Гласуваме и с машини на балотажа в неделя

Върховният административен съд (ВАС) отмени решението на ЦИК във връзка с машинния вот на местните избори на втори тур. Това означава, че може да се гласува с машини на балотажа в неделя. Жалбите, касаещи изборите, проведени вчера, са отхвърлени, информира БНТ.

Около час след произнасянето на съдебния състав, от пресцентъра на ВАС разпространиха и решението, което не подлежи на обжалване.

След близо пет часово заседание Върховният административен съд отмени като незаконосъобразно решението на ЦИК на балотажа на 5 ноември да се гласува само с хартиена бюлетина.

Така в неделя ще избираме и с машини, и с хартиени бюлетини.

Върховните магистрати приемат, че за провеждането на балотажа може да се изпълнят изискванията на Изборния кодекс при спазване на законоустановената процедура като удостоверяването по чл. 213а, ал.2 от Кодекса се извърши от компетентните органи.

ВАС обаче отхвърля останалите жалби срещу решението на ЦИК на първия тур да се гласува само с хартия, именно заради липсата на решение за удостоверяване на машините от Министерството на електронното управление, и двата института по метрология и стандартизация.

"Върховните магистрати приемат, че това е достатъчно основание да се приеме, че не е установено съответствие на устройствата за машинно гласуване по предвидения за това ред и от компетентните органи, което препятства гарантирането на принципите по чл. 3 на Изборния кодекс за прозрачност и сигурност на машинното гласуване".

Затова решението на ЦИК, в частта за провеждане на изборите за общински съветници и за кметове на 29 октомври 2023 г. само с хартиени бюлетини, се явява законосъобразно.

Предстои подготовката на машините за балотажа и изпращането им по места.

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.