Кабинетът "Денков" оцеля след първи вот на недоверие

Правителството, ръководено от премиера Николай Денков оцеля след първи вот на недоверие, гласуван в парламента на днешния петък 13-и. Вотът на недоверие към кабинета беше внесен от БСП, Възраждане и ИТН заради "провала в сектор Енергетика". Правителството оцеля, каквито бяха и очакванията.

"За" вота на недоверие гласуваха депутатите от опозицията, "против" се обявиха управляващите. ГЕРБ-СДС и ДПС удържаха на обещанието си и подкрепиха кабинета. Така с общо 71 гласа "За" и 143 - "против", вотът на недоверие не беше утвърден. От БСП обаче обявиха, че започват събиране на подписи за нов вот на недоверие срещу кабинета "Денков", този път за неговата политика в сферата на националната сигурност и отбраната.

"Нов вот на недоверие ще бъде загуба на време, какъвто беше и отхвърленият днес", категоричен е премиерът.

"Вотът за енергийната политика на кабинета, който беше отхвърлен днес в парламента със 143 гласа, почиваше на неверни аргументи, които се основаваха на лъжи", посочи министър-председателят. Според него постепенно всички ще разберат, че правителството се опитва да помогне на въглищните региони.

Премиерът благодари на всички народни представители, гласували за кабинета днес.

„Важно е да има политическа подкрепа, без нея нищо не можем да свършим. Така че ценя високо всеки един глас, който беше подаден. Това ни дава основание да продължим да изпълняваме управленската си програма“, каза той.

По повод слуховете за проблеми с фискалния резерв министър-председателят беше категоричен, че в сметките има 10 млрд. лв. и „финансовото състояние на държавата е много добро, да не кажа отлично“.

„Готов съм да изслушам всеки, който има да каже нещо полезно и подхожда добронамерено и конструктивно. Ако има нещо, с което не съм съгласен, действам по начина, който аз смятам за правилен. За мен ключовото е да си работим по приоритетите, да си изпълняваме програмата и да имаме парламентарна подкрепа, за да се гласуват законите, които са важни“, подчерта Николай Денков.

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.