Кабинетът "Денков" оцеля след първи вот на недоверие

Правителството, ръководено от премиера Николай Денков оцеля след първи вот на недоверие, гласуван в парламента на днешния петък 13-и. Вотът на недоверие към кабинета беше внесен от БСП, Възраждане и ИТН заради "провала в сектор Енергетика". Правителството оцеля, каквито бяха и очакванията.

"За" вота на недоверие гласуваха депутатите от опозицията, "против" се обявиха управляващите. ГЕРБ-СДС и ДПС удържаха на обещанието си и подкрепиха кабинета. Така с общо 71 гласа "За" и 143 - "против", вотът на недоверие не беше утвърден. От БСП обаче обявиха, че започват събиране на подписи за нов вот на недоверие срещу кабинета "Денков", този път за неговата политика в сферата на националната сигурност и отбраната.

"Нов вот на недоверие ще бъде загуба на време, какъвто беше и отхвърленият днес", категоричен е премиерът.

"Вотът за енергийната политика на кабинета, който беше отхвърлен днес в парламента със 143 гласа, почиваше на неверни аргументи, които се основаваха на лъжи", посочи министър-председателят. Според него постепенно всички ще разберат, че правителството се опитва да помогне на въглищните региони.

Премиерът благодари на всички народни представители, гласували за кабинета днес.

„Важно е да има политическа подкрепа, без нея нищо не можем да свършим. Така че ценя високо всеки един глас, който беше подаден. Това ни дава основание да продължим да изпълняваме управленската си програма“, каза той.

По повод слуховете за проблеми с фискалния резерв министър-председателят беше категоричен, че в сметките има 10 млрд. лв. и „финансовото състояние на държавата е много добро, да не кажа отлично“.

„Готов съм да изслушам всеки, който има да каже нещо полезно и подхожда добронамерено и конструктивно. Ако има нещо, с което не съм съгласен, действам по начина, който аз смятам за правилен. За мен ключовото е да си работим по приоритетите, да си изпълняваме програмата и да имаме парламентарна подкрепа, за да се гласуват законите, които са важни“, подчерта Николай Денков.

Европа не бива да разчита на външни технологии в сферата на сигурността и суверенитета, защото технологичната зависимост носи стратегически риск. Това заяви от трибуната на Европейския парламент евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Около тази категорична позиция се обединиха членовете на ЕП и представителите на ЕК и Кипърското председателство на Съвета, които взеха участие в дебат за киберсигурността. Във фокуса на обсъждането по време на пленарното заседание в Страсбург бяха предизвикателствата пред ЕС, свързани с все по-усъвършенстваните системи с изкуствен интелект.

В изказването си евродепутатът Емил Радев подчерта, че

киберсигурността вече не се свежда единствено до защита на компютърни системи, а обхваща критични сфери от обществения живот.

"Говорим за това дали ще функционира транспортната ни инфраструктура, дали електропреносните мрежи ще работят, дали ще бъдат защитени болниците ни, дали банките ще издържат на атака, дали демокрацията ще устои на манипулации. Днес с алгоритъм могат да се причинят щети, за които преди бяха необходими армии", отбеляза варненският евродепутат.  

По думите му развитието на изкуствения интелект променя самата природа на заплахите, а новите технологии могат да бъдат използвани както за защита и по-бърза реакция при кризи, така и за злонамерени действия.

"Искаме Европа да бъде едновременно сигурна и конкурентоспособна. Не трябва да избираме между иновации и защита, а да постигнем и двете", категоричен бе Радев.

Той акцентира, че киберсигурността е не само въпрос на технологии, а преди всичко на хора. "Нуждаем се от повече специалисти по киберсигурност и изкуствен интелект, от по-силни партньорства между университетите и индустрията. Нуждаем се от европейски капацитет, който да задава посоката в ключовите високотехнологични области", настоя българският евродепутат, изтъквайки необходимостта от инвестиции в технологичния суверенитет на Европа.