Емил Радев: Членството в еврозоната ще донесе на икономиката ни сигурност и предвидимост

Инфлацията остава основно предизвикателство за покриването на изискванията за пълноправното ни членство в еврозоната, но България последователно изпълнява фискалните критерии, вече е част от единния надзорен механизъм по линия на банковия съюз и показва, че може много бързо да се интегрира.

Това стана ясно на конференция на тема: „Бъдещето на финансовата интеграция на ЕС: Разширяване на еврозоната и създаване на цифрово евро“, организирана в Европейския парламент в Брюксел от българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Във форума взеха участие представители на европейски и национални институции, университетски преподаватели и експерти.

При откриването му Емил Радев изтъкна, че пълноправното членство в еврозоната ще допринесе за повече сигурност и предвидимост в икономиката ни. „Това улеснява вземането на дългосрочни решения, стимулира инвестициите и в крайна сметка създава условия за повишаване на заетостта и доходите“, категоричен бе евродепутатът. По думите му еврозоната е доказала във времето, че дава стабилност и има силата да преодолява сътресения. Според Емил Радев присъединяването на страната ни ще донесе еволюционни, а не революционни промени, тъй като членството в еврозоната е избор, който сме направили още с влизането си в ЕС, а нашият лев отдавна е фиксиран към еврото и подготовката на страната ни за изпълнението на изискванията отразява системната и упорита работа на редица български правителства.

Отчитайки напредъка ни по пътя към еврозоната, Радев припомни, че само преди дни бе одобрен дизайнът на българските евромонети. „Българските символи върху тях доказват, че ще бъдем равностоен партньор и оборват безпочвените антиевропейски мантри на популистите, които представят приемането на еврото като заплаха за суверенитета ни“, заяви евродепутатът.

По повод страховете от поскъпване на стоките и услугите при присъединяването ни към еврозоната, той увери, че временната мярка за двойно обозначаване на цените – в съответната национална валута и в евро, ще помогне за ограничаване на спекулата. „Статистиката сочи, че никъде в страните членки не е предизвикан значим дългосрочен ефект на повишение в индексите на потребителските цени. За разлика от други държави, които вече са част от еврозоната, ние ще се присъединим при сегашния фиксиран курс, който е пределно ясен и неотменим“, поясни Радев.

Той допълни, че:

„въвеждането на еврото ще улесни движението на хора, стоки и капитали, таксите за банковите преводи ще паднат, лихвите по заемите ще се понижат, по-лесното сравняване на цените между държавите членки ще се отрази положително върху конкуренцията“. 

Позитивите от членството бяха потвърдени и от евродепутата Желяна Зовко, която в ЕП представлява Хърватия – последната държава членка на ЕС, присъединила се към еврозоната. Сред положителните ефекти от присъединяването на балканската страна тя посочи падналата до 2,4% инфлация, рекордното увеличение на БВП, намалените разходи за лица и фирми. Отчетен бе и ръст при международната търговия и туризма.

„Изключително важно е да дадем възможност на българското общество да оцени обективно перспективите, защото в светлината на предстоящите евроизбори популизмът ще расте, а той е най-големият източник на евроскептицизъм и съответно фактор за нагласите към разширяването на еврозоната“, коментира Емил Радев.  

Във видеообръщение към участниците във форума Марейд Макгинес – еврокомисар по въпросите на финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, отбеляза, че еврото, въведено преди 25 години, е устойчиво на кризи. То е на второ място по глобална значимост след щатския долар и се ползва от над 350 млн. души в Европа. „България работи много усилено, за да отговори на условията за присъединяване“, каза комисар Макгинес и изрази оптимизъм, че скоро страната ни ще стане 21-вия член на еврозоната. Ангажимент за подкрепа на институциите у нас, които работят за приемането на еврото, потвърди и Паскал Донаху, председател на Еврогрупата.

