Емил Радев предупреди: Проблемът с фалшивите новини в Европа се изостря!

„Проверявайте новините и внимавайте за източниците им! Мислете и четете критично, защото проблемът с фалшивите новини в Европа се изостря, а пропагандата набира сила, особено преди избори.“ Това заяви евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Емил Радев при срещата си с участниците в регионална среща на училищата посланици на Европейския парламент.

„Въпреки че и на европейско, и на национално ниво се води борба с дезинформацията, редица актуални за ЕС теми са обект на фалшиви новини“, предупреди Радев и даде пример със спекулациите, че чрез споразумението за Шенген България се е съгласила да приеме обратно от Австрия хиляди мигранти.Е

„През миналата година Австрия ни е върнала 213 души, мнозинството от които със сигурност отново са заминали към Западна Европа“, отчете евродепутатът и разясни в непринуден разговор с учениците какво предвижда Дъблинският регламент. „На практика не могат да ни връщат мигранти, влезли на територията на ЕС преди повече от 12 месеца. България, освен това, не носи отговорност за тези, които макар и да са поискали убежище тук, са живели 5 месеца в Австрия“, отбеляза Емил Радев и допълни, че страната ни има право да преценява доказателствата, а относно нелегалната миграция те често са косвени.

„Свободното движение в ЕС носи само ползи, но пряко зависи от сигурността на външните граници. За да бъдат максимално непропускливи за нелегална миграция, се изискват солидарни усилия от всички държави членки“.

Срещата му с над 100 младши и старши посланици от 10 училища в Североизточна България се проведе в рамките на форум във Варна, организиран от Бюрото на ЕП в България. Домакин на събитието бе варненската Първа езикова гимназия.  В отговор на въпросите на учениците за присъединяването на България към сухопътния Шенген Емил Радев прогнозира, че заради изборите в Австрия през есента то би било реалистично да се очаква най-рано от началото на 2025 г. „Не подкрепям призивите за бойкот на австрийския бизнес у нас, тъй като от него зависят доходите на много български семейства, но очаквам по-твърда позиция от държавата ни спрямо Австрия. Можем да окажем натиск при решения на международно ниво, които се взимат с единодушие, тъй както например Румъния наложи вето за двама австрийски офицери в НАТО“, посочи евродепутатът. „Но ако сме обвързани със северната ни съседка в усилията за пълноправно членство в Шенгенгенското пространство, то присъединяването ни към еврозоната е битка, която водим самостоятелно“, уточни Радев. Той увери, че за разлика от други държави, които вече са част от еврозоната, ние ще се присъединим при сегашния фиксиран курс, тъй като чрез валутния борд нашият лев отдавна е вързан към еврото.

„Еврозоната ще направи икономиката ни по-конкурентоспособна и стабилна, ще повиши контрола върху банките, ще подобри инвестиционния климат, а това има пряко отражение върху доходите. Въпреки спекулациите за скок на цените в Хърватия например, статистика сочи, че доходите там са се повишили с до 14% след влизането в еврозоната. Именно членството в еврозоната осигури на Гърция подкрепата, с която се спаси от фалит преди няколко години“, припомни Радев. „Достатъчно е да погледнете обявите за продажба на имоти у нас, за да се убедите, че еврото отдавна е част от живота ни. Всички, които се занимават с външнотърговски операции, губят от превулатирането“, допълни евродепутатът.

В разговора с него беше поставен и въпрос за възможността ЕС да има своя армия. Емил Радев обясни, че докато преди Великобритания е налагала вето по тази тема, след Брекзит има напредък, макар и с много бавни крачки. „Войната срещу Украйна също катализира този процес и показа необходимостта от сътрудничество във военната област. Ясно е, че нито една държава не може да се изправи сама пред заплахите на 21 век. Това силно личи от тревогите на Прибалтийските републики – Литва, Латвия и Естония, които се чувстват застрашени от военната агресия на Русия“, каза още евродепутатът.

По повод предстоящите евроизбори той призова гимназистите, които вече могат да гласуват, да се възползват от правото си на глас, защото позицията на младите хора е важна за бъдещето на Европа.

„ЕП е единствената евроинституция с пряко избираеми членове, а чрез вота си можете да въздействате върху цялостната европейска политика, но и върху защитата на националните ни интереси в Европа“.

Той благодари на ръководителя на Бюрото на ЕП в България Теодор Стойчев и на проф. д-р Ингрид Шикова от катедра „Европеистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, които остават ангажирани с подкрепата за училищата посланици на Европейския парламент. В рамките на регионалната среща учениците за пореден път имаха възможност да се включат в интерактивни занимания и творчески работилници, посветени на политиките на ЕС и съвременните предизвикателства пред Европа.  

Предизвикателствата, които връхлетяха Европа през последните години, ни дадоха ценен урок, че трябва да действаме заедно, вместо да се спасяваме поединично. Показаха ни колко е важно да реагираме изпреварващо, още по-координирано и ефективно, за да сме устойчиви при кризи. Така евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Емил Радев коментира на пресконференция във Варна отиващия си мандат на Европейския парламент и трудностите, пред които се изправиха държавите членки на ЕС.

