Емил Радев: Антиевропейските настроения в България и Румъния се засилват заради бариерите пред членството ни в Шенген

Бариерите пред пълноправното ни членство в Шенгенското пространство засилват антиевропейските настроения в България и Румъния. За това предупреди евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Емил Радев на заседание на Комисията по петиции в Европейския парламент, на което днес бяха разгледани две български петиции относно правото на страната ни да се присъедини към Шенген.

В изказването си Емил Радев призова разумът да надделее, за да се сложи край на политическото лицемерие, което държи вратите на Шенгенското пространство затворени за България и Румъния и вече 12 години гражданите на двете държави – близо 26 млн. души, са подложени на несправедливи и унизителни двойни стандарти. Българският евродепутат изтъкна отрицателните последици за бизнеса, като припомни, че от граничните проверки страдат цели сектори.

„Заради времето, което отнема чакането на българо-румънската граница, например превозвачите ни губят 150 млн. евро годишно”, отбеляза Радев. Той обърна специално внимание и на вредите, които се нанасят на околната среда.

„Присъединяването ни към Шенген на практика ще означава по-малко опашки по границите, по-бързо придвижване на хора и стоки, което от своя страна ще доведе и до намаляване на разходите и в крайна сметка до по-висока ефективност за сектори като транспорт, логистика, туризъм”, отчете евродепутатът и от името на ЕНП настоя двете български петиции, внесени от Нено Димов и Ивайло Дерменджиев, да останат отворени. За това се обявиха и български евродепутати от другите политически семейства в Европейския парламент. 

Силна позиция в подкрепа на приемането ни в Шенген до края на годината беше изразена по-рано и при проведеното в сътрудничество с Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП публично изслушване на представители на ЕК и експерти относно постъпили жалби, свързани с контрола по вътрешните шенгенски граници.

В рамките на дебатите Емил Радев изрази позицията, че ако има пропуски в сигурността на Шенген, то решението не бива да се търси в затягане и усложняване на вътрешно граничните проверки, а в споделената отговорност при управлението на външните граници. „За тази цел ЕС има нужда от България и Румъния в Шенген и то незабавно – още преди да се появи следващата голяма мигрантска криза”, смята евродепутатът.

Той бе категоричен, че за да бъде сигурно и проспериращо място, ЕС не бива да издига бариери пред собствените си граждани и бизнес. „Изпълняваме всички критерии за членство в Шенгенското пространство. Доказват го редица проверки на място, проучвания, доклади. Това го знаем ние в ЕП, знае го Комисията, добре го знае и Съветът, макар някои държави членки да използват вътрешнополитически причини, за да блокират нашето присъединяване”, заяви още Емил Радев.

Той взе участие и в обсъждането на петиции относно повторното въвеждане на контрол по вътрешните граници, от което страдат граждани на няколко държави членки. По думите на евродепутата то трябва да се прилага като последна мярка, в изключителни ситуации и при зачитане на принципа на пропорционалност.

„За съжаление, позоваването на опасения, свързани с миграция или тероризъм, а впоследствие и с пандемията от COVID-19, позволи досега на някои държави членки да запазят граничния си контрол през последните 8 години на практика непрекъснат, въпреки че не може да надвишава максималната продължителност от 6 месеца”, отбеляза Радев. Според него това поредно незачитане на правилата също поражда разделение и дискриминация, затова изрази надежда, че ЕП час по-скоро ще приеме изменението на Кодекса на шенгенските граници.

Предизвикателствата, които връхлетяха Европа през последните години, ни дадоха ценен урок, че трябва да действаме заедно, вместо да се спасяваме поединично. Показаха ни колко е важно да реагираме изпреварващо, още по-координирано и ефективно, за да сме устойчиви при кризи. Така евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Емил Радев коментира на пресконференция във Варна отиващия си мандат на Европейския парламент и трудностите, пред които се изправиха държавите членки на ЕС.

Евродепутатът представи пред медиите отчет за дейността си през мандат 2019-2024 г. и информира, че ще го публикува и в електронен вариант. „С българските колеги от представените в ЕП политически сили винаги сме успявали да преодолеем партийните си различия, за да защитаваме нашите национални каузи“, изтъкна Радев. Той даде за пример единните усилия за приемането ни в Шенген, за окончателното прекратяване на Механизма за сътрудничество и проверка, станал символ на двойните стандарти, и дори за включването на дългогодишната идея за изграждане на плавателен канал между Русе и Варна сред приоритетните проекти в обхвата на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). „ГЕРБ се ползва с доверие в ЕНП, затова, отстоявайки позиции, винаги сме получавали подкрепата на най-голямото политическо семейство в Европа“, подчерта Емил Радев.

