Над 280 000 варненци имат право на глас в местните избори

Всички секционни избирателни комисии на територията на Област – Варна са били отворени навреме и приемат гласоподавателите, които упражняват своето право на вот на първия тур от местните избори, съобщават от областната управа.

По данни на ЦИК - 387 031 са избирателите от Варненска област, които ще гласуват в над 660 секционни избирателни комисии открити на територията на 12-те общини в областта, в това число са включени и подвижните СИК, както и специално разкритите в лечебни заведения, социални домове и затвора.

Най-много гласоподаватели има във Варна - 281 457, които ще гласуват в 409 СИК. Малко повече от 18 хиляди избиратели има в Провадия, които ще гласуват в 46 СИК.

В Аксаково близо 16 500 избиратели ще гласуват в 40 СИК. В Долни Чифлик гласоподавателите са 15 362-ма, които могат да упражнят своето право на глас в 31 СИК. 

29 са СИК в Дългопол, а в тях могат да гласуват близо 11 400 имащи право на глас избиратели. Във Вълчи дол 7628 гласоподаватели могат да гласуват в 25 СИК.  

17 са СИК в Аврен, а избирателите там са малко над 6800. В 15 СИК в Белослав своето право на глас могат да упражнят 8705 избиратели.

СИК във Ветрино са 11, в Суворово са 14 СИК, а общият брой на гласоподавателите там е 11 214. В Девня има 11 СИК, в които могат да гласуват малко над 7500 избиратели.

Само 6 са СИК в Бяла, а в тях правото си на вот могат да упражнят 2585 избиратели.

Европа не бива да разчита на външни технологии в сферата на сигурността и суверенитета, защото технологичната зависимост носи стратегически риск. Това заяви от трибуната на Европейския парламент евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Около тази категорична позиция се обединиха членовете на ЕП и представителите на ЕК и Кипърското председателство на Съвета, които взеха участие в дебат за киберсигурността. Във фокуса на обсъждането по време на пленарното заседание в Страсбург бяха предизвикателствата пред ЕС, свързани с все по-усъвършенстваните системи с изкуствен интелект.

В изказването си евродепутатът Емил Радев подчерта, че

киберсигурността вече не се свежда единствено до защита на компютърни системи, а обхваща критични сфери от обществения живот.

"Говорим за това дали ще функционира транспортната ни инфраструктура, дали електропреносните мрежи ще работят, дали ще бъдат защитени болниците ни, дали банките ще издържат на атака, дали демокрацията ще устои на манипулации. Днес с алгоритъм могат да се причинят щети, за които преди бяха необходими армии", отбеляза варненският евродепутат.  

По думите му развитието на изкуствения интелект променя самата природа на заплахите, а новите технологии могат да бъдат използвани както за защита и по-бърза реакция при кризи, така и за злонамерени действия.

"Искаме Европа да бъде едновременно сигурна и конкурентоспособна. Не трябва да избираме между иновации и защита, а да постигнем и двете", категоричен бе Радев.

Той акцентира, че киберсигурността е не само въпрос на технологии, а преди всичко на хора. "Нуждаем се от повече специалисти по киберсигурност и изкуствен интелект, от по-силни партньорства между университетите и индустрията. Нуждаем се от европейски капацитет, който да задава посоката в ключовите високотехнологични области", настоя българският евродепутат, изтъквайки необходимостта от инвестиции в технологичния суверенитет на Европа.