евродепутатът.

Той бе категоричен, че за да бъде сигурно и проспериращо място, ЕС не бива да издига бариери пред собствените си граждани и бизнес. „Изпълняваме всички критерии за членство в Шенгенското пространство. Доказват го редица проверки на място, проучвания, доклади. Това го знаем ние в ЕП, знае го Комисията, добре го знае и Съветът, макар някои държави членки да използват вътрешнополитически причини, за да блокират нашето присъединяване”, заяви още Емил Радев.

Той взе участие и в обсъждането на петиции относно повторното въвеждане на контрол по вътрешните граници, от което страдат граждани на няколко държави членки. По думите на евродепутата то трябва да се прилага като последна мярка, в изключителни ситуации и при зачитане на принципа на пропорционалност.

„За съжаление, позоваването на опасения, свързани с миграция или тероризъм, а впоследствие и с пандемията от COVID-19, позволи досега на някои държави членки да запазят граничния си контрол през последните 8 години на практика непрекъснат, въпреки че не може да надвишава максималната продължителност от 6 месеца”, отбеляза Радев. Според него това поредно незачитане на правилата също поражда разделение и дискриминация, затова изрази надежда, че ЕП час по-скоро ще приеме изменението на Кодекса на шенгенските граници.

Общинският съвет реши да прекрати правото на кмета на община Варна да извършва компенсирани промени, наложени в резултат на изменение в макроикономическите условия, възникване на неотложни потребности или други непредвидими обстоятелства, които са настъпили през бюджетната година. Компенсирани промени вече ще се правят с изричното съгласие на местния парламент.

Действията на мнозинството в Общинския съвет бяха предприети във връзка с писмо на директора на дирекция „Финанси и бюджет“ Кирил Симеонов, адресирано до зам.-кметове, директори на дирекции, районни кметове. В него се посочва, че вследствие на решения на Общински съвет и на заповеди на кмета има непланирани разходи в бюджета на общината за 2024 г. и е наложително до края на годината да се заявяват само най-неотложни и приоритетни разходи.

Предложението за прекратяване на правомощията на кмета беше внесено от общинския съветник Генадий Атанасов, чието име снощи се появи в пост на Благомир Коцев в социалните мрежи. В зала „Пленарна“ той заяви, че предложението му е представено много манипулативно и извадено от контекст. Направени са и неверни внушения, тъй като предложението няма нищо общо с казуса със строителството на стадион „Варна“, изтъкна Атанасов. За да разсее спекулациите, той показа и изчете от трибуната внесения от него документ. 

В рамките на заседанието директорът на дирекция „Финанси и бюджет“ Кирил Симеонов поясни, че през годината са направени осем компенсирани промени на обща стойност около 1 400 000 лева.

Със заповеди на кмета са били отпуснати 700 хил. лева за текущи пътни ремонти. 287 хил. лева са били осигурени за пътя „Аспарухово” – „Галата”, 200 хил. лева – за озеленяване на града, други 160 хил. лева – за култура. Кметът е разрешил да се осигурят от местната хазна 23 хил. лева за покрива на Общинския детски комплекс и 20 хил. лева за празника на район „Аспарухово“. С кметска заповед са предоставени прогнозни 24 хил. лева за преброяване на кучетата и котките в града и 10 хил. лева – за наследниците на починал директор.

По искане на съветници кметът Благомир Коцев беше изслушан относно финансовото състояние на общината.

По думите му то е добро и в потвърждение на тази оценка е присъденият висок кредитен рейтинг на Варна.