Кметът Иван Портних поиска оставката на главния архитект Виктор Бузев

Кметът на Варна Иван Портних поиска оставката на главния архитект Виктор Бузев. Причините са липсата на цялостна визия за развитието на града, презастрояване в отделни зони, пасивност по отношение на ключови проекти за града и липса на организация, контрол и ясни правила за работата на Експертния съвет по устройство на територията /ЕСУТ/.

"Преди няколко години, когато си стиснахме ръцете, плановете бяха едни, и за съжаление към днешна дата, голяма част от проектите не се случиха. Въпреки многократните опити за публична дискусия за развитието на града, сме свидетели, че такава не се проведе", коментира кметът.

Иван Портних посочи, че вижда пасивност в главния архитект по отношение на паметниците на културата, възстановяването на къщата на Антон Новак и превръщането ѝ в музей, както и обявяването на международен конкурс за терена на т. нар. "Дупка" и други.

По думите на Портних в действията на главния архитект има ясни опити за незаконосъобразни действия, които водят до обосновани предположения за зависимости. За пример той посочи, че зад гърба му, той е разписал разрешителното за преместваеми обекти към ресторант Хоризонт, без да има право за това. Друг такъв случай се наблюдава с незаконните бараки в курорта Златни пясъци, където главният архитект прави всякакви опити в разрез с вътрешните правила, становищата на юристите и публично обявената ми позиция, да подпише разрешенията за поставяне на бараките, обясни кметът.

Той обобщи, че, ако не бъде депозирана оставката на главния архитект до края на деня, ще предприеме всички законови стъпки за неговата смяна.

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.