Обявиха имената на избраните народни представители

Централната избирателна комисия обяви имената на избраните народни представители в Петдесет и второто Народно събрание. От Варненския избирателен район излъчените депутати са общо 16. Девет от тях са от Прогресивна България. Това са водачът в листата Илин Димитров, който е и рекордьор по преференции в морската столица - 8481 гласа , както и Георги Илиев, Олга Борисова, Мария Тодорова, Миролюб Адамов, Марио Смърков, Николета Тодорова, Пламен Белов и Ясен Щерев. 

По трима представители в парламента, излъчени от Трети варненски многомандатен избирателен район, ще имат коалициите ГЕРБ-СДС и Продължаваме промяната - Демократична България. 

Депутатите от ГЕРБ-СДС ще са водачът на листата Владислав Горанов, събралата достатъчно преференции Мария Димитрова и Евгени Дянков. 

Представителите на ПП-ДБ ще са водачът Павел Попов, получилата преференциален вот Стела Николова и Калоян Иванов. 

Един депутат в следващия парламент от Варна ще има Възраждане. Вторият в листата Коста Стоянов намери място в Народното събрание след като водачът Костадин Костадинов избра да влезе от София. 

Общо 14 депутати бяха избрани в два района и обявиха решенията си кой от тях ще представляват, преди ЦИК да обяви окончателния списък с депутати. Това са Асен Василев от ПП-ДБ (Пловдив), Николай Денков от ПП-ДБ (Благоевград), Цончо Ганев от Възраждане (София), Бойко Борисов от ГЕРБ-СДС (Пловдив), Делян Добрев от ГЕРБ-СДС (София), Томислав Дончев от ГЕРБ-СДС (Габрово), Димитър Аврамов от ДПС (Плевен), Халил Летифов от ДПС (Смолян), Делян Пеевски от ДПС (Кърджали), Румен Радев от ПБ (София), Иван Демерджиев от ПБ (Кърджали), Александър Пулев от ПБ (Стара Загора) и Катя Панева от ПП-ДБ (София). 

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.