Подуправителят на БНБ Петър Чобанов на свой ред изтъкна, че България може да допринесе за еврозоната с „разумност, предвидимост и последователност по отношение на публичните финанси“. Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков също сподели очакванията, че страната ни скоро ще изпълни критериите за членство в еврозоната. „Никое правителство никога не е обмисляло да напусне еврозоната“, заяви той, контрирайки аргументите за подписката против въвеждането на еврото и опасенията, че присъединяването ни ще доведе до обедняване на населението. За стабилността, която еврозоната дава на икономиките на държавите членки, и преките ползи за гражданите се изказаха още Рейнхард Фелке, директор в ГД „Икономически и финансови въпроси“ към Европейската комисия, проф. Гюнтрам Волф, директор на германския Съвет за външни отношения, Даниел Грос, директор на Института за европейска политика към италианския университет „Бокони“.

Обобщавайки дискусията, ректорът на Икономическия университет във Варна проф. Евгени Станимиров определи присъединяването ни в еврозоната като логично и естествено продължение на валутния борд, което би дало на България институционална среда за ефективно контролиране и регулиране на процесите и писта за по-бързо развитие. Именно чрез валутния борд за нас еврото е „котва и резервна валута, независимо че все още не сме физически в еврозоната“, смята проф. Станимиров. Заедно с него в конференцията се включиха и други преподаватели от ИУ – Варна, а проф. Андрияна Андреева от катедра „Правни науки“ на висшето учебно заведение бе модератор на форума.

Във втория панел на конференцията беше поставен акцент върху предприетата реформа за създаване на цифрово евро. Новаторската инициатива коментираха Едуар Фернандез-Боло, член на Надзорния съвет на Европейската централна банка, и Александра Маниати, старши политически съветник по киберсигурност в Европейската банкова федерация. Като докладчик в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент по становището за създаване на цифрово евро Емил Радев отбеляза, че темата е част от въпросите за бъдещето на финансовата интеграция, тъй като дигиталната трансформация разчупва традиционните представи за финансовите структури и физическите валути. „Създаването на цифрово евро представлява смел скок в бъдещето, но не означава край на добре познатите банкноти и монети“, добави още Радев и подчерта необходимостта от ефективно регулирана и безопасна среда за потребителите.

Предизвикателствата, които връхлетяха Европа през последните години, ни дадоха ценен урок, че трябва да действаме заедно, вместо да се спасяваме поединично. Показаха ни колко е важно да реагираме изпреварващо, още по-координирано и ефективно, за да сме устойчиви при кризи. Така евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Емил Радев коментира на пресконференция във Варна отиващия си мандат на Европейския парламент и трудностите, пред които се изправиха държавите членки на ЕС.

Евродепутатът представи пред медиите отчет за дейността си през мандат 2019-2024 г. и информира, че ще го публикува и в електронен вариант. „С българските колеги от представените в ЕП политически сили винаги сме успявали да преодолеем партийните си различия, за да защитаваме нашите национални каузи“, изтъкна Радев. Той даде за пример единните усилия за приемането ни в Шенген, за окончателното прекратяване на Механизма за сътрудничество и проверка, станал символ на двойните стандарти, и дори за включването на дългогодишната идея за изграждане на плавателен канал между Русе и Варна сред приоритетните проекти в обхвата на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). „ГЕРБ се ползва с доверие в ЕНП, затова, отстоявайки позиции, винаги сме получавали подкрепата на най-голямото политическо семейство в Европа“, подчерта Емил Радев.

Той отчете пред журналистите акценти от работата си по 13 доклада и 14 становища като докладчик от страна на ЕП и ЕНП, 6 предложения за резолюции, 35 парламентарни въпроса към ЕК и Съвета, стотици речи и изказвания в пленарната зала и в парламентарните комисии. „Сухата статистика обаче не отразява обема на свършеното през мандата, защото например само по досието за създаването на новия орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA), по което работих като докладчик, бяха подадени над 1000 изменения, а колеги пресметнаха, че разискванията по текста са продължили повече от 500 часа“, отбеляза Радев. Той уточни, че пакетът за борба с изпирането на пари, който предстои следващата седмица да се гласува окончателно на пленарна сесия, бе сред приоритети на ЕС през мандата. 

