Кметът Иван Портних поиска оставката на главния архитект Виктор Бузев

Кметът на Варна Иван Портних поиска оставката на главния архитект Виктор Бузев. Причините са липсата на цялостна визия за развитието на града, презастрояване в отделни зони, пасивност по отношение на ключови проекти за града и липса на организация, контрол и ясни правила за работата на Експертния съвет по устройство на територията /ЕСУТ/.

"Преди няколко години, когато си стиснахме ръцете, плановете бяха едни, и за съжаление към днешна дата, голяма част от проектите не се случиха. Въпреки многократните опити за публична дискусия за развитието на града, сме свидетели, че такава не се проведе", коментира кметът.

Иван Портних посочи, че вижда пасивност в главния архитект по отношение на паметниците на културата, възстановяването на къщата на Антон Новак и превръщането ѝ в музей, както и обявяването на международен конкурс за терена на т. нар. "Дупка" и други.

По думите на Портних в действията на главния архитект има ясни опити за незаконосъобразни действия, които водят до обосновани предположения за зависимости. За пример той посочи, че зад гърба му, той е разписал разрешителното за преместваеми обекти към ресторант Хоризонт, без да има право за това. Друг такъв случай се наблюдава с незаконните бараки в курорта Златни пясъци, където главният архитект прави всякакви опити в разрез с вътрешните правила, становищата на юристите и публично обявената ми позиция, да подпише разрешенията за поставяне на бараките, обясни кметът.

Той обобщи, че, ако не бъде депозирана оставката на главния архитект до края на деня, ще предприеме всички законови стъпки за неговата смяна.

Европа не бива да разчита на външни технологии в сферата на сигурността и суверенитета, защото технологичната зависимост носи стратегически риск. Това заяви от трибуната на Европейския парламент евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Около тази категорична позиция се обединиха членовете на ЕП и представителите на ЕК и Кипърското председателство на Съвета, които взеха участие в дебат за киберсигурността. Във фокуса на обсъждането по време на пленарното заседание в Страсбург бяха предизвикателствата пред ЕС, свързани с все по-усъвършенстваните системи с изкуствен интелект.

В изказването си евродепутатът Емил Радев подчерта, че

киберсигурността вече не се свежда единствено до защита на компютърни системи, а обхваща критични сфери от обществения живот.

"Говорим за това дали ще функционира транспортната ни инфраструктура, дали електропреносните мрежи ще работят, дали ще бъдат защитени болниците ни, дали банките ще издържат на атака, дали демокрацията ще устои на манипулации. Днес с алгоритъм могат да се причинят щети, за които преди бяха необходими армии", отбеляза варненският евродепутат.  

По думите му развитието на изкуствения интелект променя самата природа на заплахите, а новите технологии могат да бъдат използвани както за защита и по-бърза реакция при кризи, така и за злонамерени действия.

"Искаме Европа да бъде едновременно сигурна и конкурентоспособна. Не трябва да избираме между иновации и защита, а да постигнем и двете", категоричен бе Радев.

Той акцентира, че киберсигурността е не само въпрос на технологии, а преди всичко на хора. "Нуждаем се от повече специалисти по киберсигурност и изкуствен интелект, от по-силни партньорства между университетите и индустрията. Нуждаем се от европейски капацитет, който да задава посоката в ключовите високотехнологични области", настоя българският евродепутат, изтъквайки необходимостта от инвестиции в технологичния суверенитет на Европа.