Нова директива за отнемането и конфискацията на активи подготвя Европейският парламент

В правната комисия на Европейския парламент вече тече работа по новата директива за отнемането и конфискацията на активи. Варненският евродепутат, юристът Емил Радев участва в изготвянето на становище относно законодателната инициатива на ЕК, като докладчик на ЕНП.

В официалния си профил в социалните мрежи, Радев отбелязва:

Предложението има важна роля за борбата с трансграничната организирана престъпност и корупцията в ЕС. Очаква се то да укрепи капацитета на органите при отнемането на активи и да подобри сътрудничеството между тях, за да се гарантира по-бързото разкриване, разследване и предотвратяване на престъпните дейности. Това е особено наложително предвид актуални предизвикателства като прилагането на ограничителните мерки в отговор на руската военна агресия срещу Украйна, корупционния скандал Катаргейт и др.

Предстои съвсем скоро текстовете на директивата да бъдат прецизирани с конкретни изменения, съобщава Радев.

 
От правната комисия на ЕК изразяват надежда ефективното обсъждане да започне още през първото тримесечие, така че да завърши до края на годината и нормативният акт да стане факт в рамките на мандата. Положителен знак за наличието на политическа воля за ускорен законодателен процес дават и от шведското председателство на Съвета на ЕС.

Не са на дневен ред промени в Конституцията. Това заяви в студиото на БНТ конституционният съдия Янаки Стоилов. Според него, за да се промени моделът на управление, от който хората масово са недоволни, трябва да има честни и свободни избори.

"Системата формално е демократична, но по същество е олигархична. В тези масови протести предимно се чуха призиви за премахване на досегашния модел на управление и тези които го олицетворяват, но ние трябва да назовем ясно какви са чертите на този модел. Този модел включва високи нива на корупция, намаляване на професионализма в управлението, превръщане на регулаторите в придатък на политическата власт, намаляване на независимостта на съдебната система, участие на партии, които преди избори се определят като несъвместими, а след това влизат в съюзи, споделяйки властта", разясни проф. Янаки Стоилов.  

Относно последните конституционни промени, Стоилов отбеляза: "След последното изменение Конституцията не гарантира реализация на функцията на президента по съставяне на служебен кабинет.

Според мен има още един вреден ефект, че за позиции, за които са необходими определени професионални и други качества, се търсят хора, които се привиждат като потенциални кандидати за съвсем друга роля, която трябва да се изпълнява.

След Нова година предстои връчване на проучвателни мандати за съставяне на правителство. Ако партиите потвърдят тези позиции, които вече изразиха, тогава ще се премине към следващата фаза – консултации за съставяне на служебен кабинет. Дали ще има кандидат, който е в състояние да предложи състав на правителство, което да бъде назначено, сега е рано да се разсъждава. При всички случаи аз няма да се впускам в обсъждане на хипотези, които могат да се превърнат в реален конституционен казус". 

Важни са организацията и контролът върху изборния процес, изтъкна още конституционният съдия: "В решението на Конституционния съд във връзка с подадените жалби, бяха установени редица нарушения, които се отнасят до организацията, провеждането и отчитането на изборните резултати. Често вниманието е съсредоточено върху технологията, по която се гласува. Трябва да обърна внимание, че няма технология, която не може да бъде опорочена от тези, които я прилагат, но все пак има такива, които по-трудно се поддават на манипулация. И за това е важно по какъв начин се гласува, но по-важно е каква е организацията и контролът върху изборния процес, т.е. как действат участниците, на които са възложени определени правомощия и особено за какво се гласува. Някак покрай дискусията за това как да бъдат подобрявани изборните правила, поне засега още не се вижда разговор за какво са изборите и какво те трябва да решат", обърна внимание проф. Янаки Стоилов.