Евродепутатът напомни, че относно бъдещата агенция след решение на Съда на ЕС Европейският парламент за първи път участва при избора на седалище на равни начала със Съвета. Германският град Франкфурт бе избран за домакин на AMLA измежду кандидатурите на 9 държави. „Уви, България не бе сред тях – дори „не си пуснахме фиша“, въпреки че сме единствената страна членка, в която няма седалище на европейска агенция“, допълни Радев. Като слабост на страната ни в тази област той посочи и включването ѝ в „сивия списък“ на глобалния надзорен орган за борба с изпирането на пари – Financial Action Task Force (FATF), в резултат на което сме под засилено наблюдение наред с други 22 юрисдикции по света. „Това е сериозен репутационен удар върху финансовата ни система и ясен знак за управленски пропуски през 2021–2022 г., когато са изготвяни докладите с тревожната оценка за България“, коментира евродепутатът.

Той обобщи пред медиите законодателния напредък, постигнат в ЕП по отношение на дигитализацията на съдебните системи – тема, по която активно работи, допринасяйки за съкращаване на сроковете на съдебното производство и намаляване на разходите по делата. „Пандемията ни принуди да реорганизираме работата си. Тя значително ускори цифровия преход и днес сред знаковите решения през мандата можем да отчетем и първия в света законодателен акт за изкуствения интелект, който проправя път за глобален и основан на риска подход към етичен, безопасен и надежден изкуствен интелект“, каза Емил Радев.

Той постави фокус и върху законодателните мерки за облекчаване на бюрократичните процедури за гражданите и бизнеса. По думите му с въвеждането на повече цифрови инструменти в дружественото право например се премахват формалности, които според прогнозите на Еврокомисията ще спестяват на компаниите в ЕС 437 млн. евро годишно. 

Сред личните си каузи евродепутатът, който е и посланик на библиотеките в ЕП, отчете ангажимента си към инициативи, насърчаващи интереса на младите хора към процесите в ЕС. Специално внимание обърна и на изложбата „Провадия-Солницата – най-древният солодобивен и градски център в Европа (5600–4350 г. пр. Хр.)“, която организира в ЕП, продължавайки усилията си от предходния мандат за популяризиране на богатото културно-историческо наследство на България.

По повод предстоящите на 9 юни евроизбори Емил Радев заяви, че

пълноправното членство в Шенген и еврозоната остава сред големите цели на страната ни.

„Със сигурност актуална ще бъде и темата за миграцията, по която доста се спекулира. Отдавна беше ясно, че Дъблинският регламент не работи добре, но до края на този мандат ще гласуваме новия пакт за миграцията, който дава възможност за по-силен и ефективен контрол на външните граници на ЕС, за по-адекватни действия при кризи и по-бързо връщане на икономическите мигранти към държавите, от които идват“, информира евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ. 

„Евроизборите у нас са с традиционно ниска избирателна активност, но в повечето страни членки се надига вълна от крайнодесен екстремизъм и популизъм, която може да бъде изключително опасна“, предупреди той, като добави, че не очаква рязък завой в политиката на ЕП след вота, тъй като според прогнозите ЕНП ще повиши резултата си и проевропейските сили отново ще имат мнозинство. 

Емил Радев изрази надежда следващото българско правителство да подобри комуникацията между изпълнителната власт и евродепутатите. „Тя е важна за добрата защита на националните интереси в ЕС, защото директивите, които днес приемаме в Европарламента, само до 2-3 години ще трябва да бъдат въведени в нашето законодателство“, поясни той и увери, че гласът на България се чува в европейските институции. „Не сме наблюдател на процесите, а равностоен участник във вземането на решения за бъдещето на Европа“, заключи Емил Радев.