Кабинетът "Денков" оцеля след първи вот на недоверие

Правителството, ръководено от премиера Николай Денков оцеля след първи вот на недоверие, гласуван в парламента на днешния петък 13-и. Вотът на недоверие към кабинета беше внесен от БСП, Възраждане и ИТН заради "провала в сектор Енергетика". Правителството оцеля, каквито бяха и очакванията.

"За" вота на недоверие гласуваха депутатите от опозицията, "против" се обявиха управляващите. ГЕРБ-СДС и ДПС удържаха на обещанието си и подкрепиха кабинета. Така с общо 71 гласа "За" и 143 - "против", вотът на недоверие не беше утвърден. От БСП обаче обявиха, че започват събиране на подписи за нов вот на недоверие срещу кабинета "Денков", този път за неговата политика в сферата на националната сигурност и отбраната.

"Нов вот на недоверие ще бъде загуба на време, какъвто беше и отхвърленият днес", категоричен е премиерът.

"Вотът за енергийната политика на кабинета, който беше отхвърлен днес в парламента със 143 гласа, почиваше на неверни аргументи, които се основаваха на лъжи", посочи министър-председателят. Според него постепенно всички ще разберат, че правителството се опитва да помогне на въглищните региони.

Премиерът благодари на всички народни представители, гласували за кабинета днес.

„Важно е да има политическа подкрепа, без нея нищо не можем да свършим. Така че ценя високо всеки един глас, който беше подаден. Това ни дава основание да продължим да изпълняваме управленската си програма“, каза той.

По повод слуховете за проблеми с фискалния резерв министър-председателят беше категоричен, че в сметките има 10 млрд. лв. и „финансовото състояние на държавата е много добро, да не кажа отлично“.

„Готов съм да изслушам всеки, който има да каже нещо полезно и подхожда добронамерено и конструктивно. Ако има нещо, с което не съм съгласен, действам по начина, който аз смятам за правилен. За мен ключовото е да си работим по приоритетите, да си изпълняваме програмата и да имаме парламентарна подкрепа, за да се гласуват законите, които са важни“, подчерта Николай Денков.

Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев внесе пакет от изменения към предложението за нова европейска директива за борба с незаконния трафик на огнестрелни оръжия и свързаните с него престъпления. Поправките поставят акцент върху по-ефективното противодействие на престъпните мрежи, по-добрия контрол по външните граници на ЕС и по-тясното сътрудничество между националните органи и европейските агенции.

Емил Радев предлага националните координационни звена по въпросите на огнестрелните оръжия да имат по-ясни функции за анализ на престъпните мрежи, каналите за трафик на оръжия и начините, по които действат.

"Изключително важно е тази информация да се обменя с Европол и да подпомага разследванията срещу престъпните мрежи. Военните конфликти по света допълнително разширяват нелегалния пазар на оръжия. В Европа вече се засича дори трафик на противотанкови ракети. Това показва колко сериозна е заплахата. Даже кортежите на президенти и премиери не могат да се приемат за недосегаеми", коментира Радев. 

Той цитира данни, според които организираната престъпност в Европа генерира около 139 млрд. евро печалби годишно. "Незаконните оръжия са част от тази престъпна икономика, но те са и средство, което позволява на престъпните мрежи да извършват трафик на наркотици, изнудване, грабежи и други тежки престъпления. Затова не е достатъчно да заловим едно оръжие или един извършител. Трябва да стигнем до мрежите, които стоят зад тях. В ЕНП подкрепяме по-строгите мерки срещу незаконния трафик на оръжия като част от борбата с организираната престъпност и тероризма в Европа", подчерта евродепутатът, който е зам.-председател на правната комисия в Европейския парламент. 

Във фокуса на внесените от него изменения е и контролът по външните граници на ЕС. За целта се предвижда по-тясно взаимодействие между правоприлагащите, граничните и митническите органи за ранно откриване и пресичане на незаконния трафик на оръжия, компоненти и боеприпаси. 

За да има по-добра координация на европейско равнище, Емил Радев предлага към сътрудничеството между държавите членки и европейските органи да бъде включена и Агенцията на ЕС за обучение в областта на правоприлагането – CEPOL. Целта е служителите, ангажирани с борбата срещу престъпления с огнестрелни оръжия, да преминават редовно специализирано обучение. 

"Новите технологии много бързо променят характера на заплахите, затова обученията трябва да се актуализират постоянно. Необходимо е те да обхванат и митническите служители, които също трябва да бъдат подготвени за новите предизвикателства като например незаконно произведените чрез 3D принтиране оръжия", смята Емил Радев.

Според него обаче трябва да има ясна граница между незаконния пазар и законната употреба. "Мерките срещу организираната престъпност не бива да се превръщат в допълнителна тежест за ловците, спортните стрелци, коректния бизнес или научните и технологичните разработки. Там, където дейността е законна, правилата трябва да дават сигурност и предвидимост", категоричен е евродепутатът. Той предлага изрично да бъде записано, че новата директива не трябва да засяга законното придобиване, притежаване и използване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни и спортни цели. Същият принцип се отстоява и по отношение на законната научноизследователска и промишлена дейност, технологичното развитие и иновациите.

Сред внесените поправки е и възможността лица, осъдени за престъпления по директивата, временно да бъдат лишавани от правото да упражняват определена професионална дейност, свързана с огнестрелни оръжия, основни компоненти или боеприпаси. Предложението допълва вече заложената от Европейската комисия концепция за подобни мерки и я въвежда изрично сред възможните санкции.

Законодателната инициатива на ЕК цели да създаде първата общоевропейска наказателноправна рамка за престъпленията, свързани с огнестрелни оръжия, включително чрез сближаване на определенията и санкциите и чрез по-силно трансгранично сътрудничество. Процедурата по директивата продължава в Европейския парламент и Съвета.