Той отчете пред журналистите акценти от работата си по 13 доклада и 14 становища като докладчик от страна на ЕП и ЕНП, 6 предложения за резолюции, 35 парламентарни въпроса към ЕК и Съвета, стотици речи и изказвания в пленарната зала и в парламентарните комисии. „Сухата статистика обаче не отразява обема на свършеното през мандата, защото например само по досието за създаването на новия орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA), по което работих като докладчик, бяха подадени над 1000 изменения, а колеги пресметнаха, че разискванията по текста са продължили повече от 500 часа“, отбеляза Радев. Той уточни, че пакетът за борба с изпирането на пари, който предстои следващата седмица да се гласува окончателно на пленарна сесия, бе сред приоритети на ЕС през мандата. 

Евродепутатът напомни, че относно бъдещата агенция след решение на Съда на ЕС Европейският парламент за първи път участва при избора на седалище на равни начала със Съвета. Германският град Франкфурт бе избран за домакин на AMLA измежду кандидатурите на 9 държави. „Уви, България не бе сред тях – дори „не си пуснахме фиша“, въпреки че сме единствената страна членка, в която няма седалище на европейска агенция“, допълни Радев. Като слабост на страната ни в тази област той посочи и включването ѝ в „сивия списък“ на глобалния надзорен орган за борба с изпирането на пари – Financial Action Task Force (FATF), в резултат на което сме под засилено наблюдение наред с други 22 юрисдикции по света. „Това е сериозен репутационен удар върху финансовата ни система и ясен знак за управленски пропуски през 2021–2022 г., когато са изготвяни докладите с тревожната оценка за България“, коментира евродепутатът.

Той обобщи пред медиите законодателния напредък, постигнат в ЕП по отношение на дигитализацията на съдебните системи – тема, по която активно работи, допринасяйки за съкращаване на сроковете на съдебното производство и намаляване на разходите по делата. „Пандемията ни принуди да реорганизираме работата си. Тя значително ускори цифровия преход и днес сред знаковите решения през мандата можем да отчетем и първия в света законодателен акт за изкуствения интелект, който проправя път за глобален и основан на риска подход към етичен, безопасен и надежден изкуствен интелект“, каза Емил Радев.

Той постави фокус и върху законодателните мерки за облекчаване на бюрократичните процедури за гражданите и бизнеса. По думите му с въвеждането на повече цифрови инструменти в дружественото право например се премахват формалности, които според прогнозите на Еврокомисията ще спестяват на компаниите в ЕС 437 млн. евро годишно. 

Сред личните си каузи евродепутатът, който е и посланик на библиотеките в ЕП, отчете ангажимента си към инициативи, насърчаващи интереса на младите хора към процесите в ЕС. Специално внимание обърна и на изложбата „Провадия-Солницата – най-древният солодобивен и градски център в Европа (5600–4350 г. пр. Хр.)“, която организира в ЕП, продължавайки усилията си от предходния мандат за популяризиране на богатото културно-историческо наследство на България.

По повод предстоящите на 9 юни евроизбори Емил Радев заяви, че

пълноправното членство в Шенген и еврозоната остава сред големите цели на страната ни.

„Със сигурност актуална ще бъде и темата за миграцията, по която доста се спекулира. Отдавна беше ясно, че Дъблинският регламент не работи добре, но до края на този мандат ще гласуваме новия пакт за миграцията, който дава възможност за по-силен и ефективен контрол на външните граници на ЕС, за по-адекватни действия при кризи и по-бързо връщане на икономическите мигранти към държавите, от които идват“, информира евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ. 

„Евроизборите у нас са с традиционно ниска избирателна активност, но в повечето страни членки се надига вълна от крайнодесен екстремизъм и популизъм, която може да бъде изключително опасна“, предупреди той, като добави, че не очаква рязък завой в политиката на ЕП след вота, тъй като според прогнозите ЕНП ще повиши резултата си и проевропейските сили отново ще имат мнозинство. 

Емил Радев изрази надежда следващото българско правителство да подобри комуникацията между изпълнителната власт и евродепутатите. „Тя е важна за добрата защита на националните интереси в ЕС, защото директивите, които днес приемаме в Европарламента, само до 2-3 години ще трябва да бъдат въведени в нашето законодателство“, поясни той и увери, че гласът на България се чува в европейските институции. „Не сме наблюдател на процесите, а равностоен участник във вземането на решения за бъдещето на Европа“, заключи Емил Радев.