Емил Радев: ЕС трябва да покаже солидарност с България, която е на първа линия в пресрещането на мигрантския натиск

Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев призова ЕС да инвестира в стени и огради за охрана на външните си граници. Темата беше поставена по време на пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург. 

"Стабилната гранична инфраструктура е от ключово значение за защитата на европейските граждани и запазването на целостта на Шенгенското пространство", категоричен е Радев.

Според него, в условията на безпрецедентен миграционен натиск, организирана престъпност и нови заплахи за сигурността,

ЕС трябва да покаже солидарност с държавите на първа линия като България,

които поемат основната тежест при охраната на общите европейски граници.

Евродепутатът изтъкна твърдата подкрепа на групата на ЕНП за осигуряването на еврофинансиране за стени, огради и други бариери, необходими за ефективната защита на външните граници на ЕС. Възпирайки нелегалната миграция и каналите за трафик на хора, те допринасят за сигурността на Европа.

По думите на Емил Радев физическите бариери, съчетани със съвременни технологии за наблюдение и засилено сътрудничество между държавите членки, са основата на един цялостен подход за управление на границите. "Силните граници са предпоставка за ефективна система за убежище и миграция", увери българският евродепутат и допълни, че напредъкът в тази област ще позволи на ЕС да защитава истински нуждаещите се, като същевременно се бори със злоупотребите в системата.

В позицията си Емил Радев за пореден път се обяви за твърда, но справедлива миграционна политика, основана на сигурността, върховенството на закона и защитата на европейските ценности.

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.