Евродепутатът представи пред медиите отчет за дейността си през мандат 2019-2024 г. и информира, че ще го публикува и в електронен вариант. „С българските колеги от представените в ЕП политически сили винаги сме успявали да преодолеем партийните си различия, за да защитаваме нашите национални каузи“, изтъкна Радев. Той даде за пример единните усилия за приемането ни в Шенген, за окончателното прекратяване на Механизма за сътрудничество и проверка, станал символ на двойните стандарти, и дори за включването на дългогодишната идея за изграждане на плавателен канал между Русе и Варна сред приоритетните проекти в обхвата на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). „ГЕРБ се ползва с доверие в ЕНП, затова, отстоявайки позиции, винаги сме получавали подкрепата на най-голямото политическо семейство в Европа“, подчерта Емил Радев.

Той отчете пред журналистите акценти от работата си по 13 доклада и 14 становища като докладчик от страна на ЕП и ЕНП, 6 предложения за резолюции, 35 парламентарни въпроса към ЕК и Съвета, стотици речи и изказвания в пленарната зала и в парламентарните комисии. „Сухата статистика обаче не отразява обема на свършеното през мандата, защото например само по досието за създаването на новия орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA), по което работих като докладчик, бяха подадени над 1000 изменения, а колеги пресметнаха, че разискванията по текста са продължили повече от 500 часа“, отбеляза Радев. Той уточни, че пакетът за борба с изпирането на пари, който предстои следващата седмица да се гласува окончателно на пленарна сесия, бе сред приоритети на ЕС през мандата. 

Евродепутатът напомни, че относно бъдещата агенция след решение на Съда на ЕС Европейският парламент за първи път участва при избора на седалище на равни начала със Съвета. Германският град Франкфурт бе избран за домакин на AMLA измежду кандидатурите на 9 държави. „Уви, България не бе сред тях – дори „не си пуснахме фиша“, въпреки че сме единствената страна членка, в която няма седалище на европейска агенция“, допълни Радев. Като слабост на страната ни в тази област той посочи и включването ѝ в „сивия списък“ на глобалния надзорен орган за борба с изпирането на пари – Financial Action Task Force (FATF), в резултат на което сме под засилено наблюдение наред с други 22 юрисдикции по света. „Това е сериозен репутационен удар върху финансовата ни система и ясен знак за управленски пропуски през 2021–2022 г., когато са изготвяни докладите с тревожната оценка за България“, коментира евродепутатът.

Той обобщи пред медиите законодателния напредък, постигнат в ЕП по отношение на дигитализацията на съдебните системи – тема, по която активно работи, допринасяйки за съкращаване на сроковете на съдебното производство и намаляване на разходите по делата. „Пандемията ни принуди да реорганизираме работата си. Тя значително ускори цифровия преход и днес сред знаковите решения през мандата можем да отчетем и първия в света законодателен акт за изкуствения интелект, който проправя път за глобален и основан на риска подход към етичен, безопасен и надежден изкуствен интелект“, каза Емил Радев.

Той постави фокус и върху законодателните мерки за облекчаване на бюрократичните процедури за гражданите и бизнеса. По думите му с въвеждането на повече цифрови инструменти в дружественото право например се премахват формалности, които според прогнозите на Еврокомисията ще спестяват на компаниите в ЕС 437 млн. евро годишно. 

Сред личните си каузи евродепутатът, който е и посланик на библиотеките в ЕП, отчете ангажимента си към инициативи, насърчаващи интереса на младите хора към процесите в ЕС. Специално внимание обърна и на изложбата „Провадия-Солницата – най-древният солодобивен и градски център в Европа (5600–4350 г. пр. Хр.)“, която организира в ЕП, продължавайки усилията си от предходния мандат за популяризиране на богатото културно-историческо наследство на България.

По повод предстоящите на 9 юни евроизбори Емил Радев заяви, че

пълноправното членство в Шенген и еврозоната остава сред големите цели на страната ни.

„Със сигурност актуална ще бъде и темата за миграцията, по която доста се спекулира. Отдавна беше ясно, че Дъблинският регламент не работи добре, но до края на този мандат ще гласуваме новия пакт за миграцията, който дава възможност за по-силен и ефективен контрол на външните граници на ЕС, за по-адекватни действия при кризи и по-бързо връщане на икономическите мигранти към държавите, от които идват“, информира евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ. 

„Евроизборите у нас са с традиционно ниска избирателна активност, но в повечето страни членки се надига вълна от крайнодесен екстремизъм и популизъм, която може да бъде изключително опасна“, предупреди той, като добави, че не очаква рязък завой в политиката на ЕП след вота, тъй като според прогнозите ЕНП ще повиши резултата си и проевропейските сили отново ще имат мнозинство. 

Емил Радев изрази надежда следващото българско правителство да подобри комуникацията между изпълнителната власт и евродепутатите. „Тя е важна за добрата защита на националните интереси в ЕС, защото директивите, които днес приемаме в Европарламента, само до 2-3 години ще трябва да бъдат въведени в нашето законодателство“, поясни той и увери, че гласът на България се чува в европейските институции. „Не сме наблюдател на процесите, а равностоен участник във вземането на решения за бъдещето на Европа“, заключи Емил Радев.